Решение № 2728 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2728 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............ при участието на секретаря .......... като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110108274 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от .............. ЕИК:

............., седалище и адрес на управление: ............. срещу В. С. Д., ЕГН:

**********, адрес: ..............., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 и сл. от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

526,99 лв. – главница по сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № ............... г., ведно със законната лихва от 16.03.2021 г. до изплащане на вземането;

95,65 лв. – договорна възнаградителна лихва по сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № ............... г. за периода от 18.05.2020 г. до 14.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 206/2021 г. на РС-Костинброд.

В исковата молба се твърди, че на 18.05.2020 г. .............. е сключило с ответника В. С. Д. договор за предоставяне на кредит от разстояние № .........., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит с главница в размер на 527,00 лв., с уговорка за погасяване на 10 вноски, всяка една от които в размер на 52,70 лв., за периода от 17.06.2020 г. до 14.03.2021 г.

Уговорена била фиксирана договорна лихва в размер на 40,15% годишно.

Сключването на договора се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.............. при спазване на общите условия за 1 предоставяне на кредит от разстояние, предвиждащи процедура за кандидатстване чрез онлайн платформа, вкл. и двукратно потвърждаване от кредитополучателя сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. И по-конкретно сключването на договора се извършило по следния начин – на интернет адрес www.............. на който, след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „съгласен съм с общите условия“ (достъпни на сайта), с което кандидатът за заем приема ОУ, последният получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личен акаунт на сайта. Твърди се, че ако кандидатът е одобрен, получава на личен имейл договор и общи условия за писмено потвърждение – клиентът получава чрез съобщение на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код, а след това получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, след отварянето на който следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочения от него телефонен номер, като разговорът се записвал и по този начин същият отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В конкретния случай при кандидатстване ответникът посочил телефонен номер и имейл, както следва: ********** и .......... активационният код бил 6207. С оглед изложеното, твърди се, че между страните е бил сключен договор за паричен заем при главница от 527,00 лв. за погасяване на задължения на ответника към ищеца по предходен договор за паричен заем, сключен между страните, а именно договор № ....... г. Със сумата от 527,00 лв. били погасени задълженията по рефинансирания договор, като по този начин ищецът бил изпълнил задълженията си по процесния договор. От дължимата главница била погасена сумата в размер на 0,01 лв., като останал непогасен остатък в размер на 526,99 лв. За периода от 18.05.2020 г. до 14.03.2021 г. била дължима договорна лихва в размер на 95,65 лв., която също не била погасена. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 206/2021 г. на РС-Костинброд. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата за неоснователност на исковете, като е оспорвал наличието на валидна облигационна връзка между страните, с твърдения за липсата на обективирана от ответника воля за сключване на процесния договор за кредит, която да е удостоверена по начин, предвиден в ЗЕДЕП.

Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е изразил съгласие за сключване на процесния договор и е получил екземпляр от същия, както и твърдението за водена между страните кореспонденция.

2

Във депозираното от ответника възражение по чл. 414 ГПК са направени възражения, че сумите за които е издадена заповедта за изпълнение, са незаконни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на исковете:

Със заявлението по чл.410 ГПК заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми, произтичащи от сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № ............... г., както следва: сумата от 527,00 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от 16.03.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 95,65 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 14.03.2021 г.; сумата от 131,76 лв. – неустойка по чл. 3 от договора.

Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч. гр. д. № 206/2021 г. на РСКостинброд за посочените суми, срещу които ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК.

С исковата молба са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на следните суми: 526,99 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от 16.03.2021 г. до изплащане на вземането и 95,65 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 18.05.2020 г. до 14.03.2021 г. Т.е. предявеният иск за установяване на дължимостта на главницата е за сума в по-малък размер от сумата по заповедта, а иск за установяване на дължимостта на сумата по заповедта, представляваща неустойка по договора, не е предявен изобщо.

Следователно, заповедта за изпълнение следва да се обезсили за сумата от 0,01 лв. – главница по договора и за сумата от 131,76 лв. – неустойка по чл. 3 от договора, тъй като ищецът не е предявил иск за установяване на вземане за посочените суми.

По основателността на исковете:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 и сл. от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, доколкото вземанията, чиято дължимост се иска да бъде установена произтичат от договор за предоставяне на кредит от разстояние. Безспорно процесния договор за кредит е сключен от разстояние, при което по отношение на него намират приложение и разпоредбите на ЗПФУР.

По предявените искове в тежест на ищеца да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на договорна връзка с ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е предоставило на ответника паричен кредит в уговорения размер срещу задължение на последния да върне получената сума заедно с договорна лихва в определен размер.

3

Процесуалният представител на ответника оспорва твърдението, че между страните е сключен договор за кредит (заем) от разстояние, тъй като според него от ангажираните по делото доказателства не се установява с категоричност ответникът да е изразил съгласие за сключване на подобен договор. Следователно спорът се концентрира върху обстоятелството дали съществува облигационна връзка между страните въз основа на сключен между тях договор за заем от разстояние по правилата на ЗПФУР и налице ли е неизпълнение по договора за връщане на сумата.

В случая процесният договор за кредит № .......... от 18.05.2020 г. при ОУ има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – интернет платформа www.minizaem.bg .

По делото са представени на хартиен носител договор за предоставяне на кредит № .......... от 18.05.2020 г. и договор за предоставяне на кредит № .......от 12.10.2019 г.

От представения по делото договор за предоставяне на кредит № .......... от 18.05.2020 г., сключен между .............. като кредитор, и ответника В. С. Д., като кредитополучател, е видно, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер 527,00 лв. (чл. 2, ал. 1), с която страните са уговорили да бъдат погасени задълженията по предходен сключен между тях договор, а именно договор № ....... от 12.10.2019 г. (чл. 2, ал. 2) чрез вътрешен превод в деня на сключване на договора (чл. 2, ал. 2, т.

3). С договора кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от 300 дни, на месечни вноски съгласно погасителен план, посочен в чл.

4, ал. 3 от договора. Падежната дата на последната вноска по кредита била уговорена на 14.03.2021 г. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,15 % и годишен процент на разходите 48,30 %; така общо дължимата по договора сума е в размер 713,18 лв. при предоставяне на обезпечение по чл. 3 от договора, и 844,94 лв. – при непредоставяне на обезпечение по чл. 3 от договора. В чл. 3 от договора е предвидено, че за обезпечаване на задълженията си по договора кредитополучателя се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за общо дължимата по договора сума със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията или 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000,00 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен 4 с ..............; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В чл. 4а, ал.

3 от договора страните са уговорили, че признават електронния подпис, положен по реда на договора, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП (сега ЗЕДЕУУ).

Представени са също и Общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние, сключвани от ....... В ОУ са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на договори за кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни. В раздел II „Кандидатстване за кредит“, т. 1.1. от представените по настоящето дело ОУ е предвидено, че сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като за да получи желаната заемна сума подава заявление с искане за потребителски кредит до дружеството, по образец, на сайта на дружеството....... или .....Чрез предварително създаден профил. Кандидатът посещава един от посочените уебсайтове и избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща.