Решение № 10160 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10160 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20241110153399 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с ответниците Д. Н. Д. и Д. Н. Д. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им в гр.София, ул.А.Н.О.*, вх.В, ет.3, ап.8 през периода май 2021 - април 2023 г. и е извършвал услугата "дялово разпределение" за периода март 2022 - април 2023 г.. Последните са се задължили да плащат цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са задължени за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ДИРЕКТ ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект. И това дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си в оспорените от ответниците части от заповедта – само по отношение на лихвите. Моли и за осъждането на 1 ответниците за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.

Ответниците Д. Н. Д. и Д. Н. Д. оспорват исковете по основание и размер и молят за отхвърлянето им. Оспорват да са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия. Отричат да са канени и да са в забава да изпълнят задълженията си.

Трето лице помагач – ДИРЕКТ ЕООД, не взема отношение по исковете.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Относно исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД са обусловени от доказване от страна на ищеца на фактите по главните искове, периодите на забавата и размерите на обезщетенията за забава. Исковете са установителни, поради което ищецът следва да докаже и правния си интерес от воденето им, което в настоящия случай е функция от обуславящото заповедно дело и подадените от ответниците възражения по чл.414 ГПК.

С последното ответниците са признали изрично претенциите на ищеца по чл.150, ал.1 вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за цената на топлинната енергия и по чл.79, ал.1 ЗЗД за възнаграждението за услугата дялово разпределение. Оспорването на това обстоятелство с отговора по чл.131 ГПК е ирелевантно, тъй като признанието на иска за разлика от признанието на факт е неоттегляемо. Страната няма възможност в заповедното дело, което е естествено продължение и е със свързан предмет с исковото дело по чл.422, ал.1 ГПК, да направи признание на претенцията на заявителя, заповедта по чл.410 ГГПК да влезне в сила в неоспорената част, а в последствие в исковия процес да оспорва тази претенция. Въпросът с главните вземания е решен и не може да се пререшава отново като обуславяща предпоставка на исковете за лихвите. Ето защо, следва да се приеме, че оспорването на главните вземания от ответниците е неоснователно.

Задължението за лихви е обусловено от настъпване на падежите за изпълнение на главните задължения, които в случая са обусловени от общите правила на договора за продажба на топлинна енергия. Безспорните 2 обстоятелства, че ответниците са съсобственици при равни квоти на топлоснабдения обект на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ сочи, че са обвързани от договора за продажба на топлинна енергия при общи условия, т.е. и от хипотезата по чл.33 от последните, сочеща периодичното задължение на ответниците да плащат ежемесечно цената на топлинната енергия. Това ги поставя в забава за изпълнение на задълженията им – чл.84, ал.2 ЗЗД.

Относно размерите на законната лихва за исковия период и относно извършените от ответниците погасявания е приета съдебно – счетоводна експертиза и вещото лице направи изрично уточнение в откритото съдебно заседание от 15.5.2026 г., че ответниците са погасили задълженията си. Това обстоятелство следва да се вземе предвид на осн. чл.235 ГПК и исковете – да се отхвърлят.

Относно направените по делото разноски от страните:

Ответниците са задължени да платят на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на основателната част от претенциите към датата на предявяването им. Те са дали повод за предявяване на установителни искове, тъй като плащането на задълженията им е извършено след връчване на заповедта, след възражението им срещу нея и след подаване на исковата молба. В размера на направените по делото разноски обаче не следва да се включват разноските на ищеца за поисканите от него експертизи, тъй като същите са направени безцелно. Към момента на извършването на разходите по чл.76 ГПК от ищеца не е имало необходимост да се изготвят експертизи, защото ищецът е могъл да изчисли, че с получените суми са погасени претендираните от него вземания за лихви и да признае това обстоятелство без да товари процеса с допълнителни безцелни процесуални действия. Ето защо ответниците са задължени за направените разноски в настоящото производство в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. за юрк.възнаграждение, както и 50 лв. за направените разноски в заповедното производство за юрк.възнаграждение /от признанието на процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание от 3.4.2026 г. – лист 116 - лице, последен абзац, е видно, че ответниците са платили задължението си за държавна такса по заповедното дело/.

Ответниците нямат право на обезщетение по чл.78, ал.2 ири ал.3 ГПК, 3 тъй като са дали повод за предявяване на исковете, които към датата на предявяването им са били основателни, чак по-късно с отчетения по реда на чл.235, ал.3 ГПК факт се установява, че задълженията им са погасени.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК

831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за признаване на осн. чл.422, ал.1 ГПК ответниците Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес в гр.София, ул.А.Н.О.*, вх.В, ет.3, ап.8 да са задължени да му платят разделно – по 1/2, от следните суми:

- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 42,39 евро /88,92 лв., претендирана като обезщетение за периода 15.9.2022 – 19.2.2024 г. за забава за плащане на задължението им за сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД от 863,64 лв. - цена на топлинна доставената им енергия доставена в съсобствения им при равни квоти в съсобствеността топлоснабдения обект с адрес гр.София, ул.А.Н.О.*, вх.В, ет.3, ап.8 за периода май 2021 - април 2023 г.;

- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 2,41 евро /4,72 лв./, претендирана като обезщетение за периода 16.9.2022 – 19.2.2024 г. за забава за плащане на задължението им за сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД от 31,49 лв. – възнаграждение за услугата дялово разпределение във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за съсобствения им при равни квоти в съсобствеността топлоснабдения обект с адрес гр.София, ул.А.Н.О.*, вх.В, ет.3, ап.8 за периода май 2021 - април 2023 г.;

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответниците Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Н. Д. с ЕГН ********** да платят на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми: 12,78 е в р о /25,00 лв./, представляваща обезщетение за направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 25,56 евро /50,00 лв./ – по заповедното ч.гр.д. №16212/24 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната 4 на ищеца ДИРЕКТ ЕООД с ЕИК 121125435.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5