Решение № 64 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20251001000822 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Вилипал“ ЕООД, ЕИК 117631761, чрез адв. Р. срещу решение № 1164 от 05.08.2025 г., постановено по т.д. № 20241100902347 по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът му по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът – „Виа сити строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК 175240925 му дължи сумата от 10 000 лева, произтичаща от издаден запис на заповед от „Нипал Груп“ ООД на 08.02.2024г. и падеж на 08.04.2024г., който е авалиран от „Виа сити строй“ ЕООД.

Въззивникът/ищецът –„Вилипал“ ЕООД счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и драстична необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, като е оставил без уважение молбата му за отрагане на делото поради служебна ангажираност на процесуалния представител на ищеца в друго дело в Русенски окръжен съд, насрочено за същата дата – 27.05.2025г. Това означавало, че всички процесуални действия в проведеното открито съдебно заседание на 27.08.2025г./правилната дата е 27.05.2025г./, следвало да се считат за нестанани, включително и разпореждането на съда, ищецът да представи оригинала на записа на заповед от 08.02.2024г. По тази причина, нямало основание в открито съдебно заседание на 09.07.2025г./правилната дата е 08.07.2025г./, непредставеният в оригинал 1 менителечен документ да бъде изключен от доказателствата по делото. На следващо място твърди, че представеният в заверен препис запис на заповед от 08.02.2024г. бил достатъчно четлив, нямало корекции, добавки и/или задрасквания, както и не се оспорвала неговата автентичност, реалното му съществуване и авала. Непредставянето му в оригинал не водил до неговото изключване в хипотезата на поискване по чл. 183, ал. 1 ТЗ. В този смисъл били решение № 173 от 03.05.2012г. по к.д. № 668/2011г. по описа на ВКС, ІV гр. о. и решение № 75 от 04.08.2020г. по к.д. № 4626/2019г. по описа на ВКС, ІV гр. о. Според въззивника, записът на заповед бил издаден като безпаричен и не било необходимо съществуването на каузалното правоотношение. Ето защо, неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че недоказването на каузално правоотношение, водело до несъществуване на вземането основано на абстрактната сделка. С игнорация съставът на СГС е подминал доводите на ищеца, че имуществената отговорност на ищеца произтичала от авала, който е самостоятелен източник на облигационно задължение. Това означавало, че дори да съществувало каузално правоотношение между издателя на записа на заповед „Нипал Груп“ ООД и поемателя по него „Вилипал“ ЕООД, авалистът отговарял на собствено основание и не можел да противопоставя на ищецза възражения, които издателят можел да черпи от това имагинерно каузално правоотношение. На последно място твърди, че по делото нямало доказателства, че идваването на записа на заповед и извършването на авала са симулативни, както и че е налице злоупотреба с права. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявеният иск. Не претендира направените разноски по делото.

Въззиваемият/ответникът – „Виа сити строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. Ж.. Счита, че въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение неправилно и незаконосъобразно. Записът на заповед бил редовен от външна страна и авалиран от ответника и не му било известно записът на заповед да е издаван във връзка с някакво каузално правоотношение, като същия бил издаден като безпаричен и е авалиран на собствено и самостоятелно основаие. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявеният иск. Не претендира направените разноски по делото.

Синдикът на „Виа сити строй“ ЕООД/в несъстоятелност – В. П. М. е подал в срок отговор на въззивната жалба. Счита, че въззивната жалба е неоснователна и следвало да се остави без уважение. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест за редовността на записа на заповед от външна страна, както и за съществуването на каузално правоотношение между издателя и ремитента. В хода на процеса тези обстоятелства са останали недоказани. Ищецът не е представил в оригинал процесният запис на заповед, въпреки че бил задължен от съда, поради което правилно биз изключен от доказателствения материал по делото. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Не претендира разноски.

Третата страна помагач на страната на ответника – А. П. Г., е подала в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. Ч.. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и 2 правилно. Твърди, че цялата защитна теза на въззивника се се градяла на абстрактния характер на записа на заповед, което представлявало пълно абсолютизиране на абстрактния характер на менителничния ефект и на поръчителството по него. Твърди, че вземането е изкуствено създадено от сврързани лица, участващи в схема по създаване на кредитори.

Управителят и едноличен собственика на капитала на въззивника – С. Б. Б., е бивш управител на издателя на записа на заповед - „Нипал Груп“ ООД до 12.05.2023г. В. В. М., издателя на записа на заповед за „Нипал Груп“ ООД е бивш управител на длъжника „Виа Сити Строй“ ЕООД и авалист по записа на заповед. Според него, признатата и доказана липса на причина/кауза/ за поемане на менителнично задължение, както и липса на причина за издаване на процесния запис на заповед, били самостоятелни и достатъчни основания за отхвърляне на предявения иск. На следващо място твърди, че записът на заповед бил законосъобразно изключен от доказателствата по делото, на основание чл. 183, ал. 1 ГПК. На последно място твърди, че направеното с въззивната жалба признание, „че без проблем записът на заповед можеше да бъде за 5 млн. лева“, разкривал в най-пълна степен неговата привидност и липса на основание.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение, същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Видно от приетите в първоинстанционното производство доказателства по делото, се установява, че са налице всички положителни материални и процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. С Решение № 748 от 27.05.2024 г. по т.д. № 941/2023 г. по описа на Софийски градски съд, VI – 23 състав е открито производство по несъстоятелност на „Виа Сити Строй“ ЕООД. С Решение № 183 от 05.02.2025 г. по т.д. № 941/2023 г. по описа на Софийски градски съд, VI – 23 състав, „Виа Сити Строй“ ЕООД е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му и са прекратени правомощията на неговите органи. С молба от 16.08.2024 г. в производството по несъстоятелност на „Виа Сити Строй“ ЕООД е предявено вземане в размер на 10 000лв., произтичащо от издаден от „Нипал Груп“ ООД в полза на „Вилипал“ ЕООД запис на заповед с дата на издаване 08.02.2024 г. и падеж на 08.04.2024 г., който е авалиран от „Виа Сити Строй“ ЕООД. Синдикът е включил това вземане в списъка на приетите вземания на „Виа Сити Строй“ ЕООД, обевен в ТР на 24.09.2024г. С възражение от 26.09.2024г., А. П. Г. е оспорила това вземане в закононустановения едноседмичен срок по чл. 690, ал. 1 ТЗ. С определение № 4458/18.11.2024 г. по по т.д. № 941/2023 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ съдът по несъстоятелността, е изключил от списъка с приети вземания процесното вземане. Искът е предявен от ищеца на 22.11.2024г. и е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ. Препис от исковата молба е връчен на синдика – В. М., с което е конституиран като страна по делото от първоинстанционния съд, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.

3

С подадения в срок отговор на исковата молба, третото лице помагач на страната на ответника е поискал да се задължи ищецът да представи оригинала на записа на заповед, на основание чл. 183, ал. 1 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание на 27.05.2025г., процесуалният представител на третото лице помагач е заявил, че без представяне на оригинала на записа на заповед, не може да каже дали има поправки или промени в него. С протоклно определение от същото съдебно заседание, първоинстанционният съд е задължил ищеца до следващотото съдебно заседание, да представи оригинала на записа на заповед от 08.02.2024г. с издател „Нипал Груп“ ООД, като го е предупредил, че при непредставяне ще бъде изключен от доказателствата по делото. Страните са уведомени за следващото съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК. Следващото съдебно заседание е проведено на 08.07.2025г., ищецът не се е явил и не е изпратил представител. Прървоинстанционният съд с протоколно определение от е изключил преписът на записа на заповед от доказателствената по делото, на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 ГПК.

За да отхвърли предявеният положителен установителен иск за съществуване на вземането на ищеца като неоснователен, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че след като по делото не е представен менителничния ефект, съдът не може да изследва нито дали последният има съдържанието по чл. 535 ТЗ, за да го квалифицира като такъв вид ценна книга, нито дали е настъпил падежа на задължението по него. Отделно от това, ищецът не е доказал каузално правоотношение, което да оправдавало издаването на менителничния ефект, на който основава претенциите си в производството по несъстоятелност, респ. съдът бил в невъзможност да установи пораждането на такова задължение, съответно отговорността на ответника за неговото изпълнение.

Въззивният съд приема от правна страна, следното:

Принципно е основателно възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е дал ход на делото в първото открито съдебно заседание на 27.05.2025г.

Едновременното ангажиране на един и същ адвокат по две различни дела, насрочени за едни и съща дата в два различни града/Русе и София/, представлява основание за отлагане на делото по реда на чл. 142, ал. 2 ГПК. Преценката на кое от двете съдебни заседания следва да се яви, респективно на кое да не се яви, принадлежи единствено и само на адвоката. Не намира опора в закона изводът на първоинстанционния съд, че в този случай адвокатът трябвало да се яви на делото, за което първо му е връчено съобщение, както и че страната следвало да упълномощи друг процесуален представител. Това съществено нарушение на съдопроизводствените правила, има за правна последица ненадлежно даване на указания за представяне на оригинала на представения запис на заповед, но няма значение за редовността на призоваването на ищеца за следващото съдебно заседание.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено в мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК:

„Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са 4 били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.“ Допуснатото от първоинстанционният съд процесуално нарушение е съществено само тогава, когато страната е лишена от възможност своевременно да ангажира доказателства или да вземе становище по отношение на релевантни факти и обстоятелства по делото, поради настъпила преклузия. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, въззивникът е можел да упражни правото си на защита и с въззивната жалба да поиска и представи във въззивното производство оригинала на записа на заповед, който е бил задължен да представи в първоинстанционното производство. Процесуалните действия и дължимата преценка, която въззивният съд извършва, е дали е направено искане от насрещната страна за представяне на оригинал, законосъобразно ли са дадени от съда указания за неговото представяне и указани ли са последиците от неизпълнение на задължението на тези указания. Въззивният съд дължи извършването на съответнтите процесуални действия по отстраняване на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила.