Решение № 5554 от 20.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5186/2025
- Вид
- Решение № 5554
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 20.08.2026
- Състав
- Петър Теодосиев, Петя Георгиева, Светослав Василев
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 5554 гр. София, 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев
Членове:
Петя Георгиева
Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100505186 по описа за 2025 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК от длъжника по изпълнението с доводи, че прекратяването му е настъпило по силата на закона, след като в период от повече от две години взискателят не е проявил активност и не е поискал извършването на изпълнителни действия.
В срок ответникът е подал възражение, с което счита жалбата за неоснователна.
Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство по изп.дело № 20168510402024 по описа на ЧСИ М.П. е образувано срещу длъжника С. К. Д. по подадена от взискателя молба от 09.06.2016 г., възоснова на изпълнителен лист издаден по гр.д.№20161240100521 на РС Разлог за принудително удовлетворяване на парично вземане.
В хода на производството по искане на взискателя, както и на неговия правоприемник, са предприети конкретни изпълнителни действия, в т.ч. по подадени от взискателя молби от 05.06.2018г., 09.09.2020 г., 15.07.2022 г., 03.08.2022 г., 21.06.2023 г., 21.03.2024 г. и 19.12.2024г. С оглед постъпилите молби съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия от дата 17.09.2018 г., 15.10.2020 г. (запор на вземане по банкова сметка в Банка ДСК), 16.08.2022 г., 27.07.2023 г. (запор на вземания по банкова сметка в ЮроБанк България АД), т.е. преди изтичането на предвидения двугодишен преклузивен срок.
С молба с вх.№ 21610 от 04.03.2025 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по която ЧСИ е постановил обжалвания отказ. Длъжникът е уведомен за отказа на 10.03.2025 г.
1
При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие следното:Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – чл.435, ал.1, т.6 ГПК. По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжник да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. За да поиска прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал н а това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези случаи разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да се имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок в случая е осъществил основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ) Такива изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. По несъмнен начин по настоящето дело се установи, че взискателят е поискал извършването конкретни изпълнителни действия и такива са предприети по делото.
Съобразно формиралата се съдебната практика по приложение на института на „перемцията“, двугодишният срок започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение. В случая такива искания са били направени от взискателя и са предприемани съответните изпълнителни способи. От значение за приложението на института за перемцията, е искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а 2 не дали способът е бил реализиран и дали в резултат на провеждането е получено изпълнение. Само когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.
В случая не е изтекъл двугодишния срок и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обжалваните действия на съдебния изпълнител са законосъобразни и подадената жалба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата вх. 31274/26.03.2025 г. (по регистратура на ЧСИ) от С. К. Д. против отказ от 04.03.2025 г. на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по образуваното изпълнително дело № 20168510402024 по описа на ЧСИ М.П. с peг. № 851 на КЧСИ и район на действие СГС, на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се уведоми ЧСИ с връчване на препис от влезлия в сила съдебен акт.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3