Решение № 166 от 29.11.2021, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 296/2021
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 29.11.2021
- В сила
- 11.01.2022
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Други актове по делото
- Протокол № 227 от 23.11.2021 · Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Разград, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две ***иляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. ***ристов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Небенур Р. ***асан като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20213300500296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от О.И.И. и В.С. И. чрез пълномощник против Решение № 260129/ 12. 07. 2021 г. по гр. д. № 625/ 2020 г. по описа на РС ******, с което са от***върлени предявените от въззивниците искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 537, ал. 2 от ГПК, чл. 108 от ЗС, като неоснователни и недоказани.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, при непълнота на доказателствата и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от тя*** искове.
Въззиваемите страни А.. Б. М., В. АЛ. М. и Б. А.. Б. чрез пълномощник са депозирали писмени отговори на въззивната жалба. Излагат доводи за неоснователност.
В съдебно заседание поверениците на въззивника и въззиваемите поддържат заявеното становище.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тя*** на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че въззивницата В.С. И. /В. С. И./ с нотариален акт № *** г. на РС ****** е придобила чрез покупко-продажба правото на собственост вър***у недвижимия имот, който към него момент бил индивидуализиран като Дворно място в чертите на с.***, обл.***, с площ от 685 кв.м., с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел *** в кв.57 по плана на селото, при съседи: улица, собствен парцел, С. В. и М. М..
С НА № ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус с рег. № *** с район на действие РС ******, въззиваемият А.. Б. М. е признат за собственик по давностно владение вър***у същия недвижим имот, индивидуализиран като Поземлен имот, с начин на трайно ползване: дворно място, на***одящ се в строителните граници на с.***, обл.***, ул.***, с площ от 697 кв.м., представляващ УПИ *** в кв.57, образуван от имот с пл.№ ***, отреден за жилищно застрояване по ЗРП на селото, одобрен със Заповед № 609/25.09.1982г., при граници: УПИ *** от кв.57, УПИ *** от кв.57, УПИ ********* от кв.0, УПИ *** от кв.57 и УПИ *** от кв.57. От назначената и изслушана пред районния съд СТЕ се установява, че процессия имот е идентичен, както е описан в двата нотариални акта. Понастоящем се намира в чертите на с.***, обл.*** и представлява УПИ І*** в кв.57, образуван от имот с пл.№ *** по действащия към момента застроителен и регулационен план (ЗРП) на селото, представлява незастроено дворно място, с площ 697 кв.м. и има административен адрес: с.***, ул.***.
С НА № ***, т. ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус с рег. № *** с район на действие РС ******, въззиваемите А.. Б. М. и съпругата му В. АЛ. М. продали процесния недвижим имот на тя***ната дъщеря – въззиваемата Б. А.. Б..
По делото пред районния съд са разпитани като свидетели И. О.И., Е.Д.С., Р.М.Р. и С.Г. М..
Св. И. – син на въззивниците – ищци по делото дава показания, че до 1989 г. имотът бил на баба му, докато го продала на Г. и Г., тъй като щели да се изселват в ***. Тъй като не заминали за ***, майка му отново купила дворното място от Г.и. Н 27. 09. 1992 г. цялото семейство заминали да живеят в *** и мястото останало празно. През 1994 г. го дали на Ш. да го обработва за период от около 2 години. След това за период от около 6 години мястото обработвал ***. Въззиваемите А.ед и съпругата му обитавали съседен имот и пускали в процесното дворно място животните си да пасат. По тази причина след 2000 г. въззивниците не можали да намерят на кого да дадат да работи мястото. До тогава знаели какво става с имота. При завръщането си в селото, свидетелят виждал, че А.ед си е пуснал конете и други животни да пасат в мястото, че мястото е заградено от него, но не бил разговарял с него.
2
Родителите му също не били разговаряли с А.ед.
Св. С. е дала показания, че процесното място било на бабата на св. И.. Преди 30 години въззивниците О. и В. заживели в *** и известно време мястото се работело от ***.
Връщали се понякога в селото и отсядали при чичото на св. И., но не била чувала да се карат за мястото. То било заградено, празно и там виждала А.ед и В.
Св. Рашков твърди, че въззиваемите А.ед и В.имали къща в селото и до те***ния имот бил процесния, който бил празно дворно място, което никой не обработвал. А.ед оградил мястото преди повече от 10 години и започнал да пуска животните си в него. О. и В. не бил виждал след 1989 г.
Св. С. М., който е племенник на въззиваемия А.ед дава показания, че къщата на чичо му била до процесното място, което никой не обработвал. Чичо му пускал в него животните си да пасат, но тъй като и други ***ора пускали животните си, през 2008 г. оградил мястото.
Ищците – въззивници са представили при***одни квитанции за платени данъци и такси за имот в с. ***, ул. *** през периода от 2007 г. до 2020 г., представляващ земя, Декларация в***. № 358/ 09. 05. 2007 г. по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от В. С. ИБР. като данъчно задължено лице.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд в настоящия състав приема, че доводите на въззивниците О.И.И. и В.С. И., изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Констативен НА № ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус с рег. № *** с район на действие РС ******, с който въззиваемите А.. Б. М. и В. АЛ. М. се легитимират като собственици на процесния имот е издаден в о***ранително производство по реда на чл. 587 ГПК. Според разясненията на ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., О С Г К , констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права вър***у чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че въззиваемите А.. Б. М. и В. АЛ. М. са започнали да осъществяват фактическа власт за себе си вър***у имота след 2008 г. От показанията на св. И. се установява, че въззивниците О. и В. са упражнявали давностно владение вър***у имота чрез трети лица – първоначално чрез Ш., впоследствие чрез ***. до 2000 г., до който момент се интересували от фактическото състояние на имота. Според 3 показанията на същия свидетел, въпреки, че знаели, че въззиваемият А.ед пасял животните си в него, а впоследствие го оградил, не се противопоставили. Всички разпитани свидетели по делото са категорични в показанията си, че имота се е ползвал от въззиваемия А.ед.
Според твърденията на св. М., чичо му оградил мястото през 2008 г. , с което действие следва да се счита, че е манифестирал намерението си да владее имота като свой. Според свидетелските показания, несъмнено въззиваемите са упражнявали, както и понастоящем за себе си фактическата власт вър***у имота непрекъснато и необезпокоявано от собственика в продължение на повече от 10 години. От тогава до момента на снабдяването си с нотариален акт за собственост по давностно владение през 2020 г. са владяли имота непрекъснато и необезпокоявано от никого. С оглед на това и жалбоподателите О.И.И. и В.С. И. са изгубила правото си на собственост вър***у имота, поради придобиването му на основание давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС от въззиваемите.
Придобиването на чужд имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част, придобита по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическа власт като държател. Когато фактическата власт вър***у изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необ***одимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има ***арактер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато, което се установява от събраните по делото гласни доказателства.
От фактическите действия, с които се упражнява фактическа власт, собственикът трябва да може да разбере за завладяването на имота му от трето лице. От показанията на св.
И. се установя, че въззивниците са знаели за намерението на въззиваемите да своят имота и въпреки това до завеждането на настоящото дело, не са се противопоставили. Предвид изложеното, съдът приема, че от действията на въззиваемите А.. Б. М., В. АЛ. М. може да се направи извод за осъществявано от тя*** несъмнено и явно за собствениците на имота давностно владение, на което те не са се противопоставили.
Необоснован е изложеният довод във въззивната жалба от въззивниците, че с подадената от тя*** декларация на 09. 05. 2007 г. по чл. 14 от ЗМДТ и заплащането на данъците за имота през периода 2008 г. до 2020 г. се установява правото им на собственост.
Налице е трайна и последователна съдебна практика, че заплащането на данъците са действия на обикновено управление на имота. То само по себе си не установява (или отрича) намерението за своене като елемент на владението по чл. 68, ал. 1 от ЗС, тъй като то се извежда от всички проявления на субективния елемент на владението. Действията и проявите на собственическото поведение следва да са насочени към невладеещия, респ.
4 владеещия имота собственик, а не към държавни органи /данъчни органи/ които нямат отношение към своенето на имота. Действия и прояви на собственическо поведение, насочени към въззиваемите не се установяват от събраните по делото доказателства.
Въззивната жалба се явява неоснователна по изложените по горе съображения.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
Решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид из***ода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите А.. Б. М., В. АЛ. М. разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 600 лв. , а на въззиваемата Б. А.. Б. в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемите страни, тъй като същото е определено към минималния определен в чл. 7, ал. 5 от НМРАВ № 1 от 9.07.2004 г .
Разпечатката съдържа 44 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06d65f12-6a3e-4f39-b5a2-8236c9879d78