Решение № 96 от 03.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. гр. Червен бряг, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20214440200353 по описа за 2021 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН

Настоящото производство е образувано по жалба на К. Н. К., ЕГН **********, от с. ...., подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, против Наказателно постановление (НП) № 21-0374001049/08.10.2021 г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Червен бряг, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва:

– за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, глоба 0 лв;

– за нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, глоба за всяко по 10.00 лв., като общият размер на глобата е определен на 30.00 лв., за това че: На 06.07.2021 г., около 16:10 ч., в с.

Чомаковци, ул. „Васил Левски“, жалбоподателят управлявал товарен автомобил ИФА Б 50 Л с рег. № ОВ8419АР. При извършена справка било установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена.

С жалбата се иска от съдът да отмени наказателното постановление като изцяло незаконосъобразно, като се твърди липса на вина, съществени процесуални нарушения, неправилна правна квалификация и неясна санкционна норма.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. ....., който поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

1

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното Наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 23.11.2021 г.

Жалбата е подадена на 26.11.2021 г., видно от входящия печат на РУ - Червен бряг към ОД на МВР - Плевен. Същата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е неоснователна.

АУАН обосновал образуването на настоящето производство е съставен на основание чл.36, ал. 1 вр. чл.37, ал.1 от ЗАНН.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

След разпита на призованите като свидетели – Т. П. Л. – Мл. автоконтрольор при РУ – Червен бряг и актосъставител и свидетеля по установяване на нарушението и съставяне на акта – Л. В., съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.07.2021 г., около 16:10 ч., в с. ....., посока на движение към село Лепица, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „ИФА Б 50 Л“ с рег. № ОВ8419АР, собственост на ЕТ “Йоана - Георги Петров”, с булстат: 820182447. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ - Червен бряг. При справка в масивите на МВР било установено, че регистрацията му е служебно прекратена на 19.07.2016 г. На място е прието, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС. Съставен е АУАН, който е бил връчен лично на водача, без възражения.

Съдът кредитира показанията на св. Л. и св. В., дадени в о.с.з. на 10.02.2022 г., като точни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал.

Обективно е установено, че към момента на проверката регистрацията на МПС е била служебно прекратена, като по отношение на това нарушение са представени данни на РП – Плевен за образуване на наказателно производство по чл.345, ал.2 от НК. Тъй като това само по себе си обаче не води автоматично до административнонаказателна отговорност, защото законът изисква нарушението да бъде извършено виновно (чл. 6 ЗАНН) жалбоподателя не е наказан.

По отношение на наведените доводи от жалбоподателя за нарушения на административно-производствените правила при установяване на нарушението, жалбоподателя не ангажира и представи никакви доказателства, което определя същите като 2 голословни и наведени единствено като защитна теза.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството и формата на издаване на обжалваното наказателно постановление. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Началника РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, който е упълномощен с МЗ № 18-0374000863/06.07.2018 г. /приложена като доказателство по делото/ да издава наказателни постановления по ЗДвП. В случая АУАН бл. № GА 457559/06.07.2021 г. е съставен от Т. П. Л.

– Мл. автоконтрольор при РУ –Червен бряг /длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП, съгласно приложения по делото списък/.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна, така и от субективна страна, че жалбоподателя К. Н. К. не е изпълнил задълженията си на водач и е нарушил разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.

При това положение, презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението, следва да се преценява в контекста на показанията на свидетелите, които са го установили. В случая заявеното от свидетелите потвърждава изцяло описаното в АУАН и обосновава съставянето му за описаните в него нарушения на ЗДВП, същите не бяха оборени от жалбоподателя, поради което Съдът приема, че констатациите на актосъставителя са защитени по убедителен начин, от което следва, че поддържаното в производството бланкетно възражение от страна на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му нарушение е оборено и се явява голословно, като неподкрепено с никакви доказателства.

При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. Видно от АУАН, кореспондиращ със събраните по делото гласни доказателства, жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, като при управлението на МПС, товарен автомобил „ИФА Б 50 Л“ с рег. № ОВ8419АР, без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, контролен талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на управляваното 3

МПС.

В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Тези текстове много точно установяват при какви условия, какво поведение е дължимо от правния субект. Неизпълнението на тези задължения имат за последица инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение. Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно административно наказание.

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се приеме, че същия е извършил описаните в НП административни нарушения, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за обжалваното от него НП, в рамките на посочените в разпоредбите на чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 и 3 от ЗДвП санкции.

По отношение на наказанията:

Наложените на жалбоподателя наказания, са определени правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирани в конкретния предвиден в разпоредбата размер. Така проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.

Посочените нарушения не са и не могат да се приемат за маловажни, поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно.

От описаните по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложените съображения налагат извод за потвърждаване на административния акт като обоснован и законосъобразен.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-**********/08.10.2021 г. на Началника на РУ към ОДМВР – Плевен, РУ Червен бряг, с което на К. Н. К., с ЕГН ********** от с. ...., са наложени административни наказания за нарушения на чл. чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП Глоба в обща размер на 30.00 /тридесет/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

5