Определение № 2498 от 29.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2498 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20261100604167 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по протест на Софийска районна прокуратура (СРП) срещу протоколно определение от 12.02.2026 г., постановено по н. о. х. д. № 17225/2024 г. на Софийски районен съд, 21-ви състав, с което на основание чл.

249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК съдебното производство по делото е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираните отстраними процесуални нарушения съобразно мотивната част на определението.

Според представителя на СРП атакуваното определение е неправилно, тъй като в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, а обвинителният акт отговаря на формалните изисквания на закона и е съобразен с критериите за изчерпателност, пълнота и яснота на обвинението, регламентирани в разпоредбата на чл. 246 НПК. Прокурорът сочи, че обвинителният акт представлява единна цялост от фактическо изложение на релевантни за делото обстоятелства и съответното им правно квалифициране под конкретен престъпен състав и е неразделна съвкупност от обстоятелствена и диспозитивна част. Намира, че в случая в обстоятелствената част на обвинителния акт детайлно е посочено кога, къде и по какъв начин, какви конкретни действия всеки от обвиняемите е осъществил спрямо пострадалия с цел причиняването му на средна телесна повреда, като престъплението е вменено да е извършено в съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 1 НК от двамата обвиняемия. Ето защо диспозитивите на обвиненията и на двамата обвиняеми са идентични, тъй като резултатът от деянията им е един и същи, а именно причиняването на средна телесна повреда на Йордан К., като в обстоятелствената част на обвинителния акт са 1 описани конкретните действия на всеки един от обвиняемите, но в диспозитива обвинението на всеки един от тях е описано като съвкупност от действията и на двамата. Според прокурора в случая именно поради неразделната съвкупност на обвинителния акт от обстоятелствена и диспозитивна част, между двете няма протИ.речия, а напротив – именно в обстоятелствената част ясно са разграничени и описани действията на всеки един от обвиняемите спрямо пострадалия, а в диспозитива обвинението е формирано като компилация от действията, извършени от двамата съучастници, тъй като общността на умисъла обхваща действията на всеки един от тях с цел постигане на желания престъпен резултат.

Представителят на държавното обвинение не е съгласен и с извода на районния съд относно това, че липсата на т. 12 от чл. 131, ал. 1 НК в цифровото изписване на квалификацията на престъплението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на обвиняемите. В тази връзка сочи, че още от привличането им в качеството им на обвиняеми в диспозитива на постановленията за привличане словесно и цифрово е изписан квалифициращият признак, а именно, че деянието е извършено по хулигански подбуди – осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност и цифровата квалификация по чл. 131, ал.

1, т. 2 т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Намира, че това обстоятелство е осигурило в пълнота правото на защита на обвиняемите М. и Б., а липсата на т. 12 в цифровото изписване на диспозитива на обвинителния акт при наличието на словесното изписване на същия както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния акт, представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 248а НПК, а не отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на обвиняемите.

Предвид изложените в протеста съображения, в заключение е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на протестираното определение.

В законоустановения срок от адв. Г.К. в качеството й на защитник на подсъдимия И. Б. е постъпило писмено становище по така депозирания протест, в което са изложени съображения за неоснователност на последния.

На първо място се сочи, че в обвинителния акт изцяло липсва разграничение какво е персоналното участие на обвиняемите, като деянието е описано по напълно идентичен за двамата начин – „чрез хващане с ръце, настъпване на ходилото на левия крак, блъскане с ръце странично в тялото по дясното рамо“.

Според защитата липсата на конкретизация относно всяко едно от тези действия от кой от двамата обвиняеми е било извършено води до неяснота за всеки от тях в какво точно е обвинен от фактическа страна, а това затруднява защитата му. Намира за неоснователен доводът на прокуратурата, че разпределението на ролите е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дори счита, че това допълнително задълбочава неяснотата, доколкото се констатира протИ.речие между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт.

Според защитата неоснователен е и доводът на представителя на СРП, 2 че липсата на т. 12 в цифровото изражение на обвинението представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 248а НПК. Намира, че в случая се касае за разминаване между словесната и цифровата страна на обвинението, което не може да бъде отстранено по реда на чл. 248а НПК.

Ето защо в заключение е отправена молба до въззивния съд за потвърждаване на протестираното определение като правилно и законосъобразно.

Подсъдимият Б. М. и защитникът му адв. Г.М. не са изразили становище по протеста.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частният протест на прокурора при СРП е подаден от легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е допустим. Разгледан по същество обаче, същият е неоснователен поради следното:

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу Б. С. М. за това, че на 22.09.2013 г., около 18,00 часа в град София, ул. „Оборище“, на спирка на МГТ на автобус № 72, в качеството му на длъжностно лице (било му възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, заемащ длъжност „контрольор по редовността на пътниците“ в „Център за градска мобилност София“ ЕАД по силата на трудов договор № 10/02.02.2011 г. и длъжностна характеристика), при изпълнение на службата си в съучастие като извършител с И. О. Б. – съизвършител, чрез хващане с ръце, настъпване на ходилото на левия крак, блъскане с ръце странично в тялото, по дясното рамо, вследствие на което пострадалият загубил равновесие и паднал на земята, вследствие на което причинил на Й.В.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява малкопищялна кост в глезенния й край с частично изкълчване на лява глезенна става, реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на левия долен крайник повече от 30 дни“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу И. О. Б. за това, че на 22.09.2013 г., около 18,00 часа в град София, ул. „Оборище“, на спирка на МГТ на автобус № 72, в качеството му на длъжностно лице (било му възложено да изпълнява със заплата постоянна работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, заемащ длъжност „контрольор по редовността на пътниците“ в „Център за градска мобилност София“ ЕАД по силата на трудов договор № РД-09-9/08.02.2010 г. и длъжностна характеристика), при изпълнение на службата си в съучастие като извършител с Б. С. М. – съизвършител чрез хващане с ръце, настъпване на ходилото на левия крак, блъскане с ръце странично в тялото, по дясното рамо, вследствие на което пострадалият загубил равновесие и паднал на земята, причинил на Й.В.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява 3 малкопищялна кост в глезенния й край с частично изкълчване на лява глезенна става, реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на левия долен крайник повече от 30 дни“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – осъществено е на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Настоящият съдебен състав също приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част не са посочени достатъчно пълно и ясно фактическите обстоятелства, които прокурорът твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че след като слезли от автобуса на ул. „Оборище“ на спирка на МГТ на автобус № 72 между свидетеля К. от една страна и обвиняемите Б. и М., свидетелите А.Д., Б.Г. и Н.Н. от друга страна започнала словесна разправия относно нередовността на пътуването без билет на свидетеля К.. При това, обвиняемите Б. и М. взели решение да нанесат телесна повреда на свидетеля К.. В изпълнение на това свое решението около 18,00 часа на същата дата и място обвиняемият М. хванал с ръце и настъпил с крак ходилото на левия крак на свидетеля К., а същевременно обвиняемият Б. блъснал свидетеля К. с ръце странично в дясната страна на тялото, по дясното рамо, вследствие на което К. загубил равновесие и паднал на земята, в резултат на което му се счупила лява малкопищялна кост в глезенния й край с частично изкълчване на лява глезенна става, което реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на левия долен крайник повече от 30 дни“. Действията на обвиняемите били възприети с възмущение от намиращите се на автобусната спирка граждани, които се развикали и направили забележка на контрольорите да оставят пострадалия. От внимателния прочит на така описаната фактическа обстановка става ясно, че прокурорът е посочил различни действия, осъществени от всеки един от обвиняемите. От друга страна обаче в диспозитива на обвинителния акт и за двамата обвиняеми е инкриминирано, че са нанесли телесната повреда на пострадалия чрез хващане с ръце, настъпване на ходилото на левия крак, блъскане с ръце странично в тялото по дясното рамо, вследствие на което пострадалият е загубил равновесие и е паднал на земята, без да е конкретизирано кой кои от тези действия е осъществил.

Действително правилен е доводът на прокурора, изтъкнат в протеста, че за квалифициране на деянието като съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК е без значение кой от подсъдимите какви удари е нанесъл на пострадалия, важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. Това е така обаче, единствено когато не е установено кой от подсъдимите какви конкретни телесни увреждания е нанесъл, а процесният случай не е такъв. Напротив, при описание на фактическата обстановка прокурорът изнася конкретни твърдения за осъществени конкретни и различни по вида си действия от всеки един от подсъдимите. От друга страна, обаче те не са разграничени в диспозитива на обвинителния акт, което несъмнено внася неяснота в 4 повдигнатото обвинение, която следва да бъде отстранена. В този смисъл необходимо е да бъде посочено още, че при изготвяне на обвинителния акт прокурорът следва да предостави на подсъдимия, а и на решаващия съдебен състав, своето еднозначно и достатъчно ясно и разбираемо становище относно наличието на всички съставомерни обстоятелства на претендираните престъпления, а не да им предлага възможност за различна фактическа и правна интерпретация на очертания от него предмет на делото. Това е така, тъй като подсъдимият изгражда своята защита срещу твърдения на прокурора, веднъж за факти и втори път за право (съставомерност на тези факти), поради което същите трябва да доставят ясна и непротИ.речива информация за претендираната връзка на всяко от фактическите обстоятелства с елементи от състава на съответното престъпление.