Решение № 10 от 08.01.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Костинброд, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100573 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – Н. С. О. от гр. С., с упълномощен представител – адвокат Р. М. от САК, с която на основание чл. 2б от ЗОДОВ иска осъждане на ответниците Софийски районен съд, Булстат ***, със седалище: гр. С., бул. „*** № 23 и Софийски градски съд, Булстат ***, със седалище: гр. С., *** да й заплатят солидарно сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок на гражданско дело № 3006/2013 г. по описа на СРС.

Ищцата претендира присъждане на направените разноски.

Процедурата по чл. 131 е изпълнена, докато делото е било на производство пред Софийски окръжен съд /откъдето е постъпило по подсъдност/, като са представени отговори и от двамата ответници, с които се оспорва предявения иск и се претендира присъждане на разноски.

Твърди се в ИМ, че по искова молба, предявена от ищцата пред СРС, на 24.01.2013 г. е образувано гр. д. № 3006/2013 г.

Твърди, че в това производство е разгледана претенция на ищцата срещу ЕС в гр. С. за заплащане на разлика между платени от ищцата разноски и месечни вноски за поддържане на ЕС.

Твърди, че е изпълнила указанията на съда през м. 08.2013 г. , като до приключване на делото пред СРС са проведени девет о.с.з., изслушано е заключение по една съдебносчетоводна експертиза и допълнителна такава.

1

Твърде, че производството по разглеждането на делото е приключило пред СРС на 22.02.2018 г., когато е обявено за решаване, като решението е постановено на 13.03.2018 г.

Твърди, че подадена от Н. О. на 18.04.2018 г. въззивна жалба, е администрирана до 19.06.2018 г., когато е изпратена ведно с делото на СГС.

Твърди, че на 27.07.2018 г. е постановено разпореждане от съдията докладчик пред СГС, като делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 10.04.2019 г., когато делото е обявено за решаване и на 25.06.2019 г. е постановено решение на въззивната инстанция, с което се потвърждава първоинстанционният съдебен акт.

Твърди, че е подала касационна жалба на 10.09.2019 г., като след изпълнение на указания на съда и администриране на касационната жалба, на 28.11.2019 г. делото е изпратено на ВКС.

Твърди, че от подаване на ИМ до изпращане на делото на ВКС са изминали шест години, десет месеца и пет дни, като е нарушено правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Твърди, че от това забавяне са настъпили вреди, изразяващи се в гняв и ярост, предизвикани от безсилие. Твърди, че изпитвала гняв към адвокатите, към държавата и към съдийското съсловие. Твърди, че е изпадала в истерия при добронамерено запитване за хода на производството. Твърди, че е преживяла негативни емоции – очакване, напрежение, тревога, безнадеждност, безсилие и отчаяние.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, както и с упълномощения представител.

Поддържа иска. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски и представя списък.

Ответника СГС оспорва иска, като твърди, че отговорността следва да бъде за органа, който е допринесъл за вредите. Изтъква високата натовареност на СГС, като отчита, че държавата е взела мерки за преодоляване на проблема с натовареността на съдилищата, при което това може да бъде извинителна причина. Изтъква значителна правна сложност и редица писмени доказателства.

Счита, че забавянето на решението с месец не води до извод за неразумен срок за решаване на делото. Изтъква, че делото не е от категорията „висок залог“.

Иска отхвърляне на иска, а алтернативно иска присъждане на минимално обезщетение. Претендира разноски. Прилага списък по чл. 80 от ГПК за 200 лева – адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност.

В съдебно заседание ответника СГС не изпраща представител. Писмено иска делото да се гледа без да присъства негов представител.

Ответника СРС оспорва иска. Твърди недоказаност на твърденията на ищцата.

Счита, че делото е забавено поради събиране на голям брой доказателства, което изисква повече време за разглеждането и анализ, което е било затруднено и от липсата на 2 оригинали на счетоводни документи.

Изтъква, че усилията на СРС за обезпечаване на правилното и законосъобразно провеждане на производството са позволили разглеждане от въззивната инстанция в едно с.з.

Твърди регулярност в преведените заседание пред СРС, като ищцата е допринесла за забавянето заради нередовностите на ИМ, което е наложи трикратно даване на указания, както и в хода на производството се е наложило двукратно изискване на оригинали и изрично указание за внасяне на определения депозит.

Твърди недоказване на вредите. По неизвестни причини иска прекратяване на производството /извън възражението за подсъдност/.

Претендира разноски, без да посочи размер и да представи списък.

В съдебно заседание ответника СРС не изпраща представител. Писмено иска делото да се гледа без да присъства негов представител.

Искът е допустим. Налице е приключило производство, по което ищцата изразява оплакването си за нарушаване на правото й на разглеждане на делото вразумен срок. Налице е приключила процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която е предложено обезщетение в размер на 700 лева.

По същество е частично основателен за претендирните неимуществените вреди.

Съдът намира, че тази претенция е частично основателна, след като е налице нарушаване правото на ищцата за разглеждане на гражданско-правния спор с нейно участие в разумен срок.

Производството пред СРС е образувано по ИМ, подадена от Н. О. на 24.01.2013 г., като последните нередовности на исковата молба /трикратно давани указания, но налични две съобщения за уведомяване/ са отстранени на 15.08.2013 г.

Разпореждането за процедура по чл. 131 от ГПК е от 06.11.2013 г.

Отговора е подадена на 16.12.2013 г., в последния ден от срока по 131.

Производството е прекратено на 24.01.2014 г., като остава неизвестно кога е отменено това определение, но определение по чл. 140 от ГПК е постановено на 06.06.2014 г. и първото заседание е насрочено за 01.07.2014 г. С определението е допуснато извършване на ССчЕ, определен е депозит, който е внесен от О. на 24.06.2014 г., но не е изготвено заключение от ВЛ, поради недостатъчно време.

В заседанието на посочената дата е приет доклада, като е отсрочено за 07.10.2014 г.

Един ден преди това заседание ВЛ е поискало да бъде заменено. В проведеното с.з-. на посочената дата е задължена О. да представи оригинали на доказателства и е заменено ВЛ.

Делото е насрочено за 10.02.2015 г.

На тази дата съдът не е дал ход, оставил е ИМ без движение за представяне на доказателства за надлежно избран управител на ЕС, като е насрочил делото за 12.05.2015 г. налице е молба на О. от 17.02.2015 г. за спиране на п-вото до избор на управител, като е 3 изискана информация от ответника за регистрираните при районната администрация управителни органи, каквито са представени /не са представени такива.

Не е налице приложен протокол от заседание на 12.05.2015 г.

В з.з. на 15.05.2015 г. делото е насрочено за 06.10.2015 г.

Един ден преди заседанието ВЛ е поискало удължаване на срока за изготвяне на заключение. В с.з. е даден ход, приети са доказателства от ответника и делото е насрочено за 08.03.2016 г.

Един дел преди заседанието ВЛ е уведомило за частично изготвяне на заключение и прави искане за допълнително време. В с.з. е даден ход е делото е отсрочено за 27.09.2016 г.

По неизвестни причини делото е преразпределено на друг съдия докладчик, който в з.з. на 25.07.2016 г. е пренасрочил делото за 29.09.2016 г.

В съдебно заседание на тази дата е даден ход, констатирано е получено заключение на ВЛ, но извън срока по чл. 199, поради което делото е насрочено за 14.03.2017 г.

В съдебно заседание на тази дата са изслушани възражение на ответника, прието е заключение на ВЛ и по искане на О. е допуснато допълнителна задача, определен е депозит и делото е насрочено за 22.06.2017 .

Допълнителното заключение е представено на 16.06.2017 г., поради което в съдебното заседание не е прието, а делото е отсрочено за 22.02.2018 г.

В съдебно заседание на посочената дата е даден ход, прието е допълнително заключение, даден ход на устни състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение, каквото е постановено на 13.03.2018 г.

В хода на всички заседание пред СРС О. се е явявала лично и с упълномощен адвокат.

На 18.04.2018 г. е подадена въззивна жалба от О., по която след даване на указание за заплащане на ДТ – отстранено на 17.06.2018 г., на 19.06.2018 г. е разпоредено жалба и дело да се изпратят на СГС, където са постъпили на 28.06.2018 г.

С разпореждане от 27.07.2018 г. въззивното дело пред ответника СГС е насрочено за 10.04.2019 г.

В съдебното заседание на посочената дата са приети нови доказателства за представителна власт на ответника и делото е обявено за решаване, а решение е постановено на 25.06.2019 г.

Касационна жалба от О. е подадена на 10.09.2019 г., която е администрирана до 28.11.2019 г., когато делото е изпратено на ВКС, където е постъпило на 02.12.2019 г.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че след оставяне на касационната жалба без разглеждане и отмяна на този акт, с определение от 11.03.2020 г. не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС, а така също е без значение, че са отхвърлени изцяло исковете на Н. О., предявени срещу Етажна собственост и които са с правно основание чл. 61 от ЗЗД.

4

При това движение на делото пред ответниците съдът намира, че искът срещу ответник СРС е частично основателен, докато срещу СГС е неоснователен.

Производството пред СГС се е развило за период от близо една година, което съдът намира, че не представлява неразумен срок за разглеждане от една съдебна инстанция, при отчитане, че всички писмени доказателства, както и експертизи са извършени пред първата инстанция. Макари без съществено значение следва да бъде отчетено, че ответника СГС е с натоварване значително над средното за страната, поради което насрочване след осем месеца и половина е приемливо, след като в този срок са включени и съдебна ваканция, както и период за инвентаризация на съдилищата през м.януари, което без съмнение затруднява графика на всеки един съдебен състав.