Решение № 91 от 26.04.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр.Велинград, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Г. Терзиева Владимирова при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско дело № 20215210100518 по описа за 2021 година

Предявен е от „Ком логистик” ООД - София, ЕИК 201427911, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Толстой, бл.64, вх.Г, ап.55, представлявано от К.З. А. — Димитрова и М. Т. Ц. - в качеството им на Управители на търговското дружество, против „Транс Т." ЕООД, ЕИК 112662137, със седалище и адрес на управление: област Пазарджик, община Ракитово, гр. Ракитово 4640, представлявано от Г. СП. Т., иск с правно основание чл. 37 във вр. с чл. 17 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки / C M R / , с който се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1330,99 евро в левова равностойност 2603,19лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - обезщетение за нанесени вреди от повреждане на част от товар при транспортирането от превозвача, ведно със законната лихва от дата на увреждането - 09.01.2020 г.

Ищцовото дружество излага, че на 24.05.2019 г., изпратило заявка договор за транспорт № S000189-19/24.05.2019год. до ответното, с която заявило автомобил № РА7776 ВТ/РА 8448 ЕЕ, за извършване на международен транспорт Италия - Гърция, като в заявката са посочени условията на договора. Ответното дружество се е съгласило с условията в заявката-договор, като изпратило валидна застрахователна полица № 1

00800100025523 - застраховка отговорност на превозвача, издадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, в която са включени заявените товарни превозни средства, а впоследствие представило фактура № 0000014573/03.06.2019год. за извършен вътреобщностен транспорт от Италия до Гърция с кола РА7776ВТ / РА8448ЕЕ, натоварена на 28.05.2019год. и разтоварена на 31.05.2019 год. по заявка № Б000189-19/24.05.2019год. Твърди се, че предмет на превоза били 48 палета залепващи се ленти, съгласно фактура № VI -19- 0886 от 21.05.2019 год., издадена от „ППМ Индъстрис СпА“ - Италия до „Нает тойцидис брос А.Б.Е.Е. индастри селф-адхезив тейпе енд лаб“ - Гърция. Твърди се, че по време на разтоварването, получателят „Нает тойцидис брос А.Б.Е.Е. индастри селф- адхезив тейпе енд лаб“ Гърция, е установил, че три палета са мокри и 3 големи бобини с код Е030 са намокрени, като счита, че материалите са унищожени. Същото е записано в международна товарителница C M R , придружаваща товара. С писмо от изпращача - „Експио тиарес ИТ , ул. „Де Гаспери“ №2, Сан Пиетро Мозецо 28060, Италия, уведомява „КОМ ЛОГИСТИК” ООД - София, ЕИК 201427911, в качеството му на организатор на транспорта за възникнала щета по време на транспорта - една повредена ролка, която не може да се използва на стойност 1330 евро. По силата на сключения между „Транс Т.“ ЕООД, 4640 Ракитово и „Ком Логистик” ООД - София, заявка - договор за транспорт № S00018919/24.05.2019год. и с оглед на обстоятелството, че именно това дружество е извършило транспорта, „Ком Логистик” ООД - София е предявил претенция за заплащане на щетата именно от „Транс Т.“ ЕООД. Същият е отказал да поеме щетата, независимо от валидно сключения и некачествено изпълнен договор между страните. Считат, че по тези причини за тях е налице правен интерес от предявяването на иска за заплащане от Транс Т. ЕООД, 4640 Ракитово, на сумата от 1330.99 евро /левовата равностойност - 2 603.19 лева/, ведно със законната лихва от датата на настъпване на щетата - 09.01.2020год. до окончателното изплащане - обезщетение за вреди от неизпълнен договор претърпяна загуба, изразяваща се в заплатена от „Ком Логистик” ООД София, ЕИК 201427911 на „Експио тиарес ИТ, ул. „Де Гаспери“ №2, Сан Пиетро Мозецо 28060, Италия, ведно с направените деловодни разноски. С допълнителна молба се посочва и банковата сметка на дружеството.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Ответникът „Тран Т.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител в 2 законоустановения срок по чл.131 от ГПК депозира отговор, с който счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа фактически твърдения, които да разяснят отношенията между ищеца, изпращача по C M R „ППМ ИндъстрисСпА”, получателя на товара „Нает Тойцидис Брос А.Б.Е.Е” и дружеството „ЕКспио Трънспорт Солушънс” Италия, на когото ищеца твърди да е заплатил обезщетение в размер на 1330.99 евро (които претендира като вреди) по формулирания осъдителен петитум. Не оспорва, че с ищеца е сключен договор за извършване на международен превоз и че превозът е извършен с автомобил РА 7776 ВТ и полуремарке РА 8448 ЕЕ , като стоката е натоварена в товарен пункт на изпращача ППМ ИндъстрисСпА в гр.Болоня (Италия) и доставена на 31.05.2019г. в гр. Солун (Гърция, когато и където е получена от Нает Тойцидис Брос А.Б.Е.Е. Твърди се, че автомобилът е бил в надлежно състояние -здрав под, здрав брезент и капаци, но при разтоварването е забелязано оводняване на част от товара, което вероятно е станало по време на морския фериботен превоз между Италия и Гърция.

Оспорва иска по основание и по размер. Поддържа се, че процесният договор е за превоз по см. на чл. 367 от ТЗ и по него ищецът е действал като спедитор ( чл.361 ал.1 ТЗ ), т.е. сключил е процесният договор от свое име, но за сметка на лицето, което му е доверило превоза. Счита, че ищецът не е следвало да заплаща обезщетение, защото направената пред него рекламация не е била доказана по основание и по размер, плащането е извършено на негов риск и не влече отговорност на ответника. Поддържа се, че когато при лошо или пълно неизпълнение на превозния договор, настъпят вреди за доверителя по спедиционния договор, то спедиторът има задължение да го информира и да му прехвърли правата си срещу превозвача (чл. 352, ал. 2 във връзка с чл. 355 във връзка с чл. 361, ал. 2 от Търговския закон). В случая, ищецът-спедитор действащ като косвен представител на доверителя по спедиционния договор, е следвало да прехвърли „резултата” от превоза, т.е. да прехвърли на пострадалата от превоза страна правата си срещу превозвача, включително рекламационните права, в т.ч. и правото на иск по чл. 373 ал.1 от ТЗ. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като в случая, товарът е предаден на 31.05.2019 г. и давностният срок ( както по българския ТЗ , така и по CMR конвенцията) е изтекъл съответно на 31.05.2020г.. Счита, че дори и хипотетично искът да е основателен, отговорността му като превозвач е предмет на застрахователен договор, обективиран в полица № 3

00800100025523 от 11.01.2019г. между него и ЗД „Евроинс”АД с покрити рискове цялостна или частична липса или повреда на товара при превози извършени с процесиите РА 7776 ВТ / РА 8448 ЕЕ, валидна за периода от 14.01.2019г. до 13.01.2020 г.. Предвид изложеното обосновава искането си за привличане на този застраховател като помагач (чл. 219 ал.1 ГПК ) и предявяването на обратен иск срещу него. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, с присъждане на разноските. Да се конституира като трето лице- помагач на страната на ответника- Застрахователно дружество „ Евроинс”АД ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление : Гр. София 1592, бул. "Христофор Колумб" №43 и да се приеме за съвместно разглеждане обратен иск на „Транс Т.“ ЕООД против ЗД „ Евроинс” АД ЕИК 121265113 , седалище и адрес на управление : Гр. София 1592, бул. "Христофор Колумб" №43 в случай, че се уважи иска на ищеца против ответника, като се постанови решение срещу третото- лице помагач, с което да бъде осъдено да заплати на ищеца по обратния иск сумата 1330.99 евро ( в левова равностойност 2 603.19 лв.), ведно със законната лихва от датата на искането за завеждане на щета 26.08.2019г. до окончателното и изплащане, на основание застрахователният договор, обективиран в полица № 00800100025523 от 11.01.2019г., с присъждане на разноските по обратния иск. Излага, че „Транс Т.“ ЕООД и ЗД„ Евроинс” АД са сключили застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 00800100025523 от 11.01.2019г., с който застрахователя се е задължил срещу плащане на застрахователна премия и да покрие отговорността му като превозвач, в т.ч. и за повреди на товара, като плати вредите в границите на определен лимит. На 23.08.2019 г. е депозирал искане за завеждане на претенция по застраховката, като е образувана преписка по щета № 0860079425/ 26.08.2019г. , по която не е извършено плащане за застрахователно обезщетение .

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от третото лице- помагач, с който изразява становище, че главният иск е неоснователен и недоказани, а обратният допустим. Не оспорва размера на уврежданията (1330,99 ЕВРО или 2603,19 лева), оспорва твърденията относно ангажиране отговорността на превозвача за тях. Излага, че са налице условия за освобождаване от отговорност на превозвача „Транс Т.“ ЕООД, съгласно чл. 17, т. 2 от Конвенцията за CMR, поради овлажняване на хартията в резултат на действия 4 на изпращача, присъщ недостатък на стоката или обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, от които не е могъл да преодолее. Поддържа, че при разтоварване на процесния товар на 31.05.2019 г. е установено, че част от опакованите рула хартия са намокрени, а то е настъпило въпреки, че по време на целия превоз метеорологичните условия са били добри - сухо и слънчево време. Твърди, че намокрянето е възникнало вътре в опаковката, а не от външен източник, а именно - от образуван конденз, поради опаковане на хартията, докато същата е била още топла. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки ( C M R ) , превозвачът се освобождава от отговорност за цялостната или частична липса или повреда на стоката, когато липсата или повредата се дължи на грешка на правоимащия, присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците, от които не е могъл да преодолее. Предвид това и с оглед факта, че овлажняването на хартията е настъпило, поради действията на изпращача, то отговорността за настъпилите увреждания съгласно Конвенцията е именно негова. Грешката се изразява в това, че същият е опаковал хартията във фолио, докато е била още топла и без да изчака да изстине. Поради високата й все още температура (постигната при излизането й от производствената преса) и плътното прилепяне на фолиото, се е образувал конденз, който увредил товара. Дори да се приеме, че не е налице грешка на изпращача, то увреждането е поради недостатък на стоката.

В допълнение при всяко положение смята, че увреждането е настъпило в резултат на непреодолима сила, тъй като превозвачът не е имал възможност да предотврати нито образуването на конденза, нито последиците от него.

Доколкото отговорността на „ЗД ЕВРОИНС" АД е функционално обусловена от тази на превозвача към увреденото лице, то вредите не попадат и в обхвата на застраховката. Прави възражение за изтекла погасителна давност, т.к. съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) исковете, свързани с превози, подчинени на Конвенцията, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок.

Срокът при повреда започва да тече съгласно т. А от деня, в който стоката е била доставена - 31.05.2019г. Така давността е изтекла на 31.05.2020г.

Съгласно ал. 2 писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията. В тази връзка следва да се има 5 предвид, че редовна рекламация дори не е била направена и давността не е спирала да тече, нито ищецът е представил предвид задължението му в чл. 32 от Конвенцията подобни доказателства. Дори и същата обаче да се приеме за предявена, то е налице изрично отхвърляне от страна на превозвача Транс Т. на претенцията на ищеца. Отхвърлянето е видно от приложения имейл от 05.06.2019г. (от Евроинс до ищеца и представител на ищеца) имейл от 06.08.2019г. (от ответника до ищеца), имейла от 13.08.2019г. (от ответника до ищеца) както и от имейл от 24.10.2019г. (от ищеца до ответника и Евроинс), в който ищеца изрично цитира и приложеният по делото отказ на Евроинс с номер 003- 399/25.09.2019г. При това фактическо положение несъмнено към датата на подаване на исковата молба искът е бил погасен по давност. В условията на евнетуалност, сочи, че съгласно чл. 27 от Конвецнията ливхвата за забава е в размер на 5 процента годишно, а законна лихва не се дължи.