Решение № 674 от 08.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Бургас, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Нася Ив. Япаджиева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501743 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 11473/12.08.2022г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова от К. И. К. в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 382/2022г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се Постановление, с което са приети разноски по изпълнението – сума в размер на 1 094 лева. В жалбата се посочва, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е приел като разноски посоченото възнаграждение за адвокат, тъй като по делото единствено е представен опис към фактура, който опис не би могъл да замести договор за правна услуга и не носи информация сумата да е договорена, респективно – реално платена във връзка с образуване и представителство по настоящото изпълнително производство. В жалбата се посочва, че не са представени и доказателства за реално плащане на тази посочена сума.

Претендира се постановлението на съдебния изпълнител в частта, в която са приети разноски по изпълнението – сума в размер от 1 094 лева да бъде отменено, а при условията на евентуалност се отправя възражение за прекомерност на така приетото възнаграждение за адвокат.

1

Депозираната жалба е против действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Съобщение на основание чл. 428, ал. 1 от ГПК за дължимите разноски е връчено от страна на съдебния изпълнител на длъжника на дата – 02.08.2022г., а жалбата е постъпила на 12.08.2022г., поради което съдът намира, че е спазен предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за атакуване на посочените действия. Дължимата държавна такса е заплатена и процесуалния представител подписал жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ответната страна по жалбата – „Еос Матрикс“ ЕООД в качеството му на взискател във въззивното производство депозира по делото писмено становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В отговора се посочва, че към молбата за образуване на изпълнителното производство са приложени освен фактури и опис към тези фактури, в които фигурира името на длъжника, а и преводни нареждания, които доказват реално заплатеното възнаграждение за адвокат.

Оспорва се и твърдението за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат, като се посочва, че в предоставения срок за доброволно изпълнение на претендираните суми длъжникът не е изпълнил своето задължение, а това е предпоставка принудителното изпълнение да продължи и да се развие и действията по изпълнителното производство не са лишени от фактическа и правна сложност.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, Частен съдебен изпълнител Иванка Миндова депозира по делото мотиви, в които посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори по отношение на обстоятелството, че изпълнително производство № 382/2022г. по описа на Частен съдебен изпълнител Иванка Миндова е образувано по повод депозирана Молба от „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София с искане да бъде образувано изпълнително производство против К. И. К. и представен към нея 2

Изпълнителен лист от 13.08.2021г., издаден по частно гр. дело № 3429/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на който е осъден длъжника К. И.

К. да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София следните суми:

- 2 793, 36 лева – главница, представляваща част от задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 09.04.2014г., сключен между длъжника и „Обединена Българска Банка“ АД за вноски с настъпил падеж,

- 720, 07 лева – мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.04.2018г. до 18.05.2021г., ведно със

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението от 18.05.2021г. до изплащане на вземането, както и сума в размер от 70, 27 лева, представляваща разноски по делото.

С Постановление от 10.05.2022г., съдебният изпълнител е образувала изпълнително производство № 382/2022г. и с цитираното постановление е приела разноски в размер на 1 094 лева, представляващи възнаграждение за адвокат в изпълнителното производство.

В изпълнителното производство са представени две пълномощни, от които е видно, че „Еос Матрикс“ ООД със седалище гр. София чрез своя Управител Райна Миткова-Тодорова е упълномощила Адвокатско дружество „Иванов и Д.“ при Адвокатска колегия – Стара загора с множество права, едно от които е да образуват изпълнителни производства при съответните съдия изпълнители и да водят тези производства, както и да преупълномощават с тези свои права адвокат или адвокатски дружества, а от своя страна с второто представено пълномощно (лист 5 от изпълнителното производство) Адвокатско дружество „Иванов и Д.“ – Адвокатска колегия – Стара загора е преупълномощило адвокат Ж. Д. с дадените на адвокатското дружество права.

По делото са представени три фактури - № 1905 от 07.01.2022г., ведно с платежно нареждане към нея, № 1906 от 07.01.2022г., ведно с платежно нареждане към нея и № 1928 от 08.02.2022г., ведно с платежно нареждане към нея, от които е видно, че сумите, които са фактурирани с основание – „съгласно чл. 7, т. 1 възлагане по протокол от дата 04.01.2022г.“ 3 са платени от страна на „Еос Матрикс“ ЕООД.

По делото е представен и Опис към трите фактури, от който е видно, че срещу името на длъжника К. И. К. е посочена единствено определена сигнатура и сума в размер на 1 094 лева. Следва да се отбележи, че сигнатурата не съвпада с номера на изпълнителното производство и от данните по делото не може да се направи извод какво е означено по посочения начин. В случай, че с тази сигнатура е обозначен договора, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение и впоследствие изпълнителен лист, то от данни в изпълнителното производство не може да бъде направена такава връзка, тъй като никъде в делото не е посочен номера на договора за кредит. Следва да се отбележи и обстоятелството, че посочения в съставените три фактури Протокол от 04.01.2022г. също не е представен в изпълнителното производство, не е представен и в настоящото производство, поради което и не може да се направи извод относно действията по възлагането и начина на формиране на възнаграждението за адвокат, договорено между страните.

Безспорно е, че на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Безспорно е, че на основание чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд и размерът на възнаграждението следва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.

С оглед приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.

В своето решение ВКС на РБ изрично приема, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Приема също така и извода, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата 4 на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай – от представените по делото доказателства се установява единството, че дружеството – взискател е упълномощило Адвокатско дружество „Иванов и Д.“ при Адвокатска колегия – Стара загора да го представлява, включително и в образуваните изпълнителни производства, а адвокатското дружество от своя страна е преупълномощило конкретни адвокати с предоставените му от взискателя права. От представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че дружеството – взискател – „Еос Матрикс“ ООД е заплатило по банков път на адвокатското дружество сума в размер на 1 094 лева за правна услуга, свързана с К. И. К. – длъжник в изпълнителното производство, но по делото няма никакви данни, от които да се направи извод, че тази сума е заплатена именно като възнаграждение за образуваното и водено изпълнително производство спрямо това лице. За да бъдат приети разноски в изпълнителното производство следва да бъде установено и обстоятелството, че именно това е размерът на договорените разноски именно по отношение на длъжника в изпълнителното производство. От събраните по делото доказателства не може да бъде направен единствения и безпротиворечив извод, че сумата от 1 094 лева е именно възнаграждението, договорено с упълномещоното адвокатско дружество по отношение на длъжника К. И. К..

Не може да се изключи извода, че сумата може да касае друго исковото, заповедно или дори друго изпълнително производство.

Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че при така представените доказателства по изпълнителното производство остава недоказано обстоятелството, че претендираната сума в размер на 1 094 лева е именно сумата, договорена взискателя и процесуалния му представител като възнаграждение за образуването на изпълнителното производство против 5 длъжника К. И. К. и водене на това изпълнително производство с цел принудителното събиране на дължимите вземания.

При това положение, настоящата инстанция намира, че не се установява по безспорен начин обстоятелството по конкретното изпълнително производство № 382/2022г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова да са извършени разноски от страна на взискателя в изпълнителното производство „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София в размер на 1 094 лева, дължими като възнаграждение за адвокат и касаещи конкретния длъжник в изпълнителното производство. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че неправилно съдебния изпълнител е приел, че претендираното възнаграждение за адвокат в изпълнителното производство е доказано и неправило е приел тези претендирани разноски от страна на дружеството – взискател – като възнаграждение за адвокат – сума в размер на 1 094 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че депозираната жалба е основателна и постановлението на съдебния изпълнител в частта, в която са приети разноски в размер на 1 094 лева, представляващи възнаграждение за адвокат следва да се отмени.

По отношение на искането да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя с оглед уважаване на депозираната жалба, настоящата инстанция намира следното:

Независимо от обстоятелството, че жалбата в тази й част е основателна, то разноски в настоящото производство не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя поради естеството на жалбата, оспорваща дължимостта и размера на сторени в изпълнителното производство разноски, определени от ЧСИ, тъй като в производството, оспорващо дължимостта и размера на разноските, страните не си дължат разноски и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение, защото производството е несамостоятелно, зависимо от изхода на делото и, защото не следва да се допуска кумулиране на нови задължения на страните от същия вид – в този смисъл Определение № 489 от 17.10.2017г., постановено по частно гр. дело № 3926/2017г. по описа на ВКС на РБ.