Определение № 3359 от 08.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3359 гр. Варна, 08.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501521 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК за определяне на местно компетентен съд по повдигат спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Районен съд – Добрич за разглеждане на заявление, депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Д. Х., с настоящ адрес *******.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Първоначално производството е било образувано пред Районен съд – Добрич въз основана на заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.№ 13421/09.07.2024г. срещу физическо лице за вземания, произтичащи от банков кредит. С определение № 1876/11.07.2024г. РС- Добрич, като е приел, че заявлението е подадено срещу потребител, имащ настоящ адрес в *******, е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС-гр. Варна. Повдигналият препирнята Варненски районен съд е отказал да зачете компетентността си. Като се е позовал, че заявлението е депозирано след изменение на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК/ изм. с ДВ бр. 11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г./, е намерил, че действащият процесуален закон към датата на образуване на производството не регламентира възможността сезираният съд да следи служебно за местна подсъдност в заповедното 1 производство.

Сезираният със спора за подсъдност по реда на чл. 122 от ГПК съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение(с изключение на хипотезите, когато такава се издава въз основа на документ по чл. чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от ГПК) се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. От своя страна разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗСВ предвижда, че в посочените случаи заявленията се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение.

Горната законодателна уредбата е създаден с оглед планираното централно разпределение на заповедните дела измежду всички районни съдии в страната (така мотивите към ЗИД на ГПК, приет от 48-ото Народно събрание на 25 януари 2023 г.). Именно с оглед този начин на разпределение, от разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК са отпаднали правилата за местната подсъдност по заявленията по чл. 410 от ГПК. Последното обаче съвсем не означава, че заявителят може по свой почин да избере съд, който да разгледа заявлението. В действителност за улеснение на кредитора е предвидена възможността да подаде заявлението по електронен път- чл. 410 , ал. 4 от ГПК или на хартиен носител в който и да районен съд в страната- чл. 410 ал. 6 от ГПК. Разширените възможности относно фактическото депозиране на заявлението съвсем не съответстват на уредена изборна местна подсъдност в заповедното производство. Напротив, ясна е идеята на законодателя за установяване на централизирано разпределение, тоест такова при което заявителят не може по своя преценка да избере съда, който да сезира.

Известно е, че понастоящем такъв централизиран софтуер за случайно разпределение на делата не е въведен в страната. Същевременно, както се посочи по-горе, ГПК не урежда и възможността за избор на съд в заповедното производство.

Настоящият състав на съда приема, че възникналата празнота следва да се преодолее чрез приложение на правилата за подсъдността на Общата част на Гражданско процесуалния кодекс.

2

Така съгласно чл. 113 от ГПК исковете срещу потребител се предявят пред съда пред неговия настоящ адрес. Именно подсъдността по настоящ адрес на потребителя, като най-благоприятна за последния и улесняващи защита му в заповедното производство, се предвиждаше с разпоредбата на чл.

411, ал. 1 от ГПК преди изменението на закона с бр. 11 от 2023 г. Дори и след измененията, същата подсъдност е запазена за разглеждане на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от ГПК.

Настоящият състав на съда приема, че аргументацията, че заявителят разполага възможност да избира съда, който да сезира, не държи сметка за хипотезата, в която кредиторът би избрал удобен за него съд, в ущърб на потребителя, тоест на по- слабата страна в процесуалното правоотношение.

Защита на правата на по-уязвимата страна е въздигната в принцип в гражданския процес, който е особено актуален за едностранното заповедно производство. В това потребителят се конституира едва след издаване на заповедта за изпълнение и следователно не би могъл да упражни защита преди издаване на финализиращия производството акт. Ето защо съдът следва да извърши служебна проверка относно компетентността си, съобразявайки общото правило на чл. 113 от ГПК.

С оглед на горното настоящият състав приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по заявлението е съдът по настоящ адреса на длъжника. В случая това е РС-*******.

Воден от горното и на основание чл. 122, изр. 2 от ГПК, Окръжен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд Варна за местно компетентен съд да се произнесе по заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.№ 13421/09.07.2024г., депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу длъжника М.

Д. Х..

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на Районен съд Добрич за сведение по гр.д.№ 2104/2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4