Определение № 823 от 03.11.2022, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. П., 03.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230101440 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. П. Ф. (Т.), с адрес в с. К., общ. П., ЕГН **********, против „ЕОС М.“ ЕООД, със седалище в гр. С., ЕИК ***.

Ищцата е предявила срещу ответника иск за признаване за установено, че не му дължи сумата от 5 138,79 лв., представляваща главница по договор за кредит (от 26.09.2003 г.), който тя е сключила с банкова институция („ТБ Б. АД, чийто универсален правоприемник е „У.Б.“ АД), а той е придобил вземанията по кредита, посредством цесия.

Правният интерес от исковата претенция се обосновава с твърдения, че: визираното вземане попада в обхвата на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е бил издаден и изпълнителен лист от 08.12.2021 г. (по ч. гр. д. № 1452/21 г. на Районен съд – гр. П.); на базата на изпълнителния лист ответникът е започнал изпълнително дело; заповедта за изпълнение не е била връчвана на ищцата, а тя е разбрала за нея от поканата за доброволно изпълнение, която е получила от съдебния изпълнител; процесното вземане не се дължи, защото е погасено по давност, като давностният срок е започнал да тече още от 2003 г.

Спрямо ответника не е била изпълнявана процедурата по чл. 131 ГПК.

Казусът, поставен за решаване, к а с а е установяване на недължимост на парично вземане, което е предмет на принудително удовлетворяване, съгласно заповед за изпълнение, за която постановилият я съд е приел, че е влязла в законна сила.

В този смисъл преценката за допустимостта на иска предполага отчитане на някои основополагащи постановки, които характеризират разглеждания случай в 1 принципен аспект, а именно:

- Заповедта по чл. 410 ГПК не подлежи на изпълнение, докато не влезе в законна сила, което става, ако спрямо нея не е било подадено възражение или то е било оттеглено, или пък е влязло в сила съдебното решение за установяване на вземането (по аргумент от чл. 416, изр. 2 във вр. с изр. 1 във вр. с чл. 418, ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК).

- Когато такава заповед за изпълнение влезе в сила, тя придобива стабилитет и оспорването на вземането, до което се отнася, е допустимо по исков път само в две хипотези.

= Първата е регламентирана в чл. 424, ал. 1 ГПК и е свързана с намирането на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

= Втората е уредена в чл. 439, ал. 2 ГПК и касае обстоятелства с правопогасителен ефект, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

- Ако заповедта за изпълнение е приета от заповедния съд за влязла в сила, но всъщност длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, защото не му е била връчена надлежно, той може да се защити чрез възражение по чл. 423 ГПК, пред въззивния съд.

Така очертаните принципни положения са трайно утвърдени в съдебната практика (вж. Определение № 643/02.11.2009 г. по ч .т. д. № 680/09 г., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 194/08.03.2010 по ч. т. д. № 772/09 г, ІІ т. о. на ВКС, Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/10 г., І т. о. на ВКС, Определение № 292/03.06.2011 г. по ч. гр. д. № 156/11 г., ІІІ г. о. на ВКС, както и мотивите към т. 16 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).

В контекста на горното е очевидно, че ищцовата претенция е недопустима, защото и след оставянето на исковата молба без движение, по този повод (с Разпореждане № 794/19.10.2022 г.), отново се релевира погасяване на отричаното вземането поради проявлението на факт (изтичането на давностен срок), който нито е новооткрит, нито се е реализирал след влизане на заповедта по чл. 410 ГПК в сила. А, както беше изяснено, надлежното, респ. ненадлежното връчване на заповедта на ищцата (като длъжник) няма отношение към допустимостта на сегашната съдебна процедура, защото то е релевантно само при условията на чл. 423 ГПК.

Ето защо и искът трябва да бъде оставен без разглеждане, а стартиралото във връзка с него съдебно производство – прекратено.

Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на К. П. Ф. (Т.), с адрес в с. К., общ. П., ЕГН **********, предявен против „ЕОС М.“ ЕООД, със седалище в гр. С., ЕИК ***, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника следното вземане, за което са били издадени заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1452/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно: сумата от 5 138,79 лв., представляваща главница по договор за кредит от 26.09.2003 г., сключен между К. П. Ф. (Т.) и „ТБ Б. АД, чийто универсален правоприемник е „У.Б.“ АД, вземанията по който договор са били придобити от „ЕОС М.“ ЕООД, посредством цесия., поради погасяване на посоченото вземане по давност, започнала да тече през 2003 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1440/22 г. на Районен съд – гр. П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищцата, пред Окръжен съд – гр.

Б., в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

ПРЕПИС от съдебни акт да се връчи само на ищцата, чрез процесуалния й представител.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3