Решение № 284 от 13.03.2020, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н

И Е

№ гр. Д.,

13.03.2020 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и първи състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА

НЕДЕЛЧЕВА при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №3106 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.Х.М. с ЕГН ********** ***, представляван от процесуалния представител адвокат Х.Х. с адрес ***, офис **, срещу ОД на МВР – Д. с административен адрес гр. Д., ул.“М. Г.“ №**, представлявана от директора **Н.П., за заплащане на следните суми: 1) 1645.10 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.09.2016 г. – 02.09.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (02.09.2019г.) до окончателното плащане; 2) 221.16 лева, представляваща лихва за забава върху посочената в т.1 сума за периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г. Претендират се и направените разноски.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства и твърдения:

Ищецът е служител на ОД на МВР - Д.. В периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г. е заемал длъжността „**” и „** **-**” в ** РУ-Д.. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на ** служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец 09.2016г. са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Д. и графици от ** РУ - Д. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на ** служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ** служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период (съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице била празнота в нормативната уредба на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ** служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по който ищецът е формирал претенцията си в общ размер от 1645.10 лева /след направено изменение на размера на осн. чл.214 от ГПК/, следствие превръщането на часовете нощен труд в дневен. Претендира и обезщетение за забава в размер от 221.16 лева /след направено изменение на размера на осн. чл.214 от ГПК/, считано от 02.09.2016г. до датата на предявяване на исковете – 02.09.2019г.

Противопоставените от ответника възражения се основават на следните обстоятелства:

През процесният период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се уреждал единствено от ЗМВР, поради което в този случай не били приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на ** служители. В чл.179, ал.4 от ЗМВР законодателят изрично посочил, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178, ал.1 на ** служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон, или с акт на Министерския съвет за ** служители от МВР.

Именно поради спецификата на работата на ** служители - ** органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който бил различен от статута на ** служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.З от ЗМВР. За тях не са приложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не било налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.

ЗМВР бил специален закон, който уреждал изчерпателно статута на ** служители в МВР.

По отношение на ** служители - ** органи била неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в която липсвала изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не можело да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.

В чл. 187, ал. З от ЗМВР било предвидено, че за работещите на смени, работното време се изчислява сумарно. Съгласно ал.5 на чл.187 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Но извънреден труд бил налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е така в конкретния случай. Тъй като за ищеца било установено сумарно отчитане на работното време, той следвало да докаже, че е изработил за съответния отчетен период повече от нормативно установеното работно време. Само в този случай за преобразувания труд от нощен в дневен можело да се претендира зачитането му за извънреден труд и съответно да се иска заплащането му. Всеки положен от ищеца час труд своевременно му е бил заплащан, което се доказвало от приложените платежни бележки. Установявало се от графиците за дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време.

Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите ** служители, на които било разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това водело до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получавал от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извършело заместване по посоченото съотношение, за служителите на МВР, същото щяло да бъде 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получавал коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече билизпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Ограничението в Наредба №8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. било служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което да е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано било препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая, не била налице празнота в нормативната уредба, която да можела да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществувала разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на ** служители се заплащал нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на ** служители в МВР, която изключвала общия ред.

Ответникът счита, че за дата 02.09.2019г. искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода 02.09.2016г. - 02.09.2019 г. искът е неоснователен и недоказан.

Изтъква, че третото тримесечие на 2019г. - /месеците юли, август и септември/, още не е приключило, което не можело да даде пълна представа за отработените часове по смисъла на чл.187, ал.3, изречение първо от ЗМВР. Ответникът навежда и довода, че ищецът не можел да претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове. Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следвало да бъде отчитан само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформирал в дневен и да се претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Д. районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорен между страните по делото е фактът, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ОДМВР - Д., възникнало на основание ЗМВР, по силата на което е заемал длъжността „**” и „** **-**” в ** РУ-Д.. Безспорен между страните по делото е и факта, че ищецът през процесния период - 02.09.2016г. до 02.09.2019г. е престирал труд по утвърдени протоколи и графици, включително в периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. По делото са приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от ** служители, работещи на смени в РУ-Д., в т.ч. и ищеца през исковия период.

По делото е назначена ССчЕ, като видно от писменото заключение на вещото лице /л.213-219/, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, ищецът през част от исковия период - от 02.09.2016г. до 30.06.2019г. е отработил по график и положил нощен труд по представените по делото Протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 6,00ч. в общ размер 1672 часа, приравнен с коефицент 1.143 в дневен труд, възлиза на общо 1911 часа. Ищецът е отработил по-малко часове от нормативно определеното време за третото тримесечие на 2016г. /тогава е ползвал платен годишен отпуск за времето от 08.09.2016г. до 30.09.2016г./ и е изчислявало часовете труд от 01.10.2016г.

Вещото лице не е взело предвид данните за третото тримесечие на 2019г. /юли, август, септември/, тъй-като исковата молба е подадена в ДРС на 02.09.2019г. и не е бил отчетен този тримесечен период към депозиране на ИМ, поради това е работило на база информацията за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г.

От справка с графици за действително положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време и обобщени протоколи, съставени съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г., както и платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца, се установява, че през процесния период няма преобразуване на нощен труд към дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време. Вещото лице е преизчислило реално положения нощен труд от ищеца от общо 1672 часа, съобразно чл.9, ал.2 от НСОЗРЗ – с приравнен с коефициент 1.143 в дневен труд и е получило общо 1911 часа дневен труд. При съобразяване нормалната продължителност на работното време на ** служители в МВР от 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал. 3 от ЗМВР/ и правилото по чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., при сравнение на общия брой реално отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период, се установило следното: за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г., ищецът е положил извънреден труд от общо 812 часа /вкл. 239 часа вследствие превръщането на нощните часове в дневни/, от които отчетени и заплатени по протоколи били 562 часа, или неотчетеният положен извънреден труд след превръщане на нощните часове в дневни е бил общо 239 часа. При съобразяване часовата ставка на ищеца, експертизата е изчислила за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г. паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен е в размер на 1645.10 лв., които не са начислени към заплатата на ищеца и съответно не са изплатени. Експертизата е изчислила мораторна лихва върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването към дневен, начиная от месеца, следващ тримесечието до датата на подаване на исковата молба 02.09.2019 г. в размер на общо 221.16 лв.