Решение № 40 от 22.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Русе, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520201754 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. И. С., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. Д. К. от АК – Русе, със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 24-1085-000699/29.03.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Била допусната неправилна квалификация на деянието и не бил приложен правилният закон. Изразява несъгласие с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и я оспорва изцяло. Твърди, че не е умишлено поднасял управлявания от него автомобил, а поднасянето му било вследствие на мократа пътна настилка и опитът му да извърши обратен завой на кръговото кръстовище. Това деяние не съставлявало нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Налице било друго нарушение – загуба на контрола върху 1 автомобила, поради навлизане в завоя с несъобразена скорост, но това не било извършено умишлено. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление като претендира и разноски за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения защитник адв. Д. К., която поддържа жалбата и моли за отмяната на наказателното постановление. От прегледаните видеофайлове било видно, че преди второто завъртане автомобилът на жалбоподателя се намирал в такова положение, че при самото въртене той виждал фаровете на полицейския автомобил. Свидетелите при разпита си заявили, че най-вероятно първото завъртане не е било умишлено, каквото всъщност заявил и жалбоподателят. Съпоставено с атмосферните условия и пътната настилка следвало да се приеме, че за първото завъртане въобще нямало никакъв умисъл. По отношение на второто завъртане не се касаело за дрифт, не се касаело за такова умишлено действие, което следвало да бъде санкционирано по начина, по който е направено с акта и впоследствие с НП за една коренно различна житейска ситуация. Жалбоподателят след първото завъртане изправя автомобила в положение, в което вижда срещу себе си фарове на друг автомобил и предприема незабавно и бързо маневра, за да избегне сблъсък с него и настъпване на ПТП, маневрата е направена с тази една единствена цел, поради което нямаме извършени умишлени действия. Счита, че са допуснати процесуални нарушения във фактическата обстановка, описана в АУАН, и отразената такава в НП. Сами по себе си тези процесуални нарушения били от такова естество, които не позволявали на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и впоследствие санкциониран, които сами по себе си били достатъчни за уважаване на жалбата му и за отмяната на НП.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 30.09.2024 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 17.09.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Наказателно постановление № 24-1085-000699/29.03.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против Р. И.

С. за това, че на 03.01.2024 г., в 21,31 ч, в гр. Русе, на бул. „Тутракан“, при кръговото кръстовище с пътя към Дунавски драгажен флот с посока към централната част на града, управлявал своя собствен лек автомобил „БМВ М 6“, с рег. № СВ 2234 ХР, и, приближавайки до намиращото се на булеварда кръгово кръстовище, навлиза в него и след като подминава първия изход, управлява автомобила по начин така, че той се завъртял веднъж около оста си и спрял в дясната част на пътното платно, водещо обратно към ГКПП Дунав мост, с предница насочена срещу движението. Това поведение на водача било възприето от полицейски служители при Сектор „Пътна полиция“ – Русе, които по това време изпълнявали служебните си задължения и се движили по този път, като преди да достигнат до него жалб. С. привел автомобила отново в движение, насочвайки го надясно по посоката на движение на платното, но в момента, в който автомобилът му бил перпендикулярно на него, спрял. По този начин той осъществил нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, тъй като използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От разпита на свидетелите, огледа на вещественото доказателство – комапктдиск, и съдържащите се в него видеозаписи, както и от другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

Вечерта на 03.01.2024 г., полицейските служители към Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Русе – св. П. П. П. и св. М. Р. И., извършвали обход на улиците на гр. Русе, като към 21,30 ч те се движели по бул. „Тутракан“ в посока ГКПП „Дунав мост“. Пътната настилка била влажна, но не замръзнала.

Наближавайки кръговото кръстовище на бул. „Тутракан“ с пътя за Дунавски драгажен флот, те забелязали на 100 м напред движещият се срещу тях лек автомобил „БМВ М 6“, с рег. № СВ 2234 ХР, управляван от жалб. Р. С., да идва от посока ГКПП „Дунав мост“ и да се движи в посока към центъра на града, когато същият започнал да навлиза в кръговото кръстовище при пътя за Дунавски драгажен флот и като че ли да извърша обратен завой. Навлизайки в кръговото кръстовище обаче жалбоподателят форсирал двигателя и рязко завъртял волана наляво, които действия извели автомобила от неговото праволинейно устойчиво движение и той започнал да се върти в посока 3 обратна на часовниковата стрелка, като въпреки това запазил посоката си на движение отляво надясно спрямо наближаващия полицейски автомобил, а колелата му се приплъзвали. Автомобилът на жалбоподателя направил едно пълно завъртане на 360 градуса около оста си и спрял в кръговото посредата на осевата линия на пътя, след което С. веднага отново форсирал двигателя и завъртял волана в обратната посока, при което автомобилът му рязко са завъртял надясно – по посока на часовниковата стрелка, завъртайки се на 90 градуса и придвижвайки се в обратната посока в кръговото към платното за движение с посока към гр. Русе. В това време той бил застигнат от наближаващия служебен автомобил, в който били свидетелите М. И. и П. П., които активирали звуковата и светлинната му сигнализация, за да накарат жалб. С. да спре, което той и направил. Полицейските служители му указали да ги последва и отбили при бензиностанция „VM Petroleum”, където изпробвали водача С. за употреба на алкохол и предприели действия по съставяне на АУАН за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено при спазване на императивните изисквания на ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити за неговата редовност от формална страна, визирани в чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът не възприема тезата на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отразена коренно различна фактическа обстановка в АУАН в сравнение с изложената в НП. Дори и хипотетично да се приеме някакво различие във фактическата обстановка, изложена в АУАН, каквото по-скоро е налице предвид личните възприятия на актосъставителя, то това не е от категорията на съществените процесуални нарушения, защото административнонаказателното производство е образувано на основание чл.

36, ал. 2 ЗАНН, тъй като е налице произнасяне на прокурор с отказ да се образува наказателно производство. В тази хипотеза съставянето на АУАН не е 4 необходимо, следователно е ирелевантно дали в същия е изложена абсолютно идентична фактическа обстановка спрямо тази, възприета от наказващия орган в наказателното постановление, доколкото последният действа въз основа на своя собствена преценка на изпратените му от прокурора материали. На следващо място описаната фактическа обстановка в двата документа – АУАН и НП, не е коренно различна, тъй като видимо се касае за извършване на едно и също нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1 ЗДвП, е необходимо привлеченото към отговорност лице да има качеството на водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за последната хипотеза – пр. 3, която съответства на задължението му като водач по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Административното обвинение срещу жалбоподателя е за това, че е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е извършил маневра, която често се определя като „дрифт“. Няма легално понятие за "дрифт", като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва – в този смисъл са Решение № 291/28.11.2023 г. по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Русе и Решение от 6.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 250/2020 г., поради което това понятие се явява изяснено в достатъчна степен от превалиращата съдебна практика. Това е спортна техника на шофиране, което представлява използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари Решение от 10.11.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 372/2020 г. Това всъщност и характеризира конкретното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на С., от обективна страна.

5

Не се оспорва от нито една от страните, а и показанията на всички разпитани свидетели по делото потвърждават, че на процесната дата и час жалбоподателят С. е управлявал лек „БМВ М 6“, с рег. № СВ 2234 ХР, следователно същият е притежавал качеството на водач по смисъла на § 6, т.

25 ДР ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че управляваният от Р. С. лек автомобил „БМВ М 6“, с рег. № СВ 2234 ХР, се е завъртял около оста си два пъти – първият път, движейки се отдясно наляво в кръговото кръстовище с пътя за Дунавски драгажен флот, пресичайки траекторията на движение на служебния автомобил, в който са се намирали свидетелите И. и П., и още един път, в обратната посока, отново пресичайки тяхната траектория. И двамата свидетели са заявили при разпита си, че са наблюдавали превъртане на колелата на автомобила, т.е. става въпрос за загуба на сцепление. Същата е умишлена, доколкото двамата свидетели са възприели превъртането на колелата на автомобила, както и шума от свистенето на гуми, и са добили непосредствени възприятия от поведението на управлявания от жалбоподателя автомобил, че се касае за умишлено извеждане от праволинейното устойчиво движение на превозното средство, с цел неговото приплъзване и завъртане, още повече че при осъществяване на второто завъртане и двамата са посочили, че водачът на процесния автомобил е тръгнал видимо рязко. Този резултат – превъртане на задните задвижващи колелета на автомобила и рязко тръгване може да бъде постигнат само при рязко форсиране на двигателя, която причина очевидно е подтикнала актосъставителя да отрази това обстоятелство в съставения от него АУАН.