Решение № 4577 от 07.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4577 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20265330101955 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск, с който се иска да се прогласи за недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, сключеният между ищеца И. Н. Н.. ЕГН:

**********, адрес: обл. П., село Б., ул. „В. Л.“ № * и ответника „Мъни Лийз: ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1756. р-н „Витоша“, ул.

„Рачо Петков Казанджията” № 4. ет. 6, представлявано заедно и поотделно от Р. Й. Д., М. Х.

Ш. и Л. П. К., Договор за потребителски кредит № **** от **** г.

Ищецът твърди, че между него ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е недействителен, тъй като не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Иска присъждане на разноски.

Ответникът подава отговор, с които оспорва предявения иск, с подробни съображения.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за основателна, по следните съображения:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от **** г. В договора е посочен годишен процент на разходите по кредита, който не съответства на действителния такъв. От приетата по делото експертиза се установява, че действителният размер на ГПР възлиза на 95,92 %.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

1

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, доколкото от приетото по делото заключение на експертизата се установява, че действителният ГПР възлиза на 95,92 %. По този начин в договора не е посочен действителният размер на ГПР, което не позволява на потребителя да получи точна информация относно реалното оскъпяване на ползвания от него паричен ресурс.

Предвидените в договора плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръхобременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите на договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи, ще надвишат лимитите по чл. 19, ал. 4 ЗПК на годишна база от стойността на кредита.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като посоченият в договора ГПР не съответства на действителния такъв, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действителното положение от гледна точка на възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C714/22.

Ето защо искът за недействителност на договора е основателен.

При този изход на делото ищецът има право на разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, като същите възлизат общо на 841,38 евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на И. Н. Н.. ЕГН: **********, адрес: обл. П., село Б., ул. „В. Л.“ № * против „Мъни Лийз: ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1756. р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4. ет. 6, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № **** от **** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Мъни Лийз: ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1756. р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4. ет. 6 да заплати на И. Н. Н.. ЕГН: **********, адрес: обл. П., село Б., ул.

„В. Л.“ № * сумата от 841,38 евро – разноски по делото за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

2

3