Решение № 375 от 04.12.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Шумен, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630202059 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №58/13.09.2023 год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.34н, ал.1, т.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №6 от 26.03.1999 год. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници на „Ал и Ко“ АД, с ЕИК127003032, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ************** представлявано от Изпълнителния директор Ж.А.Н. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Дружеството-жалбоподател моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага конкретни правни съображения.

Процесуалният представител на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни 1 съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.05.2023 год. била извършена комплексна проверка от страна на служители на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Шумен на предприятие за производство на калциеви греси, търговия с горива и масла, находящо се на адрес: гр.Шумен, ************** собственост на „Ал и Ко“ АД. По време на проверката било установено, че за нуждите на дейността си дружеството експлоатира Изпускащо устройство на парен котел ПКГ-0.7 с мощност 0.8 MW, работещ на природен газ и Изпускащо устройство към инсталация за пречистване на отработено масло със селективен разтворител.

По изисканите и представени от дружеството документи било установено, че последни собствени измервания от гореописаните източници на емисии били проведени на 22.07.2019 год. като след тази дата не бил правен емисионен контрол – собствени периодични измервания /СПИ/ на концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове, формирани от изпускащо устройство на парен котел ПКГ-0.7 с мощност 0.8 MW, работещ на природен газ и изпускащо устройство към Инсталация за пречистване на отработено масло със селективен разтворител, инсталирани в производствен цех в гр.Шумен /**************/. Същото е било потвърдено и от присъстващия по време на проверката представител на дружеството.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №СА-11 от 22.05.2023 год.

С писмо изх.№ОА-1610/23.05.2023 год. до дружеството била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Във връзка с констатираното нарушение на 05.06.2023 год. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ЗК-01, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е била нарушена разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №6 от 26.03.1999 год. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. Актът е бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който го е подписал, като е изложил, че ще представят писмени възражения по акта. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН не са били депозирани възражения.

Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление №58/13.09.2023 год. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр.Шумен, с което на основание чл.34н, ал.1, т.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №6 от 26.03.1999 год. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници на „Ал и Ко“ АД, с 2

ЕИК127003032, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ************** представлявано от Изпълнителния директор Ж.А.Н. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на актосъставителя З. С. К. и на свидетелите С. Й. С. и С. Й. С., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите З. С. К., С. Й. С. и С. Й. С., доколкото и тримата са свидетели при установяване на нарушението, участвали са лично в извършената проверка и лично са установили факта на нарушението. Показанията им са последователни, непротиворечиви и безпристрастни и напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух , юридическите лица, осъществяващи дейности с източници на емисии в атмосферния въздух са длъжни да провеждат емисионен контрол, включително собствени измервания непрекъснати (автоматични) и/или периодични, да извършват редовни проверки и да изготвят и изпълняват програма за техническа поддръжка на пречиствателните съоръжения с оглед на осигуряване спазването на емисионните норми, по определени с подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон, и/или с комплексното разрешително по чл.117 от Закона за опазване на околната среда . Не е спорен въпроса, че дружествотожалбоподател е именно такова юридическо лице - собственик на неподвижен източник, съгласно легалното определение, дадено в т.7 на §1 от Допълнителните разпоредби към Наредба №1 от 27.06.2005 год. за норми за допустими емисии на вредни вещества изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, което осъществява дейности с източници на емисии в атмосферния въздух в Производствена база, намираща се на адрес: гр.Шумен, ************** с оглед на което се налага извода, че е било длъжно да извърши собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове, формирани от изпускащо устройство на парен котел ПКГ – 0.7 с мощност 0.8 MW, работещ на природен газ и изпускащо устройство към Инсталация за пречистване на отработено масло със селективен разтворител, инсталирани в производствен цех в гр.Шумен /**************/, по начин определен с подзаконов нормативен акт по прилагането на този закон. В случая такъв приложим нормативен акт е Наредба №6 от 26.03.1999 год. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, съгласно чл.31, ал.1, т.2 от която, собственикът или ползвателят на обекта извършва собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в отпадъчни газове за обекти в експлоатация - не помалко от един път в рамките на две последователни календарни години.

3

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че последните собствени измервания на горепосочените източници на емисии са били проведени на 22.07.2019 год. Доколкото административно-наказващият орган е приел, че това изследване е било за календарните 2019 и 2020 год. се налага извода, че последващите измервания е следвало да бъдат извършени в периода от 01.01.2021 год. до 31.12.2022 год.

Не се спори между страните по делото, а и се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, че такива измервания не са били извършени в посочения период и до момента на проверката – 22.05.2023 год., поради което се налага извода, че дружеството-жалбоподател с това си бездействие е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.31, ал.1, т.2 от Наредба №6 от 26.03.1999 год. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници.

В същото време обаче съдът намира, че както актосъставителят, така също и административно-наказващият орган неправилно са посочили датата на извършване на нарушението. Както бе посочено и по-горе разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 от Наредбата регламентира задължението за извършване на собствени периодични измервания не помалко от един път в рамките на две последователни календарни години. Доколкото административно-наказващият орган е приел, че последното извършено от дружеството измерване на 22.07.2019 год. е било измерване за календарните 2019 и 2020 год., се налага извода, че следващото измерване е следвало да бъде направено в периода 01.01.2021 год. 31.12.2022 год. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на определен срок, то на практика с изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи дължимото поведение, нарушението е било формално осъществено. В случая не се касае за продължено нарушение, а се касае за неизпълнение на задължение, което е обвързано с конкретен срок във времето. Поради това следва да се приеме, че нарушението се явява извършено на 01.01.2023 год. /деня, следващ деня, в който е изтекъл срока, в който дружеството е следвало да изпълни задължението си/, а не на датата, посочена в наказателното постановление - 22.05.2023 год., съвпадаща с датата на извършване на проверката.

Доколкото посочването на датата на извършване на нарушението е част от задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение и част от задължителните реквизити на наказателното постановление, неправилното й посочване представлява съществено процесуално нарушение, което е било допуснато в хода на административно-наказателното производство и което не може да бъде санирано в хода на съдебното производство.

Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние, поради което липсата на яснота относно времето на извършването му, представлява съществено нарушение на процесуалните правила чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Неспазването на 4 императивни изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. В настоящия случай е неприложима и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, даваща възможност на административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, доколкото в настоящия случай в наказателното постановление е била допусната същата нередовност чрез преповтаряне на посочената в акта за установяване на административно нарушение дата.

Дори и след изменението на ЗАНН, даващо възможност на съда да преквалифицира деянието, в настоящия случай съдът не разполага с правомощие да потвърди НП или преквалифицира изпълнителното деяние, като едновременно с това приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП, респективно различна дата на извършване на деянието. Според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 год. / съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да: 1.приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.