Протокол № 99 от 20.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 99 гр. П,, 17.02.20, г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П,, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Чл,е:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Млад,а

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20,5200500015 по описа за 20, година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Д. И. В., редовно призован не се явява. За него се явява адв.

Р. , редовно упълномощен.

За ответникът по въззивната жалба „Протеринженеринг“ ООД, редовно призован се явява управителя Б, А, Т,. За него се явява адв. Н., редовно упълномощен.

Адв.Р, : - Да се даде ход на делото.

Адв.Н. : - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

/ Поради заболяване на съдията докладчик и със съгласие на страните, устен доклад на делото не беше направен в залата, а в протокола се възпроизвежда дославно съдължанието на постъпилата въззивна жалба и писмения оатговор на въззивната жалба. /

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 260013/31.03.2022г., постановено по гр.д. № 1746 / 1

2017г. по описа на Районен съд- П,, съдът е осъдил Д. И. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б,, ул.“Л,“ №, да заплати на „Протеринженеринг“ ООД, ЕИК 112582933, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.“Митко Палаузов“ №9, представлявано от управителя Б, А, Т, сумата в размер на 14111,41 лева, представляваща неизплатена и дължима цена /възнаграждение/ за извършени СМР по възлагане в собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Б,, обл.П,, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.05.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска над размера от 14111,41 лева и до претендиралия с исковата молба общ размер от 20796,74 лева, като неоснователен.

ОСЪДИЛ е Д. И. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б,, ул.“Л,“ №, да заплати на „Протеринженеринг“ ООД, ЕИК 112582933, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.“Митко Палаузов“ №9, представлявано от управителя Б, А, Т, разноски по делото в размер на 2038,70 лева.

ОСЪДИЛ е „Протеринженеринг“ ООД, ЕИК 112582933, със седалище и адрес на управление: гр.Велинград, ул.“Митко Палаузов“ №9, представлявано от управителя Б, А, Т, да заплати на Д. И. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б,, ул.“Л,“ №, разноски по делото в размер на 834,30 лева.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба Д. И. В., чрез адв. А. Ю. Р,. Счита, че изводите, възприети от първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което и решението следва да бъде отменено като неправилно.

1.1.

В хода на първоинстанционното производство многократно възразявахме, че допълнителните работи, предмет на спора в производството не са възлагани от Д. В..

1.2.

Видно от събрания доказателствен материал не е налице нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че допълнителните работи са били предварително възложени от Въззивника на Дружеството. Приравняването на първоначалния договор за СМР с възлагане на допълнителни дейности не съответства на правната логика.

1.3.

Противно на възприетия от първоинстанционния съд извод, Дружеството-ищец в хода на производството дори не се домогваше да 2 докаже, че допълнителните работи са възложени. Напротив, ангажираните от Дружеството доказателства целяха да се установи фактическото извършване на допълнителните работи, но не и тяхното възлагане.

1.4. В подкрепа на горното твърдение, допуснатите от съда свидетели, доведени от Дружеството, установяваха не конкретното възлагане на работите, а тяхното фактическо извършване. И двамата свидетели на ищцовата страна говореха, че задачите са им възлагани от шефовете, т.е. управителите на ищцовото дружество.

1.5.

Както многократно заявихме пред първоинстанционния съд, Дружеството не представи никакви доказателства, нито писмени, нито устни, относно възлагането на допълнителните работи. Дружеството не представи подписано от двете страни споразумение за възлагането им, подписана оферта или друг писмен документ, дори и писмена кореспонденция, с която да се установява възлагането на допълнителните работи от Въззивника.

1.6.

Разпитаните свидетели потвърдиха, че не знаят да са били възлагани допълнителните работи, както и не са присъствали на среща между Въззивника и Дружеството. Свидетелят М, ясно потвърди, че Въззивникът не е възлагал допълнителни работи, тъй като не е бил удовлетворен от резултата от извършените въз основа на сключения договор строително- монтажни работи.

1.7.

В първоинстанционното производство съдът възприема, че „между страните по делото — ищеца и ответника не еналиие писмен договор за извършване на дейностите, предмет на исковите пуетениии на ищеца.

Затова за изясняване на делото от фактическа страна, са допуснати и изслушани свидетели и на двете страни и е назначена съдебно-техническа експертиза“.

1.8.

Подчертаваме, че нито свидетелите, нито съдебно-техническата експертиза установяват възлагането на допълнителните работи, а са насочени към установяване на тяхното фактическо извършване.

1.9.

Въззивникът се противопоставя на факта, че тези работи са допълнително възложени, както и оспорва количеството и качеството на строително-монтажните работи, предмет на спора в хода на първоинстанционното производство.

1.10.

На следващо място, неправилно е посоченото от съда, че от 3 показанията на свидетелите, доведени от Въззивника. се установявало възлагането УСТНО И поетапно на работите, предмет на спора. Напротив, свидетелят М, ясно и недвусмислено заяви, че Въззивникът не е бил удовлетворен от качеството на извършените по силата на сключения договор строително- монтажни работи, и е възнамерявал да извърши необходимите допълнителни работи самостоятелно, без да ангажира със същите Дружеството. Въпреки това, съдът възприема обратните изводи.

1.11. От житейска гледна точка липсва всякаква логика едно лице, несъмнено неудовлетворено от качеството на извършената до момента работа, както се установи и в хода на първоинстанционното производство, да продължи да възлага извършването на допълнителна дейност към изпълнителя, от чиито услуги е останало неудовлетворено. Напротив, логиката предполага да изискаш от строителната фирма да острани своите грешки, което е различно от възлагане на допълнителни строителни дейности.

1.12.

Ищцовото дружество поемайки ангажимент да отстрани нередностите по договорните отношения, цели да получи заплащане за поправката, която е в негова тежест изначално. Първоинстанционният съд констатира, че ответникът е изпратил нарочна покапа към ищеца да отстрани пропуските в работата си, но в мотивите към решението това обстоятелство е игнорирано.

1.13. Застъпената по-горе теза се подкрепя от всички приобщени към първоинстанционното производство доказателства, включително и от изявленията ни, обективирани в писмената защита, депозирана по делото.

1.14. Следва да се отбележи още, че съдебно-счетоводната експертиза доказа безспорно, че от ищцовото дружество не е осчетоводена нито една транзаакция по посочения договор. Това обстоятелство не е коментирано от първоинстанционния съд, като приема плащанията за надлежни и още повече за доказващи съгласие от страна на възложителя по договора.

2. работата

Относно неправилността на Решението във връзка с приемането на 2.1.

В решението съд ът е приел, че „по време на извършване на работата от работниците на ищцовото друоюество и до приключването на дейността им на процесния обект не са постъпили оплаквания и възражения по изпълнението. Следователно се налага изводът, че работата на ищеца е 4 била приета“. Категорично се противопоставяме на този извод.

2.2. На първо място, както заявихме и пред първоинстанционния съд, Въззивникът е разбрал за извършването на допълнителните работи едва след тяхното извършване. В този смисъл, Въззивникът не е имал обективна възможност да се противопостави на тяхното извършване по време на работата на работниците на обекта. Законът не поставя ограничение за възражение в периода „по време на извършване на работата от работниците на ищцовото дружество и до приключването на дейността им на процесния обект“. Липсва нормативна основа за изведеното заключение на съда.

2.3.,

На следващо място, считаме, че е безспорно установено по делото, че Въззивникът е имал множество възражения както по количеството, така и по качеството на извършените работи. Странно защо, макар първоинстанционния съд да е бил наясно, че делото се спира до окончателното приключване на споровето по основния договор, твърди че няма възражения от страна на възложителя.

Водени са дела на две инстанции и са депозирани касационна и насрещна касационна жалба — очевидно е, че страните имат възражения.

2.4.

Поради физическото си отсъствие за Въззивника е било невъзможно да узнае доколко извършваните от Дружеството работи на обекта съвпадат с договорените първоначално с договора, съответно колко от тях са извършвани, без да е налице конкретно възлагане. В нито един момент не е извършено предаване от страна на ищцовото дружество към ответника за извършеното на обекта. Не е ясен моментът, в който работата по основния ДОГОВОР е завършена и е започнала по твърдението допълнителни СМР, а и такъв не е твърдян от ищеца.

2.5. В този смисъл е без значение, че близки и познати на Въззивника са посещавали обекта, доколкото тези трети лица не сазнаели и е нямало как да знаят кои са конкретните видове работи, които са били възложени от Въззивника на Дружеството. Никоя от страните не упълномощавала трети лица за отношенията между тях.

2.6.