Решение № 404 от 29.11.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. гр.Несебър, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20242150100322 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление град Бургас, улица Генерал Владимир Вазов № 3, етаж 4, представлявано от Цветан Василев Мирчев, твърди, че ответникът Н. Д. К., родена на **********г., гражданин на Р.Ф. с поС.ен адрес в Република България: град Несебър, к.к.

С.Б., ваканционен комплекс „Я.“, вход Ж, ет.*, ап.**, Код по Булстат 175563597, е абонат на ищцовото дружество с абонатен номер 742978 и като такъв е потребител на В и К услуги за имот, находящ се в к.к. С.Б. – изток, ваканционен комплекс „Я.“, сграда „Ж“, ет.*, ап.**, с идентификатор ***. Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си като е доставял на обекта на ответника питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответникът не е изпълнявал задълженията си като не е заплащал стойността на услугата за периода от 17.08.2019г. до 01.09.2023г., като за стойността на услугата са издадени фактура № 0042223349 / 25.08.2021г. за сумата от 151,58 лева, с падеж 24.09.2021г., фактура № 0044117989 / 26.09.2022г. за сумата от 99,78 лева, с падеж 26.10.2022г., и фактура № ********** / 25.09.2023г. за сумата от 69,50 лева, с падеж 25.10.2023г. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 320,86 лева, представляваща стойността на В и К услуги – доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води по издадените 3 броя фактури с отчетен период от 17.08.2019г. до 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата 1 молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 64,76 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от 25.09.2021г. до 26.03.2024г. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се изразява становище, че от издадените фактури не ставало ясно периодите на потребление, за които те са издадени. Позовава се на разпоредбите на Общите условия на водния оператор и такива от Наредба № 4/14.09.2004г., като отбелязва, че ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията да извършва отчитане на потреблението два пъти годишно, доколкото имотът на ответника има сезонен характер, както и да издава ежемесечни фактури, с които да начислява количество потребление. В тази връзка въвежда правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност за потреблението във водоснабдения обект, осъществено през периода от 17.08.2019г. до 31.12.2020г., като позицията му е, че погасителната давност е започнала да тече от момента на доставяне на В и К услугите.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделно писмено становище, подадено от юристконсулт, заявява, че поддържа предявените искове, намира същите за основателни и доказани включително и по размер от събраните по делото доказателства и като такива моли да бъдат уважени. Намира за доказан и факта, че ответникът е потребител на доставени от ищеца доколкото той е ползвател на водоснабдения обект предвид пожизненото и безвъзмездно право на ползване, което Н. Д. К. си е запазила върху имота от 2008г., когато го е дарила, както и че страните са били обвързани през процесния период с валидно облигационно правоотношение с предмет доставяне на В и К услугите. Взема становище и по доводите, изложени в отговора на исковата молба, като посочва, че отчитането показанията на водомера е извършвано законосъобразно, както и че отчетникът при някои от посещенията е имал достъп до обекта на потребление и до средството на измерване, поради което на ответника е начислявано реалното количество потребена вода, а в други случаи данните са били предоставени „от клиента“. Наред с това излага и аргументи, според които счита, че вземанията му не са погасени на основание изтекла погасителна давност, която се въвежда като възражение от ответната страна. Излага съображения и за сезонния характер на обекта на потребление предвид продължителното отсъствие на ответника от имота, респ. периодичното му посещаване, което от своя страна е довело и до невъзможност да бъде извършвано ежемесечно отчитане показанията на водомера поради неосигурен достъп на инкасатора. Моли исковете да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.

Претендира разноски съгласно представения списък на разноските.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особен представител, който заявява, че поддържа направеното оспорване на исковете като уточнява, че не оспорва доставянето на В и К услуги, тяхното количество и стойност, а спорът между страните е във връзка с несвоевременното отчитане на потребената от абоната услуга, което е следвало да става поне два пъти годишно с оглед сезонния характер на обекта, и 2 неиздаването на ежемесечни фактури.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор да покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.2008г., обективиран в нотариален акт № 128, том XXXI, рег.№ 19974, дело № 5929/2008г. на нотариус С. Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, ответникът Н. Д. К. е дарила на сина си Дмитрий Козлов следния свой собствен недвижим имот, , находящ се в к.к. С.Б. – изток, в поземлен имот с идентификатор ***, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, във ваканционен комплекс „Я.“, подобект сграда за обществено обслужване „Ж“-жилищна сграда за настаняване на курортисти с идентификатор ***, находящ се на четвърти етаж, с площ по кадастрална схема 65 кв.м., ведно с 8,95 кв.м. идеални части от общите части на сградата и ведно със съответния процент идеални части от праното на строеж. В нотариалния акт е посочено, че Н. Д. К., в качеството й на дарител по договора, си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарения имот.

От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление се установява първо, че адресът на недвижимия имот е в к.к. С.Б., в.к. Я., Ж//Ж-36, както и че обектът е със сезонен характер на ползване съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ на водния оператор, а ответникът Н. Д. Козрова е титуляр на партидата, потребителският номер е 742978. На второ място се установява, че за въведения от ищеца период, на 03.08.2021г. за последен път е имал достъп до обекта на потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество вода – водомера, когато е начислил 28 куб.м. вода за периода от 17.08.2019г. до 03.08.2021г. и 23,09 куб.м. от разпределение. Впоследствие по данни на клиента на 02.09.2022г. на ответника са начислени 24 куб.м. вода за периода от 04.08.2021г. до 02.09.2022г. и 10,45 куб.м. от разпределение, а на 01.09.2023г. й е начислил 13 куб.м. вода за периода от 03.09.2022г. до 01.09.2023г. и 3,33 куб.м. от разпределение.

С фактура № 0042223349 / 25.08.2021г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 12,48 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 17.08.2019г. до 31.12.2019г. и от разпределение 11,00 лева без ДДС, сумата в размер на 35,98 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. и от разпределение 30,25 лева без ДДС, сумата в размер на 20,71 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 01.01.2021г. до 03.08.2021г. и от разпределение 15,90 лева без ДДС, или общо сума по фактурата в размер на 151,58 лева с включен ДДС.

С фактура № 0044117989 / 26.09.2022г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 50,62 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 04.08.2021г. до 31.07.2022г. и от разпределение 22,04 лева без ДДС, сумата в размер на 7,31 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 01.08.2022г. до 02.09.2022г. и от разпределение 3,18 лева без ДДС, или общо сума по фактурата в размер на 99,78 лева с включен ДДС.

3

С фактура № ********** / 25.09.2023г. ищецът е начислил на ответника сумата в размер на 14,62 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 03.09.2022г. до 31.12.2022г. и от разпределение 4,02 лева без ДДС, сумата в размер на 31,48 лева без ДДС като стойност на предоставените на ответника В и К услуги в имота за периода от 01.08.2023г. до 01.09.2023г. и от разпределение 7,80 лева без ДДС, или общо сума по фактурата в размер на 69,50 лева с включен ДДС.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Категорично се установи, че страните са били обвързани през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадни води. През процесния период от време страните по делото са били в облигационна връзка, а макар писмен договор да не се предоставя, от останалите писмени доказателства може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения. Самото ползване на предлаганата услуга също е доказателство за възникнали договорни отношения между страните. От една страна претендираните от ищеца суми за заплащане са за период от време, през който именно ответникът е имал качеството на абонат на ищцовото дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги.

Сумите се претендират като задължения, възникнали по времето, когато титуляр на партидата е бил именно ответникът Н. Д. К., притежаваща вещно право на ползване върху имота. Затова поради обстоятелството, че ответникът през посочения период единствено е заявил качеството си на абонат на обекта на потребление, същият дължи заплащане на стойността на предоставените от ищеца-доставчик услуги.

По повод възражението на особения представител на ответника за погасяване на паричното задължение по първата от трите фактури, съдът съобрази следното:

В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време.

Така съгласно чл.35, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г., показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, който се определя в общите условия или в договора, но не по-дълъг от шест месеца. След като в съставената от водния оператор справка-извлечение е отбелязано, че обектът на ответника има сезонен характер, съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, отчитането е следвало да стане два пъти годишно, а именно за период от шест месеца. Ищецът обаче не е изпълнил това свое задължение в продължение на две години (от 17.08.2019г. до 03.08.2021г), който е и периодът, за който е начислено количеството В и К услуги в издадената фактура, с която това количество е остойностено.

Голословни в тази връзка се явяват възраженията на ищеца, че липсата на такова отчитане е било поради отсъствието на ответника-потребител през този период, защото не само, че не 4 сочи доказателства, но дори и не излага твърдения потребителят и операторът да са уговаряли или уточнявали удобно за двете страни време за извършване отчитане, според предвиденото в чл.35, ал.4 от Наредбата и чл.24, ал.3 от ОУ.

Независимо от липсата на отчитане, ищецът е бил длъжен по силата на чл.23, ал.3 от ОУ да начислява ЕЖЕМЕСЕЧНО количество изразходена вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета (чл.39, ал.2, т.2 от Наредбата).