Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 285 от 06.02.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8/2024
Вид
Определение № 285
Подписан
06.02.2024
В сила
06.02.2024
Състав
Златина Рубиева, Иванка Иванова, Петя Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.122, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.342 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл.30 · Закон за наследството
  • чл.30, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.42 · Закон за наследството
  • чл.76 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. София, 05.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500008 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд и Софийски градски съд, повдигнат с определение № 15672 от 22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 11349/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 21 състав, за определяне на родово компетентния съд, който да разгледа и се произнесе по иска, предмет на делото.

Предвид обстоятелството, че Апелативен съд - София е по-горен съд на СГС, който последен е отказал да разгледа делото и на основание чл.122, изр.2 ГПК, САС е компетентен да разреши повдигнатия спор за подсъдност.

СРС е сезиран с иск за делба на недвижим имот – апартамент № 30, ет.3, в бл.*, вх.Г, ж. к. „***“ – 4 част, състоящ се от три стаи, кухня, обслужващи помещения, със застроена площ от 80,05 кв. м. , с прилежащо зимнично помещение № 23, с полезна площ от 6, 81 кв. м., заедно с 3, 77 ид. ч. от общите части и от правото на строеж върху мястото, надлежно описан в исковата молба. Искът е предявен от Г. О. С. срещу Г. О. С. и Б. О. Д.. В исковата молба е заявено, че съсобствеността върху делбения имот е възникнала въз основа на наследствено правоприемство, възникнало след смъртта на общия им наследодател О. Д. С., починал на ******** г. и Я. В. С., починала на ******** г. Със саморъчно завещание от 23.03.1992 г. О. Д. С. е завещал своята 1/2 ид. ч. на ищеца и ответницата С.. На 21.11.2007 г. Я. В. С. е прехвърлила притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесния апартамент на дъщеря си Г. О. С.. Ищецът претендира извършване на делба на горепосочения апартамент при следните делбени квоти: 1/4 ид. ч за ищеца и 3/4 ид. ч. за ответницата Г. О. С..

В срока по чл.131 ГПК ответницата Б. О. Д. е депозирала писмен отговор на исковата молба, озаглавен възражение, с който оспорва валидността на завещанието разпореждане, както и отправя искане за възстановяване на запазена част, накърнена с извършената продажба, която прикрива дарение. Счита, че делбата следва да се допусне при равни делбени квоти между всички съделители.

В изпълнение на указанията на съда, дадени с протоколно определение от 10.11.2022 г., ответницата Б. Д. с депозирала уточнителна молба, озаглавена писмен отговор - молба от 09.12.2022 г., с който е уточнила, че предявява иск за нищожност на завещателно разпореждане и 1 при условията на евентуалност – ако се установи, че завещателното разпореждане е валидно, предявява иск с правно основание чл.30 ЗН - за възстановяване на запазена част. Заявено е възражение за относителна недействителност по чл.76 ЗН по отношение на дарение, извършено от Г. О.

С. в полза на нейния син.

С протоколно определение от 23.02.2023 г. съдът не е приел за съвместно разглеждане иска за нищожност на завещателното разпореждане, иска за възстановяване на запазена част по чл.30 ЗН и възражението за относителна недействителност, като е постановил изпращане на делото на Софийски градски съд по компетентност.

С определение № 7175 от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 3715/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, е повдигната препирня за подсъдност относно компетентният съд, който да разгледа предявените от Б.

О. Д. в производството по съдебната делба искове по писмен отговор-молба с вх. № 274726 от 09.12.2022 г.

С определение № 1717 от 30.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1649/2023 г. по описа на САС е констатирано, че делото е изпратено по подсъдност на СГС, без да са отстранени нередовностите на исковата молба с вх. № 274726 от 09.12.2022 г., като е постановено, че компетентен да се поразнесе по редовността на исковата молба, подадена в хода на съдебното производство по делба, е Софийски районен съд.

След връщане на делото на СРС, е образувано гр. д. № 38038/2023 г. по описа на съда, като след отстраняване на нередовностите на исковата молба, с определение № 27700/08.08.2023 г., е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Софийски градски съд по компетентност.

Съдът е приел, че предявените искове са оценяеми и след като цената на исковете, определена въз основа на данъчната оценка на имота, надхвърля посочената в чл.104, т.4 от ГПК, делото следва да бъде разгледано от окръжен съд, в случая СГС, като първа инстанция.

С определение № 15672/22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 11349/2023 г. по описа на Софийски градски съд, съдът е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. В мотивите е приел, че определението на СРС е постановено в нарушение на особените правила на делбеното производство и общите правила на родовата подсъдност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. На основание чл.103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

В производството по първа фаза на съдебната делба могат да се съединяват искове, разглеждането на които е изрично предвидено в чл.343 ГПК – оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Тези спорове не са изброени изчерпателно, което следва от разпоредбата на чл.342 ГПК, според която всеки съделител в първото по делото съдебно заседание може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на дяловете, както и против включването в делбената маса на някои имоти.

Оспорванията в делбата могат да се релевират посредством възражения или инцидентни установителни искове.

В настоящия случай с писмения отговор на исковата молба, уточнен с молба то 09.12.2022 г., съделителката Б. О. Д. е предявил иск по чл. 42 б. „б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН - за обявяване за нищожно на завещателно разпореждане на завещателя О. Д. на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, 2 а в условията на евентуалност, при отхвърляне на този иск – иск по чл.30, ал.1 ЗН - за намаляване на завещанието до размер на нейната запазена й част от наследството - 5/18 ид. ч. от делбения имот. Заявено е и възражение за относителна недействителност на дарението по чл.76 ЗН, направено от съделителката Г. О. С. в полза на сина й, на 1/4 ид. ч. Тези претенции на посочената съделителка не са приети за съвместно разглеждане в делбеното производство, като същите са отделени в самостоятелно производство.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. Д. № 4/2014 г. по описа на ВКС, ОСГК, т.1А, исковете с правна квилификация чл.42 ЗН са оценяеми, като съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество.

В депозираната на 09.12.2022 г. уточнителна молба ищцата Б. О. Д. изрично е заявила, че с оспореното завещание от 23.08.1993 г. наследодателят им О. Д. С. е завещал притежаваната от него 1/2 ид. ч. от делбения имот на Г. О. С. и Г. О. С.. С оглед така заявените фактически твърдения, цената на този иск следва да се определи като 1/2 от данъчната оценка на имота - 1/2 от 37 697, 20 лв., която възлиза на 18 848, 60 лв.

По отношение предявеният от ищцата иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, ищцата претендира възстановяване 5/18 ид. ч. от процесния имот. С оглед на това цената на този иск следва да се определи като 5/18 от данъчната оценка на имота и възлиза на 10 471, 44 лв.

В молбата – уточнение от 09.12.2022 г. съделителката Б. О. Д. изрично е заявила, че не предявява иск с правно основание чл.76 ЗН, а заявява възражение за относителна недействителност на договора за дарение на 1/4 ид. ч. от процесния имот.

Предвид обстоятелството, че цената не предявените искове е под 25 000 лв., съдът счита, че на основание чл.103 ГПК вр. с чл. 104, т.4 ГПК родово компетентен да разгледа спора, предмет на делото, е Софийски районен съд.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по делото, образувано въз основа на писмен отговор - молба с вх. № 274726 от 09.12.2022 г., подаден от Б. О.

Д., ЕГН **********, е СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.

ИЗПРАЩА делото на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3