Решение № 329 от 02.10.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. гр.Несебър, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20242150100157 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От ищеца „*********“ ООД срещу „***********” АД са предявени иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от 11 228,03 лв. (първоначално предявен като частичен за сумата от 3000 лв., но изменен по отношение на размера по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, с допуснато изменение в съдебно заседание 20.09.2024г.) – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане вследствие на настъпило застрахователно събитие по автобус Vanhool T 915 Acron с рег.

№ *******, причинени в резултат на реализирано на 09.05.2023г. ПТП на главен път I-9, км. 203 + 400, КПП – Община Несебър – по вина на водача на лек автомобил марка „Порше Кайен“ с рег. № *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2024г. до окончателното изплащане и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за присъждане на сумата от 255,53 лв. (след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание от 20.09.2024г.) – лихва за забава върху главницата, начислена за периода 19.12.2023г. – 16.02.2024г. Ищецът сочи, че по отношение на автобус Vanhool T 915 Acron с рег. № ******* била сключена застраховка „Каско Стандарт“ при ЗЕАД „************“. Навежда, че на 09.05.2023г. се реализирало ПТП с автомобила Порше Кайен, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при дружеството ответник. Излага, че за произшествието бил съставен протокол за ПТП от 09.05.2023г. Навежда, че предявил претенцията си пред застрахователя по застраховката „Каско“ във връзка с претърпените щети.

Сочи, че били издадени фактура № 45 от 07.07.2023г. за извършени ремонтни услуги по каросерията на МПС и фактура № 1334 от 11.07.2023г. за закупуване на челно стъкло и ремонтен комплект за лепене. Обръща внимание, че за отстраняване на щетите била издадена проформа фактура с обща цена от 21 112,93 лв. Твърди, че от ЗЕАД „************“ били заплатени общо 81650,30 лв. – с платежни нареждания от 01.08.2023г. и 28.08.2023г. Излага, че поради това сумата 1 от 12 977,63 лв. останала невъзстановена на ищеца. Сочи, че поради тази причина на 18.12.2023г. било подадено заявление до ответника с искане посочената сума да бъде заплатена, но с писмо от 03.01.2024г. бил постановен отказ. Обръща внимание, че на 02.02.2024г. било подадено искане за преразглеждане на отказа, но с писмо от 09.02.2024г. същият бил потвърден от ответника. Излага, че поради тази причина се поражда правен интерес за предявяване на настоящия иск. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника ***********” АД е депозиран отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер. От съда се иска да отдели като безспорно, че автомобил марка „Порше Кайен“ с рег. № ******* към момента на ПТП е бил застрахован при ответника по силата на застрахователна полица № BG/30/122002803969, със срок на действие 23.09.2022г. – 22.09.2023г. Оспорват се констатациите в протокола за ПТП. Твърди се, че водачът на собствения на ищеца автомобил не е съобразил скоростта си на движение и не е реагирал своевременно на появилата се опасност, поради което е допринесъл за произшествието по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва се търсената с исковата молба сума. Излага се, че ремонт на 19годишно МПС в официален сервиз не е резонен и икономически обоснован. Излагат се твърдения, че ако се установи ремонт на стойност от 21 112,93 лв., то е налице „тотална щета“. Поради тази причина се оспорва претенцията за лихва, тъй като не са представени доказателства за дерегистрация на автомобила. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че водачът на застрахования при ответника автомобил виновно, чрез предизвикано по негова вина ПТП на 09.05.2023г. ПТП на главен път I-9, км. 203 + 400, КПП – Община Несебър, е увредил собствения на ищеца автобус Vanhool T 915 Acron с рег. № *******, като му е причинил описаните от него имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования. Следва да докаже наличието на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредите и застрахователя – ответник. Следва да докаже размера на претенцията си.

По направените от ответника възражения: в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от водача на автобус Vanhool T 915 Acron с рег. № *******, както и наличието на „тотална щета“ по автобуса.

С оглед липсата на спор между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно между тях, че към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № *******, е бил застрахован при ответника по силата на застрахователна полица № BG/30/122002803969, със срок на действие 23.09.2022г. – 22.09.2023г.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, като е изпълнено изискването на чл. 498 от КЗ. С приложимата по делото разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. От представените към исковата молба документи (на л. 28 – л. 35) се установява, че от ищеца до ответника било подадено заявление от 18.12.2023г., за заплащане на сумата от 12 977,63 лв. – 2 застрахователно обезщетение от настъпилото ПТП на 09.05.2023г. по отношение на собствения на ищеца автомобил (след приспадане на сумата от 8165,30 лв. – заплатена на ищеца по застраховка „Каско Стандарт“ от ЗАЕАД „*********“). На 03.01.2024г. от дружеството ответник е отправен отговор, че всички дължими на ищеца суми са му заплатени от ЗАД „************“ и впоследствие са погасени от ответника на това дружество – на основание чл. 412 КЗ. От пълномощника на ищеца е подадена повторна молба, с искане за преразглеждане на това становище, но е отправен отговор (от 09.02.2024г. – на л. 35 от делото), в насока, че посочените аргументи биха могли да се разглеждат в съдебната фаза. Настоящото дело е образувано на 16.02.2024г. – след изразяване на посоченото окончателно писмено становище от ответника.

Следователно е налице процесуалната предпоставка за предявяване на иск по чл. 498, ал. 3 от КЗ – застрахователят е отказал да заплати исканото обезщетение.

По делото се установява и настъпване на застрахователното събитие в срока на действие на сключения договор за застраховка, за което застрахователят носи риска. Такова събитие е реализирането на ПТП между собствения на ищеца автобус “Vanhool T 915 Acron” с рег. № ******* и застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № *******, състояло се на 09.05.2023г., на главен път I-9, км. 203+400, около КПП – Община Несебър. Този факт се установява на първо място от протокол за ПТП № 1793389 от 09.05.2023г., съставен от полицейски служител в РУ Несебър (на л. 13 от делото). Трайната практика на ВКС възприема, че протоколът за ПТП е официален документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила – Решение № 71 от 16.08.2017г. по т.д. № 60343/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС и цитираното в него Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о. С решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Съдът намира, че всички останали доказателства изцяло потвърждават посочения механизъм в протокола за ПТП и го установяват по безспорен и категоричен начин.

Фактът на настъпило ПТП се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели, очевидци на инцидента – св. С. М. (пътувал в автобуса към момента на ПТП) и св. А. Й.

– Ф. – управлявала лекия автомобил „Порше“. От показанията на св. М. се установява, че автобусът се движел по главния път от гр. ******* към гр. Бургас, а автомобилът „Порше Кайен“ се е намирал на кръстовището с гр. Свети Влас и с. Кошарица, като се включвал от пътя откъм село Кошарица и за автомобила е действал знак „Стоп“. Въпреки това управляваният от св. Й. – Ф. автомобил навлязъл в пътното платно, без да пропусне движещия се по главния път автобус, вследствие на което настъпил удар между предната дясна част на автобуса и предната лява част на лекия автомобил. От удара автобусът продължил движението си е сблъскал челно с друг автомобил – спрял към този момент на кръстовището в другото платно – за завиване на ляво. От заключението 3 на съдебно-автотехническата експертиза (на л. 166 – л. 199), допълнено със съобразяване показанията на св. М. (с допълнително заключение на л. 147 – л. 164) се потвърждава в пълнота така установеният механизъм. Както се установява от заключението, което се кредитира напълно от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, като в съдебно заседание вещото лице подробно е обяснило начина (вкл. чрез използване на програми за симулация), по който е установило механизма на ПТП, основна причина от техническа гледна точка, довела до настъпване на произшествието, е допуснатото управление на лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № ******* от водача А. Й. – Ф., вследствие на което този автомобил е навлязъл в републикански път I-9 на км. 203 + 400, без да се съобрази със знака „Стоп“ и при установено движение по главния път на автобуса „Ванхол“. От заключението се установява, че реакцията на свидетелката Й. – Ф. е била неправилна от техническа гледна точка, като тя е следвало да изчака преминаването на автобуса и тогава да се включи в кръстовището. Излизайки на пътното платно автомобилът е попаднал в опасната зона за движение на автобуса и е настъпило процесното произшествие.

Този механизъм не се разколебава и от показанията на св. Й. – Ф., която потвърждава единствено, че се е намирала на кръстовището с намерение да се включи в главния път, но не помни други подробности за инцидента. Налага се извод, че официалният документ – протокол за ПТП, се потвърждава от показанията на св. М. – очевидец на инцидента и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице по която е категорично относно виновния за настъпилото ПТП водач и потвърждава това от техническа гледна точка. Нещо повече – от заключението се установява, че автобусът се е движел със съобразена скорост, в рамките на ограничението на скоростта и водачът не е имал възможност да реагира (в случая, както се установява и от показанията на св. М. такава реакция е осъществена с оглед предполагаемата опасност – наличието на леко изнесен автомобил в рамките на кръстовището, но чрез отнемане на част от скоростта на автобуса). Изводът е, че механизмът на ПТП е достатъчно категорично доказан за целите на настоящото производство, като всички доказателства сочат към вина единствено от страна на водача на автомобила „Порше“ и поради тази причина възражението на ответника по чл.