Решение № 224 от 12.11.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Горна Оряховица, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20214120200503 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ АНТ. Г. К., чрез адв. ИВ. Г. от АК – Шумен обжалва Наказателно постановление № 35-0000491/20.04.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Плевен, с което на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл.

78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Поддържа, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довело до ограничаване правото му на защита и в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена защита от защитника, с която се поддържат доводите за незаконосъобразност на НП, изложени в жалбата.

1

РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“

(РДАА) – ПЛЕВЕН, представлявана от директора П.К., счита че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му (съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН на л. 2 от приобщеното АНД № 742/2021 г. по описа на РС – Велико Търново). Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.04.2021 г. около 11:20 часа жалбоподателят АНТ. Г. К. управлявал съчленено ППС – влекач модел „Ивеко Стралис“ с рег. № ***, кат. N3 с прикачено полуремарке модел „Кроне СДП 27“ с рег. № ***, кат.О4.

Посоченото съчленено превозно средство извършвало обществен превоз на товар по маршрут от гр. Русе до с. Ръжево Конаре, видно от товарителница № 2512381/08.04.2021 г. и пътен лист № 8497570/08.04.2021 г. Около 11:20 часа в с. Поликраище на ПП I-5 Русе - Габрово, км. 91+200, водачът бил спрян за проверка от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен. В хода на проверката инспекторите от РДАА – Плевен констатирали, че водачът А.К. е извършил превоз на товар на 22.03.2021 г. с МПС с рег. № ***, оборудвано дигитален тахограф Continental Automotive Gmbh 1381.1072109005, в който е използвал дигиталната си карта на водач № BG0000000003ZB500, като за периода от 06,19 ч. на 22.03.2021 г. до 17,21 ч., водачът не е направил прекъсване от 45 минути или прекъсване по време на работа от 15 минути, последвано от прекъсване от 30 минути, след период от 4,5 часа и периода на управление е 8 часа и 26 минути, което е превишение с 3 часа и 56 минути, видно от дигиталната карта на водача по UTC време +3 часа за реално време в България.

За констатираното нарушение инспектор В. АНТ. М. в присъствието на свидетеля Й. Д. Й. съставил против АНТ. Г. К. Акт за установяване на административно нарушение № 287357/08.04.2021 г., в който посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 2 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Актът е връчен на К. същия ден за запознаване със съдържанието и подписан с обяснения. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта.

В законоустановения срок П.В.К. – Директор на РД „АА“ – Плевен, определен със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН (л.14 от делото), издал против АНТ. Г. К. обжалваното Наказателно постановление № 35-0000491/20.04.2021 г., с което на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП му е наложил административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.

НП е връчено на К. на 12.05.2021 г. Жалбата против НП е изпратена чрез АНО на 14.05.2021 г. С определение № 295/02.06.2021 г. по НАХД № 742/2021 г. по описа на РС – Велико Търново производството е прекратено и делото изпратено по компетентност на РС – Варна. С разпореждане № 1837/24.06.2021 г. по АНД № 2427/2021 г. по описа на РС – Варна производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. С Определение № 112/08.07.2021 г. по касационно частно дело № 603/2021 г.

ВКС на РБългария е изпратил АНД № 2427/2021 г. по описа на РС – Варна, за разглеждане от РС – Горна Оряховица.

В хода на съдебното следствие актосъставителят В.М. потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитания свидетел и приетите по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля М. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с К., от които да извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

3

Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 6 от заповедта на л. 14) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и формално съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Твърдението на жалбоподателя за допуснато несъответствие между описаната фактическа обстановка, нормата, посочена като нарушена от водача и приложения санкционен състав не следва да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а би следвало да се обсъди като евентуално нарушение на материалния закон.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за наличие на нарушение на чл. 18 от ЗАНН поради това, че било повдигнато обвинение за това, че водачът не е ползвал прекъсване по време на работа, съставляващо нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г. и едновременно се твърдяло, че е налице превишение на времето за управление, което съставлява нарушение на чл. 6, § 1, във вр. с чл. 4, б. „к“ от същия регламент. Видно от констативно – съобразителната част на НП „периода на управление е 8 часа и 26 минути“, поради което не се твърди нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент 561/06 г., съгласно който дневното време на управление не следва да надхвърля девет часа.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение поради непосочване в НП на мястото на извършване на извършено нарушението. Относно мястото на нарушението се е произнесъл ВКС на РБългария с Определение № 112/08.07.2021 г. по касационно частно дело № 603/2021 г. ВКС по повдигнатия спор за подсъдност.

Предвид гореизложеното съдът

4 намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

Наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като АНО неправилно е квалифицирал и санкционирал нарушението.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл.

78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.

Съгласно чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП „водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за неспазването им над 90 минути - с глоба 500 лв.

Визираната от АНО като нарушена материалноправна норма на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г. гласи, че след период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи извършеното от жалбоподателя К. нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. При извършената проверка е установено, че на 22.03.2021 г. е извършил превоз на товар с МПС с рег. № ***, оборудвано дигитален тахограф Continental Automotive Gmbh 1381.1072109005, в който е използвал дигиталната си карта на водач № BG0000000003ZB500, като за периода от 06,19 ч. на 22.03.2021 г. до 17,21 ч., водачът не е направил прекъсване от 45 минути или прекъсване по време на работа от 15 минути, последвано от прекъсване от 30 минути, след период от 4,5 часа и периода на управление е 8 часа и 26 минути, което е превишение с 3 часа и 56 минути. Нарушението се установява от приложените разпечатки от дигиталната карта на водача и показанията на свидетеля В.М. и на практика не се оспорва от жалбоподателя.

Приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвтП касае неспазването на изискванията относно непрекъснатото време на управление и е една от хипотезите, за които според продължителността на 5 неспазване на това време, се предвиждат различни по размер наказания – в случая за неспазване над 90 минути глоба в размер на 500 лева.

Извършеното от К. нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 г., във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП следва да се санкционира по чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда състав на административно нарушение за водач, който не спазва изискванията относно времето за прекъсване, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, като в случая за неспазване над 15 минути наказанието е глоба в размер на 100 лева.

Като е управлявал товарния автомобил на 22.03.2021 г. при извършване на превоз на товар повече от 4 часа и 30 минути без да прекъсне за почивка поне за 45 минути и не е ползвал друга почивка, К. не е спазил изискванията относно времето за прекъсване, като времето за прекъсване е над 15 минути (в случая 3 часа и 56 минути) и е осъществил състава на административно нарушение по чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвтП.

Като не е квалифицирал и санкционирал нарушението по чл. 93б, ал. 5, т. 2 от ЗАвП, а по чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвП, АНО неправилно е приложил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по тълк.

Дело № 1/2020 г. на ВАС на РБългария при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.

337, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН съдът може да приложи закон за същото, еднакво или по леко наказуемо административно нарушение, т.е. има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от АНО факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.