Решение № 25 от 28.01.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ловеч, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310101166 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ, чрез пълномощник юрисконсулт Радослава *** срещу Г. В. ГР., по реда на чл. 422 във вр. с чл.

415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане в общ размер на сумата 466.57 лева по Договор за наем.

В исковата молба се твърди, че на основание сключен Договор за наем № 2 от 02.01.2020 г., ищецът „Централен кооперативен съюз“ е предоставил на ответника Г.Г. за временно и възмездно ползване недвижим имот, собственост на Съюза, и представляващ офис – помещение, находящо се в гр. ****. Посочва се, че съгласно т. 2 от договора, наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 68.60 евро по курса на БНБ в деня на плащането без ДДС, както и такса „обслужване“ в размер на левовата равностойност на 1.80 евро на квадратен метър по курса на БНБ в деня на плащането без ДДС, отделно от наемната цена. Твърди се, че договорът за наем е прекратен от страна на наемодателя с отправяне на нотариална покана, считано от 18.09.2020 г., като размерът на неизплатеното задължение на наемателя към датата на прекратяване е 880.90 лева. След издадено кредитно известие № 0000080784/30.09.2020 г., общата дължима сума от наемателя възлизала на 788.57 лева, като след прекратяване на договора, част от остатъка от неизплатените от наемателя задължения 1 били прихванати с внесения от същия по договора за наем депозит, който е бил в размер на 322.00 лева.

Посочва се, че след извършеното прихващане, остатъкът от дължимите суми по договора за наем е в общ размер на 466.57 лева, представляващ: 118.60 лева – остатък от наем и такса обслужване за м. юли 2020 г., съгласно фактура № 0000079136/01.07.2020 г., 220.15 лева – наем и такса обслужване за м. август 2020 г., съгласно фактура № 0000079984/03.08.2020 г., 127.82 лева – наем и такса обслужване за периода 01.09-17.09.2020 г., съгласно фактура № 0000080425/01.09.2020 г. и кредитно известие № 0000080784/30.09.2020 г.

Твърди се, че на длъжника е връчена нотариална покана чрез нотариус Мариана Кадънкова, получена на 10.09.2020 г., като в дадения му 7-дневен срок за доброволно плащане, същият не е превел дължимата сума към ЦКС.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящият установителен иск срещу ответника за установяване на вземането си, посочено по-горе.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен и моли да бъде отхвърлен по изложени съображения по смисъла на чл. 231 ал. 2 от ЗЗД – настъпили повреди в наетия имот, дължащи се на наводнение от ползването на две тоалетни, изградени към заседателна зала на последния етаж на сградата, при което било невъзможно наетата вещ да служи за договорената употреба – като адвокатска кантора. С отговора си ответникът признава, че действително между него и ищеца е сключен договор за наем, продължен от месец януари 2020 г., който изпълнявал стриктно до началните месеци на 2020 г., а след настъпването на пандемията Ковид-19, в резултат на настъпилите форсмажорни обстоятелства е имало известно забавяне в плащането на договорения наем, поради пълното спиране на работа.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт *** която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В писмена защита процесуалният представител развива подробни съображения за основателност на претенцията.

Ответникът се явява лично и поддържа отговора си. Заяви, че процесният договор за наем от 2020 г. се предхожда от друг договор за наем, сключен между него и ищеца през 2018 г. и тогава му е връчен ключ за наетото помещение, към който момент не е установил недостатъци в същото. Твърди, че впоследствие установил недостатъци /повреда на прозореца на стаята и др./, както и станали наводнения в наетото помещение /през месец май-юни 2020 г./.

В представени писмени бележки след приключване на устните състезания, ответникът за пръв път навежда доводи, че договорът за наем е подписан от името на председателя на ЦКС със запетая, от неизвестно лице с неизвестна представителна власт, без да е потвърден по реда на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД от мнимо представлявания председател.

Ищецът не е представил доказателства кога и кой законен представител на ЦКС и в каква 2 форма е отправил изявления за прихващане, каквито твърди, че са извършени от него, като отправените изявления в нотариална покана от 02.09.2020 г. от юрисконсулт Р. Бангеев, с характер на предизвестие по чл. 15, б. „д“ от договора, също не били потвърдени от законни представители на ЦКС.

На следващо място, отново за пръв път в писмените си бележки се позовава на клаузата на чл. 20 от процесния договор за наем, която предвижда всички спорове между страните да се отнасят пред Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“.

Ответникът прави възражение и за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не бил внесъл надлежните държавни такси, относими към сочената от него цена на иска от 880.90 лева.

По съществото на предявения иск, ответникът излага съображения, че същият е неоснователен, тъй като процесният договор за наем е нищожен, поради липса на валидно изразено съгласие за сключването му от законния представител на ищеца, без да е бил потвърден по предвидения в закона ред и не е породил целените правни последици.

Наред с това, ответникът развива доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпълнение на процесния договор за наем – кога е предоставен имота, кога е подписан протокол за това, кога и какъв депозит е внесен, като внесеният депозит е бил по предходния между страните договор № 103/13.12.2018 г., когато е предоставен имота и подписан приемо-предавателен протокол. Първият договор е прекратен, но ЦКС съзнателно не е върнал депозита, а по процесния договор не е внасян депозит, нито предаван имот. ЦКС не е изпълнявал задълженията си като наемодател и не е доставял на ответника фактури и кредитни известия, каквато е обичайната практика в такива случаи.

Във връзка с твърдените в отговора си настъпили повреди в наетия имот, дължащи се на наводнение, ответникът се позовава на събраните гласни доказателства, че станалото на неуточнена дата през м. юни 2020 година наводнение в процесния имот, е от повреда на водопроводна/ водосточна тръба, която повреда, съгласно чл. 231 ал. 2 от ЗЗД, е за сметка на наемодателя и е отстранена веднага от последния, но ремонт на увредените от наводнението стени и под на процесното помещение не бил извършен до освобождаването му от ответника, което според него е основание за прилагане на чл. 231 ал. 3 от ЗЗД и прекратяване на договора, поради непригодност на помещението за ползване според уговореното.

Въз основа на изложеното, ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск на Централен кооперативен съюз, като недопустим, неоснователен и недоказан.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2184/2020 г. по описа на ЛРС и приложеното ч.гр.дело № 52718/2020 г. по описа на СРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от 3

ГПК, вх.№ 23061920/29.10.2020 г., от „Централен кооперативен съюз“ /ЦКС/ е било образувано ч.гр.дело № 52718/2020 г. по описа на Софийски районен съд, изпратено по подсъдност на Районен съд-Ловеч, който е образувал ч.гр.дело № 2184/2020 г. и издал Заповед № 260426/29.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г. В. ГР., за претендираното вземане в размер на сумата 466.57 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /29.10.2020 г./ до изплащане на вземането, както и за сумата 75.00 лева - разноски по делото, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

От обстоятелствената част на заповедта е видно, че вземането представлява остатък от дължими суми за наем за периода юли – септември 2020 г. по Договор № 2 за наем на недвижим имот от 02.01.2020 г. Посочено е, че въз основа на договора, кредиторът ЦКС е предоставил на длъжника за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. *****, като договорът за наем е прекратен от страна на наемодателя – кредитор с отправяне на нотариална покана за доброволно плащане, считано от 18.09.2020 г. След прекратяване на договора, остатъкът от неизплатените от наемателя задължения били прихванати с внесения от същия по договора за наем депозит, който е бил в размер на 322.00 лева, при което остатъкът от дължимите суми за наем е в общ размер на 466.57 лева, представляваща остатък от наем за м. юли, съгласно Фактура № 0000079136/01.07.2020 г., наем за м. август, съгласно Фактура № 0000079984/03.08.2020 г., и частичен наем за м. септември, съгласно Фактура № 0000080425/01.09.2020 г.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г. В. ГР. е подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.

Заявителят ЦКС е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство.

По възражението на ответника за неподведомственост на спора, поради наличието на арбитражна клауза:

Установява се, че в чл. 20 от процесния договор за наем № 2/02.01.2020 г., е предвидено, че всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат разрешавани пред Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Според чл. 8 ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба и арбитражното 4 споразумение не е нищожно, изгубило сила и невъзможно за изпълнение.

В случая възражението за неподведомственост, основано на арбитражна клауза, не е направено в срока за отговор на исковата молба, като в отговора на ответника бланкетно се оспорва предявения иск като недопустим. Необходимо е, по аргумент от чл. 8 ал. 1 от ЗМТА, изрично позоваване на наличието на арбитражно споразумение в срока за отговор на исковата молба. Бланкетната фраза, че искът е недопустим, не води до извод, че ответникът се е позовал на наличие на арбитражна клауза, още повече, че предявяването на иск пред съд, въпреки наличието на арбитражна клауза и разглеждането му, не води до недопустимост на иска. Независимо от това, в случая възражението за неподведомственост на спора, поради наличието на арбитражна клауза, е несвоевременно направено, едва след приключването на устните състезания, в представените писмени бележки от ответника, поради което не следва да се разглежда.

По възражението за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на дължимата държавна такса:

Възражението е неоснователно. При цена на иска от 466.57 лева, дори и при цена 880.90 лева, дължимата държавна такса за заповедното производство е 25.00 лева /2% върху интереса, но не по-малко от 25.00 лева/, а за исковото производство – 50.00 лева /4% върху интереса, но не по-малко от 50.00 лева/. При подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред СРС, ищецът е внесъл дължимата държавна такса от 25.00 лева. При образуване на исковото производство, което е продължение на заповедното, се дължи довнасяне на таксата, дължима за исковото производство, т.е. в случая се дължи довнасяне до размер на сумата от 50.00 лева или дължимата за довнасяне такса е в размер на 25.00 лева и същата е внесена от ищеца. В този смисъл съдът съобразява чл. 71 ал. 1 във вр. с чл. 69 ал. 1, т. 4 във вр. с т. 1 във вр. с чл. 415 ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 12, т. 1 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и т. 18 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.