Решение № 96 от 21.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Благоевград, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500044 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по жалба на ГДПБЗН-МВР, подадена срещу решение № 906933 от 21.11.22г., постановено по гражданско дело № 3432 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, с което частично са уважени претенциите на З. Д. А. за присъждане на възнаграждение за извънреден труд и законна лихва. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно.

Първата инстанция неправилно тълкувала нормативната уредба. Неправилно било приложено материалното право. Общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към предмета на спора. Не били налице предпоставки за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и НСОРЗ. ЗМВР съдържал специални правни норми, които били относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, и изключвали по отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определяло от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които били специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от 1

КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпадала с нормалната продължителност на работното време през нощта - 8 часа. Различието на двете уредби било обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които било свързано изпълнението на техните функции. В ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от които работещите по трудови правоотношения не можели да се ползват.

Положеният нощен труд, ако бил в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явявал извънреден. Не била налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарно приложение на КТ, ЗДСл и НСОРЗ. Разпоредба, идентична на тази на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпадала. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намирали специалните норми, които изключвали действието на общите. Действието на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР не можело да бъде дерогирано от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той бил положен извън рамките на установеното работно време, нямало нито в ЗМВР, нито в КТ. Моли се за отмяна на акта на първата инстанция и отхвърляне на уважените претенции.

Не се правят процедурни и доказателствени искания.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Не е подаден отговор от насрещната страна.

По делото е постъпила и въззивна жалба от З. Д. А. против № 906933 от 21.11.22г., постановено по гражданско дело № 3432 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, в частта с която е отхвърлена исковата му претенция като неоснователна.

В жалбата се твърди, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното 2 месечно възнаграждение се изплащат възнаграждения за извънреден труд.

Сочи, че в разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ се съдържа легална дефиниция за извънредния труд, а по силата чл. 187, ал. 3, изр. първо ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, а съгласно изр. трето на тази разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. В чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е предвидено работата извън редовното работно време до 280 часа годишно да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал, 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №81213592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г,/. Двете наредби са отменени.

Впоследствие е приета Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., която е действащата нормативна уредба за процесния период. В нея е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от Наредба №8121з- 776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г. Заявява, че съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила включва действието на разпоредбите на повисокия по степен нормативен акт /КТ/ и в частност на разпоредбата на чл.140 КТ, касаеща нощния труд, и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ. „ Съгласно чл. 140, ал. 2, пр. първо КТ за пълнолетните работници и служители /какъвто е и ищецът/ нощен е трудът, който се полага 3 от 22:00 и 06:00 ч., а съгласно ал. 1, изр. второ на тази законова норма нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Твърди, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефицент е 1.143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа, съгласно чл.

136, ал. 3 КТ/ и нощното /7 часа, съгласно чл.140, ал. 1, изр. второ КТ/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.

188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Специалната закрила включва действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт /КТ/ и в частност на разпоредбата на чл.140 КТ, касаеща нощния труд, и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ. „ Съгласно чл. 140, ал. 2, пр. първо КТ за пълнолетните работници и служители /какъвто е и ищецът/ нощен е трудът, който се полага от 22:00 и 06:00 ч., а съгласно ал. 1, изр. второ на тази законова норма нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефицент е 1.143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа, съгласно чл.

4

136, ал. 3 КТ/ и нощното /7 часа, съгласно чл.140, ал. 1, изр. второ КТ/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Не се правят процедурни и доказателствени искания.

Моли за присъждане на разноски.

Нови доказателства не са събирани.

Фактическата обстановка в казуса е изяснена по категоричен начин от първата инстанция.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция и добавя следното:

В съображения 7 и 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., касаеща някои аспекти на организацията на работното време, изрично се подчертава неблагоприятното въздействие на нощния труд върху човешкия организъм. В съображение 7 от Директивата се сочи, че изследванията са показали, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда и към някои тежки форми на организация на работата, както и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. В съображение 8 от Директивата се изтъква, че е необходимо да се ограничи продължителността на нощния труд, включително на извънредния такъв. В съображение 10 от Директивата пък се подчертават потенциално вредните последици от нощния труд и необходимостта да се ограничи неговата продължителност, за да се гарантира по-високо равнище на опазване на безопасността и здравето на работниците /така и т. 44 от решението на СЕС от 24 февруари 2022 г. по дело С-262/20/. В тази връзка, в т. 48 на споменатото решение на СЕС се изтъква, че предвиденото в чл. 12, буква „а“ от Директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, оставя известна свобода на преценка на държавите-членки по въпроса какви подходящи мерки да приложат. С оглед това, в т. 51 от решението си СЕС 5 изрично подчертава, че въпросното задължение на държавите-членки трябва да се изпълнява така, че да се постигнат защитните цели, определени от самата директива. По-конкретно, когато определят необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите-членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на безопасността и здравето на работниците и в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд. В т. 53 от решението на СЕС се сочи, че като се има предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, намаляването на нормалната продължителност на нощния спрямо тази на дневния труд може да е подходящо решение за гарантирането на защитата на здравето и безопасността на съответните работници, макар и това да не е единственото възможно решение. В тази връзка, в т. 54 на решението на СЕС се припомня, че съгласно съображение 6 от Директива 2003/88, следва да се отчитат принципите на МОТ за организацията на работното време, включително онези, които се отнасят за нощния труд, както и че съгласно чл. 8 от Конвенция № 171 на МОТ, компенсациите за полагащите нощен труд работници, под формата на продължителност на работното време, допълнително заплащане или сходни придобивки, трябва да са съобразени с естеството на нощния труд. Ето защо, в т. 55 от решението на СЕС се прави извод, че макар чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88 да не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Именно разглежданият в настоящото производство механизъм за преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден е такава мярка за 6 защита, под формата на допълнително заплащане, която позволява да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд.