Решение № 1830 от 23.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12100/2022
- Вид
- Решение № 1830
- Подписан
- 23.05.2023
- В сила
- 31.08.2023
- Състав
- Татяна Лефтерова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1830 гр. Варна, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Д. Ст. И. като разгледа докладваното от Т. Л. Гражданско дело № 20223110112100 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на П.
С. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. **** кв. „***“, №*** вх.***, ет.***, ап.***, с която против „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №** ****, ет.***, е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, за приемане за установено, в отношенията между страните, че неустоечната клауза от сключения между тях договор за потребителски кредит №***, е нищожна като накърняваща добрите нрави. В условия на евентуалност се претендира прогласяване нищожността на неустоечната клауза по чл.5.6 от договора, на основание чл.143 ЗЗП, като неравноправна. В условия на евентуалност се претендира прогласяване нищожността на неустоечната клауза, на основание чл.146 ЗПК, тъй като същата не е индивидуално уговорена с потребителя. Претендират се разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца парична сума в 1 размер на 1500 лева, при уговорени ГПР 49% и ГЛП 40,54%. В исковата молба се сочи, че по договора, в тежест на заемателя, е начислена допълнителна сума в размер на 1620,60 лева, претендирана от кредитора като неустойка. Твърди се, че при предоставена в заем в размер на 1500 лева, от ответника се претендира заплащане на неустойка, която надвишава размера на главното задължение. Ищецът оспорва дължимостта на сумата от 1620,60 лева, като намира, че клаузата, с която същата е уговорена, е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципът на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, чието спазване има за цел да се препятства несправедливото облагодетелстване на едната страна, за сметка на другата.
В условия на евентуалност се твърди, че същата е недействителна поради противоречие с чл.143 ЗЗП и чл.146, ал.1 ЗЗП. Твърди се, че размерът на начислена и претендирана неустойка, от ответника, е необосновано висок – същият надвишава размера на предоставения кредит. Според ищеца, начисляването на неустойката е извършено в нарушение на изискването да бъде осъществена оценка на кредитоспособността на потребителя, като този пропуск на ответника е прехвърлен в тежест на ищеца, което води до увеличаване размера на задължението на длъжника. Намира, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, и цели постигане на неоснователно обогатяване. Твърди се заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК. Според ищеца клаузата, с която е уговорена неустойката е неравноправна, поради което същата е нищожна, доколкото същата не е била уговорена индивидуално с него.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.
Уточнява, че между страните са сключени договор за потребителски кредит №*** и Анекс към договора № ***/*** г. Заявява, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като ищецът сам е отправил искане за сключването му. След извършване на проверка, на предоставената от потребителя информация, в т.ч. и в ЦКР, ответникът е изпратил на ищеца договор за кредит, Общи условия, СЕФ и погасителен план. Осигурил е възможност за избор на ищеца, като с писмото, с което са изпратени документите е предоставил достъп до два линка – „Приеми договора“ и „Откажи договора“. Твърди се, че потребителят се е съгласил с условията на договора за кредит, поради което е 2 приел същия, като между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** и анекс към този договор от 16.03.2021 г.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения на ищеца за нищожност на уговорената неустоечна клауза. Сочи, че в договора изрично са посочени размерите на ГЛП и ГПР, като възразява да е налице законово ограничение за размера на възнаградителната лихва до трикратния размер на законната лихва. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойката следва да се съобрази при формиране на ГПР. Според ответника, същата представлява адекватно обезщетениe за неизпълнението на договорно задължение от страна на потребителя да предостави обезпечение, тъй като кредиторът поема голям риск с предоставяне на необезпечен кредит. Заявява, че неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск, от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане, в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Сочи, че предоставеното преимущество на кредитора да получи кредит веднага не би могло да се тълкува в негов ущърб, поради което не е налице и соченото от ищеца накърняване на добрите нрави. Оспорва и предявените в условията на евентуалност искове, като намира, че клаузата на чл.5.6 от процесния договор не е неравноправна, като заявява, че същата е уговорена индивидуално с ищеца. При горните доводи настоява за отхвърляне на исковете.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 08.10.2020 г., между страните по делото, по реда и условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, е сключен договор за потребителски кредит №***/*** г., а впоследствие и анекс № ***/*** г. към договора за кредит. Постигнато е съгласие ответникът да предостави на ищеца, чрез системата на ePay.bg, паричен кредит в размер на 1500 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне предоставената сума, както и да заплати възнаградителна лихва, в срок до 16.03.2022 г. Уговорено е, че кредитът се 3 предоставя при ГЛП 40.54 % и ГРП 49,00 %. Постигнато е съгласие предоставеният кредит, както и дължимите лихви да бъдат изплатени на вноски, съгласно погасителен план, наименован „Погасителен план към договор за потребителски кредит №***“. От последния се установява, че общата дължима сума от кредитополучателя е в размер на 3470,04 лева, като в същата са включени вземания за главница – 1500 лева, лихва – 349,44 лева и неустойка – 1620,60 лева.
Съгласно чл.5.1. от договора за кредит, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора, едно от следните обезпечения: поръчителство на поне две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на ваидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. В т.5.3. и т.5.4. от договора са поставени многобройните и невъзможни за изпълнение изисквания, на които следва да отговорят поръчителите, а именно - да са на възраст над 20 г., да работят по безсрочен трудов договор, с минимален осигурителен доход - 1500 лв. – нетен размер; да имат поне 5 г. трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, в т.ч. и с кредитора, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната им история в ЦКР към БНБ да е със статус не по-лош от „Редовен”. Поръчителите е необходимо да представят на кредитора, посочени в договора, лични данни, както и доказателства за имущественото си състояние. Независимо от изпълнение на горните условия, кредиторът е запазил право да не одобри посочените от потребителя поръчители.
С клаузата на т.5.6. от договора за кредит е предвидено, че при непредставяне на обезпечение в срока и при условията на т.5.1. – 5.6, потребителят ще дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Макар да се твърди, че неустоечната клауза е индивидуално уговорена с потребителя, доказателства за това не се представят по делото, макар съдът изрично да е указал на ответника липсата на доказателства за това твърдение. Неустойката е дължима на датите, на месечните погасителни вноски за главница и лихва.
4
Идентични текствове относно изискването на кредитора за предоставяне на обезпечение, както и за последиците от неизпълнение на това задължение, са включени в анекс №*** към договор за потребителски кредит №*** – т.7 – 11.
По делото, като писмени доказателства, са приобщени относимите Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на ответника, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Общите условия и стандартният европейски формуляр са получени и приети от ответника, съгласно чл. 24 и т.8.5 от договора. Съгласно т.7.1. от договора кредитополучателят има право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, в срок от 14 дни от датата на сключването му.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбите на чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146, ал.1 ЗЗП. В процесния случай приложение намират разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за паричен заем; че същият противоречи на закона; че неустоечната клауза от процесния договор е недействителна поради накърняване на добрите нрави, че е неравноправна.
В тежест на ответника е да установи, че клаузите на сключения между страните договор съответстват на изискванията на закона; че на потребителя е предоставена необходимата писмена информация относно съдържанието и условията, при които се отпуска кредита; че всички клаузи по процесния договор са индивидуално уговорени с ищеца.
Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от 5 заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от ищеца с исковата молба.
Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за заем, сключен между тях по реда на чл.6 ЗПФУР. Последната разпоредба определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението, до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В процесния случай, комуникацията между страните е осъществявана чрез изпращане на съобщения до ел.поща и sms.
Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на ищеца, който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет сайта на ответника – *** е заявил искането си да му бъде предоставена в заем сумата от 1500 лв. С електронно съобщение и с писмо, изпратено до електронната поща на ищеца, ответникът му предоставя ПИН, с който на посочен линк, потребителят следва да потвърди искането си. След активиране на линка, кредиторът изпраща на ищеца стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредит, договор за кредит, погасителен план, както и относимите Общи условия. Кредитополучателят приема условията на договора, чрез кликване на изпратен от ответника линк.