Решение № 673 от 26.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

Номeр ІV-89 Година 2019, 26 юли гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. ТАНЯ ЕВТИМОВА при секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 860/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН

България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37, ЕИК: *********, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер чрез юрисконсулт Кристиян Николов против решение № 1027/07.05.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 9073/2018г. Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли иска на Н.Д.С.. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД анализира мотивите на първоинстанционното решение и твърди, че съдът не се е произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 111/17.07.2015г. на ВКС по т.д. № 1650/2014г., І ТО и в решение № 118/18.09.2017г. на ВКС по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО. Представя списък на разноските и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай на отхвърляне на жалбата.

Ответната страна – Н.С. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Н.Д.С. против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД с прано основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В молбата ищцата твърди, че е собственик на жилище в гр.Б., ж.к. “Б. М.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.**, за който е монтирано отделно измервателно устройство. На 08.08.2017г. служители на електроразпределителното дружество извършват проверка и начисляват допълнително количество електро енергия в размер на 291,82 лева. Ищцата заплаща тази сума, за да не бъде прекъснато подаването на електрическа енергия, но счита, че не я дължи.

В отговор по чл.131 от ГПК ответното дружество оспорва иска и заявява, че сумата е начислена правомерно на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.48, ал.1, вр. чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.

В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът формира извод за основателност на претенцията.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 1027/07.05.2019г. е правилно.

Този извод се налага по следните съображения:

Според задължителна практика на ВКС, извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика е лишено от законово основание, когато корекцията е само въз основа на обективния факт на неточно отчитане на доставената електроенергия от средствата за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане и конкретното реално потребено, а не предполагаемо, количество електрическа енергия, или когато правото на такава едностранна промяна е обосновано единствено с клаузи, съдържащи се в приети от доставчика общи условия или методика. В конкретния случай между страните съществува облигационна връзка, поради което приложение следва да намери принципът на чл.82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност независимо, че корекцията е извършена съобразно методиката на ПИКЕЕ.

ПИКЕЕ са приети с т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР на основание чл.21, ал.1, т.9, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и имат характер на подзаконов нормативен акт, който има задължителна сила за адресатите си, но не могат да обосноват безвиновна отговорност и да дерогират приложението на закон, който е нормативен акт от по-висока степен.

Неоснователен е доводът на въззивника, че това правомощие е изрично закрепено в ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г.).

Видно от разпоредбата на чл.45, ал.1 от същите, допуска се отчетеното количество ел.енергия да бъде определено съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия, но това е само в конкретната хипотеза, посочена в правилата- когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тази хипотеза касае случаите, при които е констатирана техническа неизправност на измервателното средство. Твърдения за подобна неизправност на електромера по делото не са въведени. Напротив. От представените по делото доказателства е видно, че в конкретния случай е налице неправилно монтиране на средството за търговско измерване по вина на дружеството.

Съществуващата противоречива практика на съдилищата по този материалноправен въпрос е преодоляна с множество решения на касационната инстанция, произнесени по реда на чл.290 от ГПК. Разрешенията, дадени в тези решения за липса на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползваната електроенергия за минал период, са ясни и категорични и се възприемат напълно и от настоящия съдебен състав. Възражението на въззивната страна, че в случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 98а ал.2, т.6 и чл. 104а ал. 2, т. 5 вр. чл.

83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, които дават възможност за едностранна корекция на сметките на потребители при установено неправилно отчитане на СТИ (или обективна отговорност, без установен нерегламентиран достъп от страна на потребителя), е неоснователно поради следното:

Цитираните законови разпоредби не регламентират обективната отговорност на потребителя при неправилно измерване на потребената ел.енергия, а предвиждат единствено установяване на процедура за определяне на отчетеното количество електрическа енергия в случаите, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата – чл.45 от ПИКЕЕ. Безспорно е обаче, че тази процедура не може да противоречи на закона, включително на разпоредбите на Закона за защита на потребителя (чл.

146, ал. 1 ), чл. 26, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД и т.н.

Според чл.120, ал.1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В конкретния случай именно въззивното дружество не е изпълнило задължението си да монтира правилно измервателното устройство. Поради това, не съществува основание, на което изисква начислената на потребителя сума за период от 281 дни. Като е достигнал до аналогичен извод, Бургаският районен съд е постановил правилно решение, което трябва да се потвърди.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случай, от представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Същото е в минимален размер, поради което възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Поради това, уговореното и платено възнаграждение следва да се присъди на въззивната страна без редукция по чл.78, ал.5 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1027/07.05.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело № 9073/2018г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“

ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. “Хр. Г. Данов“ № 37, ЕИК: *********, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер чрез юрисконсулт Кристиян Николов да заплати на Н.Д.С., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.“Б. М.“ № ***, вх.*, ет.*, ап.** съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: