Определение № 1204 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1204 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И. Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002901678 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД („ЗАД Армеец“ АД) със седалище в гр. София - чрез процесуален представител адвокат, срещу решение № 301 от 14.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 104/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 1457 от 27.11.2023 г. по т. д. № 952/2021 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която „ЗАД Армеец“ АД е осъдено на основание чл.405, ал.1 КЗ да заплати на „П и П Рент а Кар“ ЕООД сумата 96 675 лв. - застрахователно обезщетение за настъпило на 10.06.2019 г. застрахователно събитие - тотална щета на лек автомобил „БМВ“ с рег. № СВ 5050 НК, ведно със законната лихва от 01.06.2017 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 9 337.53 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и по съображения в жалбата се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск до размер на присъдената от въззивната инстанция сума, евентуално - частична отмяна на решението и уважаване на иска „в размер на не повече от 20 % от установения по делото размер на обезщетението“.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, 1 ал.2, предл.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „П и П Рент а Кар“ ЕООД със седалище в с. Калиманци, обл. Варна - чрез процесуален представител адвокат, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил следните безспорни във въззивното производство факти :

Между „П и П Рент а Кар“ ЕООД като собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № СВ 5050 НК и „ЗАД Армеец“ АД е сключен договор за застраховка „Каско“ във формата на застрахователна полица № 0306Х0455958 с покритие „Клауза П - пълно каско“, срок на застрахователно покритие 27.09.2019 г. - 26.02.2020 г. и уговорена застрахователна сума 167 000 лв.

Договорът е сключен при действието на общи условия, приети от застрахования, в т.14.5 на които е предвидено, че застрахователят не покрива вреди, причинени вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на водача на МПС, довели до настъпване на застрахователното събитие, а в клаузите на т.50.2, т.50.3 и т.50.5 са предвидени задължения за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добрия стопанин, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, да спазва стриктно правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите актове за прилагането му. Според клаузата на т.50.9, при неспазване на някое от изброените задължения застрахователят има право да намали или да откаже да изплати застрахователно обезщетение.

В периода на действие на договора - на 10.06.2019 г., е настъпило ПТП в гр. Банкя, на около 1 000 м. преди кръстовището със с. Иваняне, при което управляваният от П. Х. Я. лек автомобил „БМВ“ с рег. № СВ 5050 НК е 2 самокатастрофирал в предпазна ограда (мантинела), след което се е преобърнал по таван в тревната площ. В съставения констативен протокол от 10.06.2019 г. за посетено на място ПТП е отразено, че в резултат на произшествието автомобилът е изцяло деформиран, а водачът е починал на място вследствие на получена тежка съчетана травма.

С въззивната жалба ответникът - застраховател е оспорил фактическите констатации на първоинстанционния съд относно действията на водача и причините за настъпване на произшествието. За да изясни спора от фактическа страна, въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаната в производството пред първата инстанция свидетелка Т. А. - очевидец на инцидента, и неоспореното от страните заключение на автотехническа експертиза, назначена от първоинстанционния съд. Свидетелката А. е обяснила, че непосредствено преди инцидента пътувала с автомобила си в посока към гр. Банкя. Времето било слънчево, но пътят бил влажен, тъй като преди това валял лек дъжд. На завоя преди гр. Банкя свидетелката видяла автомобил, който навлязъл в завой въртейки се няколко пъти, след което излязъл от пътното платно от страната, в която се намирал, попаднал в канавката и се обърнал на покрив. Според заключението на автотехническата експертиза произшествието е настъпило на прав участък от пътя, в близост до плавен завой, при добра метеорологична видимост, но при мокра пътна настилка. Максималната разрешена скорост в района на инцидента е 90 км/ч., а критичната скорост за преминаване през завоя - около 181 км/ч. Лекият автомобил „БМВ“ се е движил от гр. Банкя в посока към гр. София със скорост около 106 км/ч и след като е преминал по плавния десен завой вдясно за посоката му на движение, е напуснал платното, но не по причина на повисоката скорост, а по неустановени причини, довели до изгубване на управлението от водача. Когато е достигнал началото на мантинелата, автомобилът се е движил със задната си част напред и след удар в мантинелата се е преобърнал през тавана, след което се е установил на мястото, където е намерен при огледа. При така описания механизъм на произшествието в заключението е направена констатация, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача със системите за управление на автомобила и конкретно - въздействие върху волана на автомобила, вследствие на което автомобилът се е завъртял надясно, водачът е загубил управлението и автомобилът е напуснал платното 3 за движение вдясно, реализирайки удар в мантинелата и преобръщайки се по таван.

След съвкупна преценка на доказателствата и на установените по делото правнорелевантни факти въззивният съд е направил извод, че ответникът застраховател дължи застрахователно обезщетение за причинените на застрахования лек автомобил вреди в размер, определен съгласно чл.380, ал.2 КЗ и възлизащ според експертното заключение на 98 553.29 лв. без ДДС.

Предвид обстоятелството, че с първоинстанционното решение искът по чл.405, ал.1 КЗ е уважен за сумата 96 675 лв. и ищецът не е обжалвал решението в неговата отхвърлителна част, въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд, че ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 96 675 лв.

Въззивният съд е преценил като неоснователни възражението на ответника за недължимост на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск по смисъла на чл.14.5 от ОУ проявена груба небрежност от водача, управлявал застрахования автомобил към момента на настъпване на произшествието. Възражението е основано на твърдения, че водачът е управлявал автомобила с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, при мокра пътна настилка, което е довело до загуба на контрол над автомобила и до реализиране на произшествието. С оглед изяснения от автотехническата експертиза механизъм на произшествието, въззивният съд се е произнесъл, че управлението на лекия автомобил с превишена скорост не може да се квалифицира като груба небрежност във възприетия от практиката на ВКС смисъл, тъй като от една страна превишението на скоростта спрямо разрешената за конкретния пътен участък скорост от 90 км/ч не е било значително, а от друга - скоростта не е била от решаващо значение за настъпване на произшествието предвид констатациите на вещото лице, че критичната скорост за преминаване през завоя е била 181 км/ч, че и при движение със скорост 106 км/ч водачът е имал техническата възможност да премине по десния завой, без да напуска платното за движение, и че причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача със системите за управление на автомобила, в частност - рязкото въздействие върху волана, от което е последвало завъртане на автомобила надясно. Съобразявайки посочената от вещото лице причина за настъпване на произшествието, въззивният съд е отрекъл 4 наличието на груба небрежност в поведението на водача, релевирана от ответника като основание по чл.14.5 от ОУ за освобождаване от отговорност за обезщетяване на вредите от застрахователното събитие.

За неоснователно въззивният съд е счел и възражението на ответника за осъществяване на предвидените в т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ основания, пораждащи в негова полза правото да откаже изцяло или частично изплащане на застрахователно обезщетение. Въззивният съд е приел, че уговорените в цитираните клаузи от ОУ основания за освобождаване на застрахователя изцяло или частично от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение кореспондират с разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, чието приложение според практиката на ВКС е обусловено от установяване на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, предвидено в ОУ към застрахователния договор като значително от гледна точка на интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. За да се произнесе по възражението, съдът е изходил от константната практика на ВКС, че „значително“ е само това задължение на застрахования, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредата, или което възпрепятства тяхното доказване; Ако конкретното неизпълнено договорно задължение не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява на застрахователя за носи поетия с договора риск, няма основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. Без да отрича допуснатото от водача на застрахования автомобил нарушение на правилата по ЗДвП и ППЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост за движение в участъка от пътя, където е настъпило произшествието, въззивният съд се е произнесъл, че след като настъпването на произшествието не е по причина на високата скорост, за застрахователя не съществува основание да откаже изцяло или частично изплащане на дължимото на застрахования обезщетение за произлезлите от застрахователното събитие вреди.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните от 5 касатора „ЗАД Армеец“ АД основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

Относно първото поддържано основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК очевидна неправилност на въззивното решение :

В практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е възприето разрешението, че очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК предполага особено тежък порок на въззивното решение, който може да бъде установен пряко от мотивите на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ГПК проверка за наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Решението ще е очевидно неправилно, когато въззивният съд е допуснал тежко нарушение на закона - материален или процесуален, като го е приложил „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, а също и когато е формирал изводите си по съществото на спора в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на спора, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде констатирана от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.