Решение № 3830 от 27.09.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8649/2023
- Вид
- Решение № 3830
- Подписан
- 27.09.2024
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3830 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330108649 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация е по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД, както и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищецът Д. И. Д., ЕГН: **********, от град П., ул. „*****“ № ****, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Б. З., е предявил против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П., искове за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, клаузата за неустойка от сключения между страните договор за кредит № ****** от 19.07.2021 г., както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 460, 46 лева, недължимо платена като неустойка по договора, поради липса на основание, ведно със законната лихва.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ******** от 19.07.2021 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 1 200 лева, дължима за връщане на 23 вноски, без посочен месечен лихвен процент. В чл. 5 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 11 в размер на 676, 94 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. Заемът бил усвоен, но за неустойката не се дължали плащания. Неустойката в случая излизала извън присъщите й функции, като представлявала санкция за потребителя, а по този начин се получавала допълнителна печалба за кредитора. Преценката за действителността на неустойката 1 следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил близък до този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб.
Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Така потребителят бил недобросъвестно заблуден, не знаел размерът на всичките разходи по кредита, нито пък можел ясно да разбере икономическите последици на поетото задължение. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по договора. Твърди се целият договор да е нищожен по подробно изложени в исковата молба съображения. Твърди се цялата сума по неустоечната клауза да е платена, но да подлежи на връщане, като недължимо платена по нищожна клауза от нищожен договор, поради което предявява частичен иск за връщане на 50 лева от нея. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си взема писмени становища.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза се признава за основателен, като в тази връзка се моли за постановяване на решение при признание на иска. Твърди се обаче, че нищожността на клаузата за неустойка не водела до нищожност на целия договор- чл. 26 ал. 4 от ЗЗД. Оспорва се другия иск, като се сочи, че ищецът не е заплатил суми за неустойка, които да подлежат на връщане. Моли да не се възлагат разноски в тежест на ответника, защото страната не била дала повод за завеждане на делото.
Неустойка по договора не се претендирала, дружеството не било изпращало покани до ищеца за плащането й, нито пък ищецът бил заплатил подобна неустойка. Наличието на нищожна клауза в договора не обосновавало извод за това, че кредиторът бил дал повод за завеждане на делото, още повече, че не се изисквало и заплащане на неустойката. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната също не се явява, но чрез пълномощника си взема писмени становища.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 19.07.2021 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 200 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 23 седмични вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 05 %, при ГПР- 49, 82 % и общ размер на всички плащания- 1 324, 06 лева. Предвидена е неустойка по чл. 11 от договора при непредставяне на обезпечение (банкова гаранция или поръчителство) в размер на 676, 94 лева, платима разсрочено с месечните вноски по погасителния план на договора 2 за кредит.
Като писмени доказателства е представен договора за кредит, погасителен план и преддоговорна информация за кредита- СЕФ.
Прието е без оспорване от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че по кредита била заплатена сумата от общо 1 764, 62 лева, разпределена, както следва: главница- 1 200 лева, лихва- 104, 16 лева и неустойка- 460, 46 лева. В ГПР била включена само лихвата, а при включване на неустойката, ГПР би станал в размер на 1 032, 47 %.
Във връзка със заключението на вещото лице по ССчЕ е увеличен размерът на осъдителния иск на сумата от 460, 46 лева, както крайна цена, вместо първоначално предявения частичен размер от 10 лева, от общо 676, 94 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 82 %, а 3 възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 40, 05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 11 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 676, 94 лева (при отпусната заемна сума от 1 200 лева тя надвишава половината от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова гаранция или поръчител/и) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук- след като целият договор за кредит се явява нищожен, то такава е и конкретната клауза за неустойка по него.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална 4 недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи- такси, неустойки и т.н.
В този смисъл установителният иск се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение на осъдителния иск, следва да се приеме, че заплатената от потребителя сума за неустойка от 460, 46 лева по нищожния договор за кредит, в размера, установен от вещото лице по ССчЕ, е заплатена при начална липса на основание и затова ответникът следва да бъде осъден да я върне на ищеца. След като въпросната клауза като част от нищожен договор се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. Така осъдителният иск следва да бъде уважен в поддържания му след изменението размер и претенцията да се присъди за търсената сума, която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.
Разпечатката съдържа 26 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06ced9c3-626b-43b5-a354-228abcfc2ba7