Решение № 53 от 06.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110103792 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с обективно съединени искове в условията на евентуалност с правно основаниепо чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК от страна на ищцата Б. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, с процесуален представител адвокат А. Д. от САК, против ответника "М.Л.З“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. Г. Т., Р. Й. Д., М.Х.Ш., с процесуален представител адв. И. И. от АК - С.

В исковата молба ищцата твърди, че на 28.09.2023 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Индивидуален договор за заем № *** г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора ответникът се задължил да предостави заем на ищцата в размер на 613.55 EUR, или тяхната равностойност съгласно официалния курс на Българската народна банка за еврото спрямо лева, съгласно който 1 евро се разменя за 1.95583 лева. Ответникът следвало да предостави сумата в брой или по банкова сметка на ищцата. Договорът бил сключен при следните условия: срок на заема: 42 седмици; размер на двуседмичната погасителна вноска: 34.42 EUR (67. 32 BGN); брой погасителни вноски – 21; срок за плащане на погасителни вноски – съгласно погасителен план. Било уговорено погасителните вноски да се плащат по банков път; в брой, или в брой на касите на EasyPay Общият размер на всички плащания по заема бил 722. 82 EUR (1413. 72 BGN). Страните уговорили лихвен процент по заема: 40. 06 % и ГПР на заема: 39. 11 %.

В чл.11, ал.1 и 2 от договора било разписано, че Заемателят се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД в срок от 7 (седем) дни след сключването на настоящия Договор да осигури 1 действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следвало да посети някои от търговските обекти на Заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря заедно със Заемателя за връщането на всички дължими суми по договора. Било уговорено, че със сключването на посочения договор за встъпване в дълг задължението на Заемателя съгласно този член се смята изпълнено. Третото лице – поръчител следвало да отговаря на изрично посочени условия в чл.11, ал.3 от договора.

В чл.11, ал.4 от договора било уговорено, че „страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в този член ще причини на Заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на Заемателя, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. Заемателят декларира, че е предварително уведомен от страна на Заемодателя и изрично се съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл.11, ал.1 ще принуди Заемодателя да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни вноски чрез заплащането на разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички плащания по този договор на трето физическо или юридическо лице – изпълнител /инкасатор на задължения/кредитен консултант/, което да следи лично за точното изпълнението на задълженията на Заемателя по този договор, като включително извършва следните фактически и правни действия: следи за падежите на съответните плащания; провежда телефонни разговори със Заемателя; посещава Заемателя в неговия дом или друго договорено между страните място с цел събиране на дължимите суми и последващото им отчитане в офис на Заемодателя или директно по банкова сметка на последния; извършва всички други необходими дейности във връзка точното изпълнение на задълженията на Заемателя по настоящия договор. Заемателят се съгласява, че Заемодателят ще извършва допълнителните разходи поради неговото неизпълнение през целия срок на този договор /освен при приложение на чл. 11, ал. 7/, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на Заемателя на определения падеж директно в търговски обект на Заемодателя или по негова банкова сметка. В случай че Заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл.11, ал.1, за когото да са изпълнени условията на чл.11, ал.3 същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 683.74 EUR (1337.28 BGN)“.

Съгласно погасителния план към договора ищцата следвало да върне сума в общ размер от 2 751 лева, при изтеглен кредит в размер от 1 200 лева, което представлявало 229,25 % от усвоената от ищцата. Към момента ищцата погасила сума в общ размер от 1239, 109 лв.

Ищцата твърди, че тя има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, който нормативен акт е приложим относно договора за потребителски кредит. Ищцата счита, че Индивидуален договор за заем № *** г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради 2 което самия ГПР е неправилен и заблуждаващ. Клаузата за неустойка представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията на въпросната клауза били на практика неизпълними и имали за цел обогатяването на кредитора Едновременно с това неустойката не била включена към договорната лихва, дължима по кредита, и към ГПР, като стремежът на ответника бил по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката имала характер на възнаграждение и следвало да бъде включена във формирането на ГПР. С това потребителят бил поставен в неравностойно положение спрямо кредитора. Ищцата твърди, че за да е спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК, е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В посочената в договора обща сума за плащане не била включена неустойката, което водело до пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. По тези съображения ищцата счита, че договорът е недействителен.

В условията на евентуалност ищцата твърди, че е недействителна клаузата на чл.11, ал.4 от договора, тъй като тя противоречи на добрите нрави, защото нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителни функции на неустойката.

Ищцата се позовава на Директива 2008/48/ЕО, като сочи, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на гаранти или банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. При съмнение в платежоспособността на длъжника, следвало първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен сключения между страните Индивидуален договор за заем № *** г., на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а в случай, че отхвърли този иск, то да прогласи за недействителна клаузата на чл.11, ал.4 от договора. Претендира и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

С представения отговор на исковата молба ответната страна, чрез представителя си твърди, че предявеният иск е допустим, но неосноватален. Не оспорва, че между страните е сключен Индивидуален договор за заем № *** с посочените от ищцата параметри. Твърди, че допълнителните разходи, з които ищцата сочи, че се оскъпява заема, били в размер на 0,00 лв., т.е. такива не били уговорени между страните. Поради това всички изложени от 3 ищцата оспорвания досежно ГПР на процесния заем, че посоченият в договора не бил действително приложимият, били неоснователни. Неоснователно било и твърдението, че с оспорената клауза на чл.11, ал.4 от договора се целяло заобикаляне на закона. Ответникът твърди, че в ГПР освен договорната лихва, нямало други разходи, които да водят до оскъпяване на заема. Страната твърди, че процесният договор не е сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя бил предоставвен стандартен европейски формуляр /СЕФ/ и ответницата имала възможност да направи информиран избор преди да сключи договор за заем с ответното дружество, като в случая е избрала да сключи конкретния договор за заем. Всички клаузи в процесния договор за заем били индивидуално договорени с клиента.

Ответната страна счита, че по ясен начин в договора е отбелязан абсолютния размер на задължението по договорната лихва, при което не е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Също така договорът не страдал от пороци, водещи до противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от ЗПК. В чл.3, ал.8 от договора бил посочен размерът на ГПР, както и взетите предвид допускания. В случая общодължимата по договора сума представлявала сбор от главницата и договорната лихва и потребителят не дължи други такси или допълнителни разноски по заема.

Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представените по делото от страна на ищцата писмени доказателства Индивидуален договор за заем №*** г., ведно с погасителен план; съгласие за използване на лични данни; декларация относно истинността на съставени документи от Д.М.; договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код *** г.; запис на заповед от 28.09.2023 г.; декларация съгласие №2 от 28.09.23 г. от Закона за защита на личните данни; разписка за получени суми в брой от 28.09.23 г.; 7 бр. разписки от Easy pay за превод №***, №***, №***, №***, №***, №***и №***, че страните по делото са сключили договор за предоставяне на заем, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сума в размер на 613, 55 евро или тяхната левова равностойност, която тя се задължила да върне в срок от 42 седмици, на 21 вноски, с размер на двуседмична погасителна вноска от 34, 42 евро, при лихвен процент от 40,06 % и годишен процент на разходите 39,11 %. В договора е вписана обща дължима сума по кредита 722, 82 евро.

В чл.11, ал.1 от договора се съдържа задължение на ищцата в срок от седем дни след сключването на договора да осигури лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, а в ал.2 на чл.11 от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да 4 сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по договора. В чл.11, ал.3 от договора се съдържат изисквания, на които третото лице да отговаря, които изисквания са както следва: 1. Да бъде дееспособно физическо лице; 2.