Решение № 3882 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3882 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100107141 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от БАНКА ДСК АД против П.

К. В., с която са предявени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.10.2014 г.:

- сумата от 55631,66 евро /превалутирани 108 806,07 лева /формирана от усвоена сума по кредита в размер на 40000 евро /превалутирани 78 233,20 лв./ и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на 15631,66 евро /превалутирани 30 572,87 лв., начислена през гратисния период, ведно със законната лихва върху общата сума. считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане:

- 6717,52 евро /превалутирани 13 138,32 лева/ – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.10.2021 г. до 18.06.2023 г.;

- 544.20 евро /превалутирани 1 064,36 лева/ – лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 18.06.2023 г.

На 17.10.2014 г. между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение. Неразделна част от договора били и Общи условия за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита 1 обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.

Съгласно условията на договора кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър в периода 20.10.2014 г. – 12.03.2019 г. За предоставения кредит кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер до 7 % годишно. Съгласно т.10.2 от Общите условия лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвял и предоставял на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 6 от договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца. Крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Дентална медицина“, в която ответникът се обучавал бил м. септември 2020 г., поради което гратисният период бил до 30.09.2021 г., съответно първата падежна дата била 28.10.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски. След изтичане на гратисния период Кредитополучателят не бил извършвал каквито и да било плащания по кредита. Към датата на предявяване на иска била налице допусната забава от страна на Кредитополучателя над 90 дни, което е условие съгласно т.17.2 от ОУ за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Така за ищеца било възникнало потестативното право да отнеме преимущество на договорения срок за издължаване на кредита, като го обяви за предсрочно изискуем.

Прави изявление, че считано от датата на връчване на препис от настоящата искова молба на ответната страна, обявявал кредита за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на претенциите. Претендира разноски. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК сочи банкова сметка:

IBAN: BG********.

На ответника е назначен особен представител по реда на чл. 48, ал. 2 ГПК. Препис от исковата молба и приложенията е връчен на особения представител адв. Я. С.. В срок е постъпил отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но неоснователни.

Законът въвеждал строги императивни изисквания относно съдържанието, формата и реквизитите на договора, включително чрез типовия договор по чл. 7 ЗКСД, както и чрез разпоредбите на чл. 17 – чл. 18 ЗКСД, които не били спазени, поради което договорът бил недействителен. Нарушени били императивните изисквания на чл. 17, ал. 4, на чл. 18, ал. 3 ЗКСД, както и на чл. 24, ал. 2 ЗКСД. Макар в чл. 5 от Договора да било предвидено, че след изтичане на гратисния период следва да бъде изготвен и предоставен погасителен план, който да съдържа информация относно броя на вноските, техния падеж и размер, както и общата дължима сума, посочената информация не се съдържала в договора и не било установено тя да е предоставена на Кредитополучателя по надлежен ред. Оспорва да изготвен и подписан погасителен план, поради което не можело да се приеме, че между страните е налице валидно съгласие относно начина на погасяване след гратисния период, 2 включително относно падежните дати на вноските, техния размер, съотношението между главница и лихва във всяка вноска, както и общия размер на дълга, който Кредитополучателят следвало да заплати в края на срока на договора. На Кредитополучателя не била предоставена ясна и разбираема информация относно механизма на погасяване, структурата на задължението, икономическите последици от договора и начина на формиране на дълга след изтичане на гратисния период. В Договора не бил определен размерът на всяка от дължимите 120 месечни вноски за 10-годишния срок след гратисния период, нито е посочено каква част от всяка вноска представлява главница и каква – възнаградителна лихва. Поради това били нарушени изискванията на чл. 17, ал. 4 ЗКСД, чл. 24, ал. 2 ЗКСД и чл. 18, ал. 3 ЗКСД, като размерът и структурата на погасителната вноска представлявали съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, без който Кредитополучателят нямал възможност да предвиди реалните си задължения и да изпълнява при ясно определени условия. Липсата на предоставен погасителен план била въздигната като самостоятелно основание за недействителност и по общия режим на ЗПК – чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Нарушенията на ЗКСД и ЗПК водили до недействителност на договора, поради което се дължала единствено чистата стойност на кредита, но не се дължали възнаградителни лихви, капитализирани лихви, лихви за забава и други производни вземания. Отделно, в чл. 10.2 и т. 17.2 от ОУ било предвидено капитализиране на начислената в гратисния период възнаградителна лихва, но тази клауза противоречала на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД и представлявала и забранен от закона анатоцизъм – чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Претендираните суми, формирани чрез капитализация, били недължими. Оспорва, че главницата по договора била усвоена от Кредитополучателя, както и прави възражение да е настъпила забава по договора. Оспорва да е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по Договора. Ищецът не бил доказал да е отправил до ответника изрично волеизявление за отнемане на договорения срок и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 430 ТЗ във вр. с чл. чл. 17, ал. 2 ЗКСД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ;

Указано е на страните, че с крайния акт по съществото на спора ще извърши проверка за действителността на договора за кредит, предвид твърденията за нарушение на чл. 17, ал.

4 ЗКСД, чл. 24, ал. 2 ЗКСД и чл. 18, ал. 3 ЗКСД, както и ще извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора кредит.

По допустимостта на производството:

Съгласно чл. 95, ал. 4, вр. чл. 94, ал. 1 КМЧП и неприложимостта на Регламент (ЕС) №1215/2012 по отношение на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия 3 относно съдебни производства, образувани след 31.12.2020 г., то компетентен да разгледа спора е именно българският съд. Съобразно чл. 4 КМЧП, българския съд е компетентен да разгледа даден спор не само когато ответникът има обичайно местопребиваване в страната, но и тогава когато ищецът е юридическо лице и е регистрирано в Република България.

От фактическа страна се установява следното:

По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от 17.10.2014 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на заемодател и П. К. В. като заемател. По силата на посочения договор, на ответника е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233.20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата.

Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят следвало да заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Приети по делото са и приложимите към кредитното правоотношение Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Съобразно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно. Съгласно чл.17.1 от ОУ към договора, при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Представени са по делото Уверения, издадени на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от Медицински университет гр. Пловдив с изх. №, както следва: № 092 от 19.09.2014 г., № 395 от 09.02.2015 г., № 017 от 03.09.2015 г., № 481 от 28.01.2016 г., № 144 от 19.09.2016 г., № 441 от 10.02.2017 г., № 023 от 12.09.2017 г., № 363 от 21.02.2018 г., № 149 от 10.10.2018 г., № 334 от 01.03.2019 г. , видно от които ответникът е имал право да запише съответния семестър /зимен или летен/ през целия период на следването си при семестриална такса в размер на 4000 евро и годишна такса в размер от 8000 евро.

Прието е като писмено доказателство извлечение от сметката на ответника, в която е отразено усвояването на всяка една сума в размер на 7823.32 лв. в периода 20.10.2014 г. – 4

12.03.2019 г., както и капитализирането на лихви в общ размер на 30 527.87 лв. Главницата е отразено, че се формира от предоставената в заем сума от 78 233.20 лв. и капитализираните лихви от 30 572.87 лв.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

Вещо лице Л. Б. посочва, че кредитът е усвояван на части, въз основа на представеното Уверение на основание чл.10, ал. 3 ЗКСД, удостоверяващо качеството на кредитополучателя на студент в Медицински университет гр. Пловдив. На база представените Уверения по чл.