Определение № 516 от 08.05.2013, Окръжен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е

№516 08. 05. 2013г. град

Перник

Пернишкият окръжен съд на 08. 05. 2013г., в закрито съдебно заседание в следния състав :

Председател

: Методи Величков

Членове :

Бисерка Милушева мл. с-я Зорница Дойчинова като разгледа докладваното от председателя въззивно гражданско дело № 284 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.

418, ал.4 ГПК.

С разпореждане от 05. 12. 2012г., постановено по ч. гр. дело № 8874 / 2012г. по описа на П. районен съд, е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от “Р.” АД, със седалище и адрес на управление – ***, в частта му, с която е поискало да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “С. б. за д., п. л. и р.” ЕООД – гр. П., за сумата 26 992,07лв., представляваща неустойка в размер на 20% върху неизпълнената част по Споразумение от 15. 11. 2011г., с нотариална заверка на подписите.

Недоволно от разпореждането е останало “Р.” АД – гр. П., което чрез адвокат Н. Г. от САК, го е обжалвало с частна жалба. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли то да бъде отменено в тази му част, като бъде уважено подаденото заявление в тази му част. Моли да му бъдат присъдени направените разноски както пред Пернишкия окръжен съд, така и пред П. районен съд, съобразно уважената част от заявлението.

С оглед разпоредбата на чл. 418, ал.4 от ГПК, на противната страна не е изпращан препис от частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна и процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от “Р.” АД – гр. П., в частта му, с която е поискало да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “С. б. за д., п. л. и р.” ЕООД – гр. П., за сумата 26 992,07лв., представляваща неустойка в размер на 20% върху неизпълнената част по Споразумение от 15. 11. 2011г., с нотариална заверка на подписите, П. районен съд е приел, че задължението за заплащане на неустойка е обусловено от конкретен правопораждащ факт извън самото изпълнително основание – виновното неизпълнение на договорното задължение, т.с. от неизпълнението и момента на неговото осъществяване във времето, е обусловено не само възникването на вземания и задължения за неустойки, но и техния конкретен размер. С оглед изложеното съдът е направил извод, че макар за произтичат от договора, задълженията за заплащане на неустойки не се съдържат в самия договор, каквото е изискването на чл. 417, т.3, вр. с чл. 418 ГПК, поради което отсъстват предвидените в чл. 410, вр. с чл. 417 ГПК, предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, относно претендираните със заявлението парични суми за неустойка. В тази насока се е позовал на конкретна съдебна практика на ВКС.

Настоящият състав на

Пернишкия окръжен съд възприема мотивите на П. районен съд, а по отношение доводите, изложени в жалбата, намира следното :

Заповедното производство е строго формално и разпоредбите, които го регламентират не биха могли да се тълкуват разширително, а категоричната практиката на ВКС по аналогични казуси не би могла да бъде игнорирана.

И в конкретния казус – в чл. 3 от процесното споразумение, както и в цитираната от П. районен съд съдебна практика, в съответните договори, са съществували клаузи за уговорена неустойка. Съдържанието на тези клаузи обаче сочи, че възникването на акцесорни задължения за плащане на неустойка е обусловено от настъпване на конкретен правопораждащ факт извън самото изпълнително основание, а именно - виновно неизпълнение на договорно задължение. Следователно от неизпълнението и момента на неговото осъществяване във времето е обусловено не само възникването на задълженията за неустойки, но и техния конкретен размер. Именно за това П. районен съд е приел, че макар да произтичат от споразумението, задълженията за плащане на неустойки не се съдържат в самото споразумение, каквото е изискването на чл. 417, т. 3 във вр. с чл. 418 от ГПК, поради което отсъстват предвидените в чл. 410 във вр. с чл. 417 и сл. от ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните със заявлението парични суми за неустойка. В този смисъл е цитираната от П. районен съд практика. на ВКС - Определение № 548 от 12.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 434/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова, II т. о., определение № 423/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 437/2009 г. на II т. о., докладчик съдията Росица Ковачева и определение № 355/28.04.2010 г. по ч. т. д. № 136/2010 г. на I т. о., докладчик председателят Любка Илиева.

Следователно частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,

Пернишкият окръжен съд

О

П Р Е

Д Е Л

И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05. 12. 2012г., постановено по ч. гр. дело № 8874 / 2012г. по описа на П. районен съд, в обжалваната му част, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 от ГПК от “Р.” АД, със седалище и адрес на управление – ***, в частта му, с която е поискало да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “С. б. за д., п. л. и р.” ЕООД – гр. П., за сумата 26 992,07лв., представляваща неустойка в размер на 20% върху неизпълнената част по Споразумение от 15. 11. 2011г., с нотариална заверка на подписите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в седмичен срок от датата на съобщаването му на “Р.” АД, чрез адв. Н. Г. от САК.

Председател

:

Членове : 1.

2.