Решение № 5135 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5135 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110156224 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.403, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност от РС Силистра искова молба от АМИРА 2015 ЕООД против ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД ЕООД, с която са предявени два обективно съединени искове, както следва: 1/за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6561,75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от неоснователно наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“ АД под формата на обезпечение на осъдителен иск, допуснато по искане на ответника в производството по т.д.№ 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“ АД под формата на обезпечение на осъдителен иск, допуснато по искане на ответника в производството по т.д.№ 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

В исковата молба се твърди, че на 13.09.2023 г. ответното дружество подало исковата молба срещу ищцовото дружество, с която бил предявен иск за неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за консултантски услуги.

Поддържа се, че въз основа на горепосочената искова молба, в Окръжен съд – Силистра било образувано т.д.№ 30/2023 г. в хода, на което ответникът „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД поискало от съда да допусне обезпечение на осъдителната му претенция в размер на 36 000 лева, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ищеца. На 1

09.11.2023 г. състав на ОС – Силистра издал обезпечителна заповед, въз основа на която в края на м.ноември 2023 г., по молба на ответника в настоящото производство, било образувано изпълнително дело № 1231/2023 г. по описа на ЧСИ Георги Г., в хода на което бил наложен запор върху банкови сметки на ищеца в „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Българска банка за развитие“ АД. Ищецът поддържа, че запорното съобщение до „Интернешънъл Асет Банк“ АД било получено в банката на 30.11.2023 г., от която дата настъпили предвидените в чл.507, ал.2 и 3 ГПК последици. Ищецът поддържа, че от 2018 г. до края на 2023 г. „Интернешънъл Асет Банк“ АД била единствената обслужваща търговската дейност на „Амира 2015“ ЕООД кредитна институция, като по запорираната разплащателна сметка се намирали и средства на търговското дружество, отпуснати като заем за оборотни нужди от „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Междувременно с решение № 27/28.06.2024 г. по т.д.№ 30/2023 г. по описа на ОС – Силистра, състав на съда уважил частично обезпечения с наложен запор иск на „Ен Те Ем Трейд“ ЕООД, като настоящото дружество – ищец било осъдено да заплати на консултанта си – настоящ ответник, възнаграждение в размер на 9000,00 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 36 000 лева исковата претенция била отхвърлена. Решението на ОС – Силистра било потвърдено от Апелативен съд – Варна с решение № 68/11.03.2025 г. по в.т.д.№ 511/2024 г., влязло в сила поради необжалването му пред ВКС. С оглед предходното, ищецът поддържа, че ответното дружество никога не е било носител на парично вземане в размер на 27 000 лева, но въпреки несъществуващото притезание, с наложения запор ищецът е бил лишен от разпоредителна власт относно наличните по негова сметка финансови средства. Счита, че с неоснователно наложения запор под формата на обезпечение на паричен дълг, ответникът следва да му заплати обезщетение, изчислено в размер на мораторна лихва, която неизправния длъжник следва да заплати при забава в изпълнението на паричен дълг. Излага, че размерът на паричното вземане, което неоснователно е обезпечено с налагане на запор върху банкови сметка на длъжника е 27 000 лева, а мораторната лихва за периода от 30.11.2023 г. /датата на налага на запора/ до 26.08.2025 г. /датата, на която е вдигнат запор/ възлиза на 6561,75 лева, които ищецът претендира като имуществени вреди. Отделно от предходното, в исковата молба се излагат доводи и за претърпени неимуществени вреди, като непосредствени следствие от неоснователно наложения запор върху банковата му сметка. В тази насока се поддържа, че при невъзможност за плащания през запорираната банкова сметка, е достатъчно основание за другите участници в търговския оборот да се усъмнят в лоялността и имуществената обезпеченост на „Амира 2015“ ЕООД. Предходното превръща ищцовото дружество в несигурен партньор, който не борави с банковите си сметки, като негативите са върху търговското име и репутацията на дружеството. Още понеблагоприятни се твърди, че са последиците за ищеца в отношенията му с кредитни институции, доколкото като търговец „Амира 2015“ ЕООД не може да потърси и 2 получи заеми, тъй като в техните очи се явява нередовен длъжник. Ето защо, ищцовото дружество претендира и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева. Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че вредата от неоснователното обезпечение може да се приравни по размер на мораторна лихва, като поддържа, че между обезпечението и твърдяната вреда липсва пряка причинноследствена връзка. Излага се още, че съгласно чл.403, ал.2 ГПК обезщетение се дължи само за реално настъпили вреди, които произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, докато мораторната лихва по чл.86 ЗЗД има санкционен характер и се дължи единствено при забава на парично вземане, каквото в случая не съществува. Сочи се, че в случая ищецът не е представил доказателства за конкретни имуществени загуби или пропуснати ползи, настъпили вследствие ва обезпечението. С оглед предходното претенцията представлява опит за присъждане на фиктивна вреда, без доказан реален вредоносен резултат. По отношение на претенцията на неимуществени вреди също се изразява становище за неоснователност, като се излагат доводи, че действащото законодателство не предвижда възможност за репариране на неимуществени вреди на юридическо лице. Поддържа се, че няма как юридическо лице да претърпи последици от засягане на негови блага, неоценими в пари, както е възможно това за физическото лице. Излагат се доводи, че репутацията и доброто име са част от търговското предприятие и не могат да бъдат прехвърлени без него. Ето защо, нарушаването на доброто име на юридическото лице би могло да причини единствено имуществени вреди като спаднали приходи от дейността, отлив на клиенти. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение против ищеца.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки - ищецът не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. На ищеца са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /определение № 1249 от 12.01.2026 г. с тези указания е редовно връчено на пълномощника на ищеца/.

С неявяването си в съдебно заседание ищецът се лишава от възможността да участва в изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си задължения по чл.143 и чл.145 ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл.146 ГПК, т.е. преклудирана е възможността му да представя и сочи доказателства, които не са представени нито не е поискано 3 допускането и събирането им с исковата молба.

На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Въпреки предходното настоящият съд намира за необходимо да отбележи, че исковата молба не е подкрепена с каквито и да било доказателства относно твърденията за претърпени от ищцовото дружество имуществени и неимуществени вреди, нито относно техния размер. Ищецът не е предприел действия във връзка с разпределената доказателствена тежест, поради което предявените искове са вероятно неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че ответното дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 евро, която сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от АМИРА 2015 ЕООД, ЕИК 203731998, със седалище и адрес на управление: гр.Силистра, ул.Добруджа № 41, вх.А, ет.4, офис 6 против ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД ЕООД, ЕИК 202951009, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ж.к.Стрелбище, бл.10, вх.Г, ет.2, ап.52, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.403, ал.1 ГПК - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3354,97 евро /6561,75 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от неоснователно наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“ АД под формата на обезпечение на осъдителен иск, допуснато по искане на ответника в производството по т.д.№ 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1022,58 евро /2 000,00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“ АД под формата на обезпечение на осъдителен иск, допуснато по искане на ответника в производството по т.д.№ 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

4

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК АМИРА 2015 ЕООД, ЕИК 203731998, със седалище и адрес на управление: гр.Силистра, ул.Добруджа № 41, вх.А, ет.4, офис 6 да заплати на ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД ЕООД, ЕИК 202951009, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ж.к.Стрелбище, бл.10, вх.Г, ет.2, ап.52 сумата о т 450,00 евро, представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 5135 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110156224 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.403, ал.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност от РС Силистра искова молба от АМИРА 2015 ЕООД против ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД ЕООД, с която са предявени два обективно съединени искове, както следва: 1/за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6561,75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от неоснователно наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“ АД под формата на обезпечение на осъдителен иск, допуснато по искане на ответника в производството по т.д.№ 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наложен запор върху банковата сметка на ищцовото дружество в „Интернешънъл Асет Банк“ АД под формата на обезпечение на осъдителен иск, допуснато по искане на ответника в производството по т.д.№ 30/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.