Решение № 260038 от 28.08.2020, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

260038 Година 28.08.2020 Град Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми юли Година 2020 в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. Р.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6184 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, чл. 245, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.

Ищцата Д.С.В. твърди в исковата си и уточняващата я молба, че в периода от 02.07.2018 г. до 11.11.2019 г. работила по трудово правоотношение при ответника по силата на сключения между тях трудов договор № 118/02.07.2018 г., по който заемала при него длъжността „-“ в обект „И.“ в гр. **.

През целия период на полагане на труд нямала обвинения от ръководството за допуснати нарушения. Трудовият й договор бил прекратен на 11.11.2019 г. със заповед за дисциплинарно наказание № 118/02.07.2018 г., която била съставена на основание чл. 188, т. 3 КТ. Заповедта й била връчена чрез куриер „-“ на 13.11.2019 г. На обратната разписка отбелязала, че възразявала срещу заповедта и щяла да я оспори в законовия срок. В заповедта като основание за прекратяване на трудовото правоотношение бланкетно били посочени следните причини за налагане на дисциплинарно наказание: повече от три закъснения/преждевременни напускания на работа в 1 календарен месец, за повече от 1 час; злоупотреба с доверието на работодателя; други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Прекратяването на трудовия й договор било изцяло в нарушение на закона, поради неспазване на посочените подробно в исковата й молба императивни изисквания за мотивираност на заповедта и на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 189, чл. 193 и чл. 195 КТ. Искането е да се признае за незаконно дисциплинарното уволнението на ищцата и отмени заповедта, с която е наложено, да се възстанови ищцата на заеманата преди това й уволнение длъжност и се осъди ответника да й заплати 231 лева за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 11.11.2019 г. до 26.11.2019 г., през който останала без работа поради уволнението, 200 лева неплатено й трудово възнаграждение за септември 2019 г., 200 лева неплатено й трудово възнаграждение за октомври 2019 г., 300 лева обезщетение за неползвани 20 дни платен годишен отпуск за 2019 г., и законна лихва върху тези суми от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и сторените по делото разноски.

Ответникът едноличен търговец С.С.В. с фирма Е. оспорва, с изключение на исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и за неплатено трудово възнаграждение за септември 2019 г., предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, включително и евентуални възражения за съдебно прихващане, изложени подробно в подадения в срок отговор и в писмено становище, а в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за заявените с тях спорни права, намери за установено следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Страните не спорят, че на 02.07.2018 г. са сключили представения трудов договор № 118/02.07.2018 г. за неопределено време по смисъла на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, с уговорен в т. VII от същия срок за изпитване в полза на работодателя по смисъла на чл. 70 КТ (л.

71). С него ответникът възложил, а ищцата приела да изпълнява при него длъжността „-”, с място на работа: „И.“ в гр. **, -, на непълно работно време от четири часа, с основно месечно трудово възнаграждение от 330 лева, с 0,6 % за всяка следваща година трудов стаж, платимо ежемесечно, с уговорени 20 работни дни платен годишен отпуск по чл. 155 КТ.

Страните не спорят, че на 13.11.2019 г. ищцата е получила по куриер издадената от ответника заповед за дисциплинарно наказание от 11.11.2019 г., в която е отразено само, че на същата дата на издаването й на 11.11.2019 г., в съответствие с чл. 190 КТ, налага дисциплинарно наказание „на основание чл. 188, т. 3 (уволнение)“, на ищцата, на длъжност „-“, считано от 11.11.2019 г., в която връзка, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, прекратява незабавно трудовия договор без предизвестие (л. 8). Като причини за налагане на наказание в тази заповед са посочени лаконично едно под друго само следните три изречения: „1. Повече от три закъснения/преждевременни напускания на работа в 1 календарен месец, за повече от 1 час; 2. Злоупотреба с доверието на работодателя; и 3. Други тежки нарушения на трудовата дисциплина.“ (л. 8). С получаването по куриер на 13.11.2019 г. на тази заповед, на ищцата е наложено едновременно и дисциплинарно наказание „уволнение“, и е прекратен на същото основание от ответника трудовият й договор без предизвестие (чл.

195, ал. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ).

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че уволнението на ищцата е незаконно. Според чл. 195, ал. 1 КТ, всяко дисциплинарно наказание, включително и уволнение, се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който е наложено. Липсата в уволнителната заповед, на който и да е от тези й реквизити, нарушава не само правото на защита на уволненият с нея работник. Но прави невъзможен и съдебният контрол за законност на извършеното с нея уволнение. Защото съдът обективно не може да разгледа трудовия спор по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол в заповедта за уволнение. Поради това чл. 195, ал. 1 КТ изисква императивно същата да е мотивирана. При липса на релевирано в нея нарушение, описано с всички негови обективни и субективни признаци, и дата на извършването му, дадената в същата заповед правна квалификация, се явява лишена от съдържание. Меродавно следователно е описанието в заповедта на дисциплинарното нарушение с всички негови обективни и субективни признаци, и дата на извършването му, а не законовата му квалификация, защото не с оглед последната, а с оглед описаните в заповедта факти, представляващи уволнителното основание, се преценява от съда дали е правилна и правната му квалификация, цифрово и текстово. Без конкретизирано обаче в уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина, извършеното с нея уволнение не произтича от определена в КТ правнозначима причина. А последното означава, че това уволнение е незаконно само на това основание, без да има правно значение дали обективно съществуват действия или бездействия на уволненият с такава заповед работник, които представляват нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на същия на дисциплинарно наказание „уволнение”, щом не са посочени в уволнителната заповед, като основание за налагането му (Р 341-1995-III г.о., Р 1506-1999-III г.о.). Случаят е именно такъв.

При него връчената на ищцата уволнителна заповед, с получаването на която едновременно й е наложено на 13.11.2019 г. и дисциплинарно наказание „уволнение”, и е прекратен на това основание трудовият й договор от ответника без предизвестие, е немотивирана, което възпрепятства и съдебният й контрол по същество. В нея липсва въобще описание на вменените й нарушения на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, и дати на извършването им. Поради това е невъзможно да се провери и спазването на срока по чл. 194 КТ.

В тази заповед лаконично е отразено само, че в съответствие с чл. 190 КТ, се налага на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ и в тази връзка на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ се прекратява трудовият й договор без предизвестие, поради повече от три закъснения/преждевременни напускания на работа в 1 календарен месец за повече от 1 час, злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, без за нито едно от тях да са посочени някакви факти и дати на извършването им. Поради това, не само не може да се установи дали е спазен срока по чл. 194 КТ, но не става ясно и в какво всъщност се изразява всяко от тези нарушения. Поради това е очевидно, че извършеното с нея уволнение на ищцата не произтича от посочена в КТ правнозначима причина и само на това основание е незаконно. Без правно значение при това положение е дали в случая същата обективно е имала повече от три закъснения/преждевременни напускания на работа в 1 календарен месец за повече от 1 час, злоупотребила е с доверието на работодателя и/или е извършила други тежки нарушения на трудовата дисциплина, както и дали това е извършено виновно (умишлено или непредпазливо), и съставлява поради това нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо основание за дисциплинарното й уволнение, щом това й поведение не е посочено конкретно с неговите обективни и субективни признаци и дати на извършването му в уволнителната й заповед, и не е послужило, като отразено в нея фактическо основание по КТ за това й уволнение. Липсата на описание на тези нарушения в тази заповед, лишава не само ищцата от правото й на защита срещу това й уволнение, но обуславя и обективна невъзможност за съдът да извърши проверка по същество на неговата законност.

От заповедта не става и ясно, дали преди наложеното с нея дисциплинарно наказание, ответникът е изпълнил и задължението си по чл. 190, ал. 2 КТ да прецени тежестта на нарушенията на ищцата съгласно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. В мотивите на тази заповед не само липсва отразяване на нормата на чл. 189, ал. 1 КТ, но и на факти, от които да се установява, че издателят й е извършвал преди издаването й такава преценка. При всички нарушения на трудовата дисциплина обаче, в заповедта за уволнение следва да се съдържат и такива конкретни факти, обосноваващи извод за техния характер на тежки. Това следва не само от примерното изброяване в чл. 190, ал. 1 КТ на нарушенията на трудовата дисциплина, при които работодателят може да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” (арг. от чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ). Но и от нормата на чл. 190, ал.

2 КТ, която изрично задължава последният да извършва такава преценка при всяко нарушение, дори и то да осъществява някой от примерно посочените в чл. 190, ал.

1 КТ състави. Тази преценка следва да бъде отразена и в заповедта за уволнение, защото и тя подлежи на съдебен контрол, който се явява обективно невъзможен, ако няма такова отразяване в нея, какъвто е случая (в този смисъл и Р 1440-2005-III г.о.). След като при него в уволнителната заповед липсва отразяване и на преценка на издателят й за тежестта на извършеното от ищцата нарушение, то тази заповед не само е немотивирана, но следва да се приеме, че издателят й не е преценявал и тежестта на вменените й с нея нарушения, за които е уволнена и за които въобще не е ясно по делото какво представляват, тъй като описание в тази заповед няма и на същите.

В последната липсва и обстоятелството, дали преди да наложи процесното дисциплинарно наказание „уволнение”, ответният работодател е изслушал ищцата или е искал, получил и се е запознал с нейните писмени обяснения, и е събрал и оценил посочените доказателства. По делото също няма доказателства за това, а липсата им обуславя само извода, че ответникът е нарушил в случая и процедурата по чл.

193, ал. 1 КТ, според която, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере, и оцени посочените доказателства. Тази норма също е императивна. Поради това съдът също следи служебно за спазването й, като част от функцията му да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а в случая и ищцата се позовава на нарушаването й в исковата си молба (чл. 5 ГПК, Р 1081-2000-III г.о. и Р 1082–2000-III г.о.). Същата норма несъмнено изисква не само обясненията да са дадени пред субекта на дисциплинарна власт (Р 678-1988-III г.о.). Но и последният да уведоми работника/служителя, че ще го изслуша или ще приеме писмените му обяснения по повод конкретното извършено от него дисциплинарно нарушение, а не за нещо друго, както и да се е запознал след това с дадените от последния обяснения, и то преди налагането на дисциплинарното наказание. В случая по делото липсват данни ответникът да е спазил и тези императивни законови изисквания на чл. 193, ал. 1 КТ, а няма и данни неспазването им в случая да се дължи на виновно поведение на ищцата по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ. Поради това трудовият спор за законност на дисцплинарното й уволнение, не следва да разглежда по същество и на това основание (чл. 193, ал. 2 КТ).

Разпечатката съдържа 32 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06cd9506-4f49-49f3-a1a0-cc22e6aba743