Определение № 352 от 02.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. К., 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20245100500179 по описа за 2024 година Настоящото производство е образувано по подадено от А. С. Р. възражение по чл. 423 ГПК, чрез адв.Т.М. с посочен адрес за призоваване в гр.С., срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.05.2023г. по посочено във възражението гр.д. N 234/2023 г. на Районен съд – М..

Във възражението се сочи, че А. С. Р. като длъжник е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадената срещу него заповед за изпълнение, тъй като не му била връчена надлежно и поради особени непредвидени обстоятелства не е могъл да узнае за нея своевременно, а това е станало едва на 20.05.2024г., когато открил в пощенската кутия на обитаваното от него жилище в с.К., ул.Д.*, ет.*, ап.*, запорно съобщение, че дължи на „Й.“ ЕАД, ЕИК * сума в размер на 3 610.99 лв., която вече е заплатена, с изключение на таксите към ЧСИ, които са недължими, тъй като изп.дело N 194/2024г. на ЧСИ Х.П., с район на действие ОС-К., е образувано след заплащане на дълга към взискателя и е образувано на основание заповед за изпълнение от 09.05.2023г., която не му е връчена и която възразява на основание чл.423, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Във възражението се излага предположение, че тъй като до момента А. С. Р. не е получавал никакви призовки по делото, вероятно призоваването и връчването на съобщението е извършено по реда на чл.47 от ГПК, но и такова уведомление същият не е 1 намирал залепено на входната врата или пуснато в пощенската кутия на жилището му, нито е получавал информация от съседи, че е бил търсен от служители по призоваването. Излагат се подробни съображения в тази връзка и се цитира разпоредбата на чл.423 от ГПК в нейната цялост. Искането е въззивният съд да приеме възражението му и делото да бъде върнато на Районен съд – М. за извършване на следващите се действия по чл.415, ал.1 от ГПК.

От кредитора „Й.” ЕАД, гр.С. в указания срок е подаден отговор на възражението по чл.423 от ГПК, чрез адв.З. Ц., с който същото се оспорва изцяло. Излагат се доводи, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение с N 72 от 09.05.2023г. по ч.гр.д. N 234/2023г. по описа на РС-М. е връчена на 25.05.2023г. на майката на длъжника, явяваща се лице по чл.46, ал.2 от ГПК, а на 29.05.2023г. длъжникът е заплатил част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение, за което към отговора се прилага извлечение от платежната система на кредитора. Сочи се, че възражението е подадено извън преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 от ГПК, но и дори длъжникът да е узнал за издадената заповед за изпълнение едва след образуването на изпълнително дело N 194/2024г. по описа на ЧСИ Х.П., с район на действие Окръжен съд-К., то следва да се приеме, че това е станало към дата 18.04.2024г., когато пред съдебния изпълнител е депозирано „обяснение“, което също се прилага към отговора и което съдържа твърдения на длъжника, че е заплатил сумата от 1 841.88 лв., равна на главницата по издадената заповед за изпълнение, при което възражението отново се явява просрочено. Сочи се също, че от изявленията на длъжника пред съдебния изпълнител става ясно, че неговата майка е присъствала при заплащане на задължението, от което следва да се направи извод, че длъжникът е узнал за връчването на заповедта и нейното съдържание.

Въззивният съд, за да се произнесе по постъпилото възражение на основание чл. 423, ал.1, т. 1 и т.3 и чл. 423, ал. 3 от ГПК, взе предвид следното:

Възражението по чл. 423 ГПК, предмет на настоящото разглеждане, е подадено на 27.05.2024 г. от страна, която има правен интерес – длъжник по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На първо място, с оглед разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК и довода на кредитора, че възражението на длъжника е просрочено, следва да се прецени 2 дали възражението е подадено в едномесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Заповедното производство по ч.гр.д. N 234/2023г. по описа на РС - М. е образувано по подадено на 24.03.2023 г. от „Й.” ЕАД, гр. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заявлението е подадено пред С. и препратено по подсъдност на РС-М., който със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК N 72/09.05.2023 г. е разпоредил длъжникът А. С. Р. от с. К., ул.Д.*, ет.*, ап.*, общ. К., обл. К. да заплати на кредитора „Й.“ ЕАД с ЕИК *, гр. С., сумата 1 841.88 лв., представляваща главница за период от 24.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 36.84 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

След издаване на заповедта е изпратено до длъжника съобщение за връчване на заповедта за изпълнение на регистрирания на длъжника постоянен и настоящ адрес в страната - с. К., ул.Д.*, ет.*, ап.*, общ. К., обл. К. и съобщението, ведно със заповедта, е получено на 25.05.2023г. от В. Р.а, посочена като майка и друго лице, съгласило се да приеме съобщението и което лице се е подписало в разписката в полето, указващо задължение на лице от домашните или живущо на адреса да предаде съобщението на адресата съгласно чл.46, ал.1, изр.2-ро от ГПК. Посоченият в съобщението адрес на длъжника, на който е осъществено посоченото връчване чрез друго лице, е неговият регистриран постоянен и настоящ адрес в страната съгласно извършена от заповедния съд справка в НБД „Население“. На 03.07.2023г., въз основа на горепосочената заповед, след изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК, същата е приета за влязла в сила и е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора и срещу длъжника, по изрично разпореждане N 535 от 03.07.2023 г. на РС – М.. Изпълнителният лист е получен от представител на кредитора на 21.02.2024г.

Междувременно, на 29.05.2023г. по сметка на кредитора в С. АД и от сметка в Ю. АД е постъпила сумата 1 841.88 лв., която кредиторът признава, че е платена от длъжника и е в размер на главницата по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. N 234/2023г. по описа на РС – М.. В платежния документ като основание за плащане е посочено „задължение към „Й.“ ЕАД“.

На датата 18.04.2024г. пред ЧСИ Х.П. е депозирано „Обяснение“, 3 изходящо от А. С. Р., че задължението в размер на сумата от 1 841.88 лв. е заплатено преди образуване на изпълнителното дело, в присъствието на майка му В. С. Р.а, след което на 15.04.2024г. е получил запорно съобщение от ЧСИ Х.П. и след посещение на офис на „Й.“ ЕАД е разбрал, че задължението стои неплатено, за проверка на което обстоятелство е подал молба до управителя на компанията.

С оглед на горното, не се установява длъжникът А. С. Р. да е узнал за издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК N 72/09.05.2023 г. по ч.гр.д. N 234/2023г. по описа на РС – М. на по-ранна от посочената от него дата на узнаване на същата. Представените от ответника по възражението по чл.423 от ГПК доказателства установяват плащане на сумата от 1 841.88 лв., но при посочено основание „задължение към „Й.“ЕАД“ и не може да се направи извод за узнаване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и за нейното съдържание. Този извод е относим и за представеното пред ЧСИ Х.П. обяснение от 18.04.2024г.

От така посочените документи следва, че длъжникът е платил свой дълг към кредитора, след което е разбрал, че за този дълг срещу него има образувано изпълнително дело в годината, следваща тази на плащането на дълга, но не и за процесната заповед за изпълнение. Или възражението, с оглед връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на друго лице, е подадено в срок и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е неоснователно.

Изпратеното до длъжника съобщение за връчване на заповедта за изпълнение, ведно със същата, с посочен адрес на длъжника, който е неговият регистриран постоянен и настоящ адрес към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, получено на 25.05.2023г. от В. Р.а, посочена като майка и друго лице, съгласило се да приеме съобщението и да го предаде на адресата, с оглед това, че същата се е подписало в разписката в полето, указващо задължение да предаде съобщението на адресата съгласно чл.46, ал.1, изр.2-ро от ГПК, е редовно.

При връчване на заповедта чрез друго лице по чл.46, ал.1 от ГПК, какъвто е настоящият случай, законът повелява, че то е извършено редовно, ако това лице се е съгласило да приеме съобщението при задължение да го 4 предаде на адресата, в който случай съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист.

С оглед на горното, не са налице предпоставките на хипотезата, регламентирана в чл. чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, защото заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника чрез друго лице по чл.46, ал.1 от ГПК, като връчването на последното е редовно. Надлежното при това връчване не обосновава извод, че длъжникът поради обективни причини е бил лишен от възможността да оспори вземането пред заповедния съд. Не са налице предпоставките и на хипотезата, регламентирана в чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, защото във възражението по чл.423, ал.1 от ГПК не се сочат особени непредвидени обстоятелства, попречили на длъжника да узнае своевременно за връчването на заповедта. Напротив, не е спорно, че заповедта е връчена на неговата майка и на адреса, на който длъжникът е регистриран в страната както настоящ, така и постоянен негов адрес. Не са налице и предпоставките на останалите две хипотези по чл.423, ал.1, а именно тези по т.2 и т.4.

Предвид изложеното, не е налице основанието, обуславящо извод, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което възражението по чл. 423, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК не следва да се приеме.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, подадено от подадено от А. С. Р. с ЕГН **********, чрез адв.Т.М. с адрес за призоваване гр.С., ул.Т.*, ет.*, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК с N * от 09.05.2023г., издадена по ч.гр.д. N 234/2023 г. по описа на Районен съд – М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6