Решение № 209 от 13.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Стара Загора, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Я.

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Я. Въззивно гражданско дело № 20235500500378 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В. Д. Ж. чрез адв. С. Р. против действието на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на действие - ОС - Стара Загора - постановление за разноски от 20.03.2023г., по изп. д. № 667/2023г. по описа на ЧСИ, с което се отказва намаляване на приетото по делото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 400 лв. , както и се отказва намаляване на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима в настоящото производство от взискателя в размер на 155.42 лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, като излага съображения. Моли съдът да отмени обжалваното действие – постановление за разноски като незаконосъобразно и да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съда да намали пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ до 116.29 лв. Моли да й бъдат присъдени направените разноски за адвкатско възнаграждение, заплатена ДТ по сметка на ОС-Стара Загора и внесените такси в полза на съдебния изпълнител.

Ответникът по жалбата И. Н. С., чрез пълномощника си адв. Н. Я. взема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното постановление. По отношение на 1 претендираните разноски за настоящото производство моли също да бъде оставено без уважение, тъй като в производството по реда на чл.435 от ГПК предмет на съдебен контрол и проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване причинените вреди /в това число и разходите за обжалването им по реда на чл.435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 от ГПК в случая счита, че е неприложим.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Г.И., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното действие на съдебния изпълнител, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител в хипотезата на чл.

435, ал.2, т.7 от ГПК. Подадената частна жалба е допустима и редовна, а по съществото си – основателна.

Изпълнително дело № 20237650400667 по описа на ЧСИ Г.И. е било образувано на 24.02.2023г. по молба на адвокат Н. Я. от АК — Стара Загора, като пълномощник на взискателя И. Н. С. против В. Д. Ж. въз основа на издаден изпълнителен лист на 20.02.2023г. по гр.д. №2827/2022г. по описа на PC — Стара Загора и в.гр.д. № 723/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. Със същия изпълнителен лист В. Д. Ж. е била осъдена да плати на И.

Н. С. сумата от 469,06 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

В депозираната молба за образуване на изпълнително дело от 24.02.2023г. взискателят е претендирал както сумите по изпълнителния лист, така и направените по изпълнителното дело разноски. В нея е възложил на съдебния изпълнител правата по чл.18 ЗЧСИ. Направил е искания за извършване на справка за местоработата на длъжника, с оглед на което е посочен способ за изпълнение - запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Представил е договор за правна защита и съдействие от 22.02.2023г., в който е отбелязал, че доверителят и взискател в изпълнителното производство е заплатил на довереника си сума в размер на 400 лв. - за образуване и процесуално представителство до събиране на вземанията по изпълнителното дело.

Във връзка с възложените на съдебния изпълнител правомощия по чл.18 от ТТР към ЗЧСИ, по изп. дело е била извършена справка в НАП за трудови договори на длъжника, след което на 10.03.2023г. на последния е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение при работодателя му.

След извършените справки за притежавани банкови сметки на длъжника са били наложени запори върху вземанията му по сметки в 2

„Централна кооперативна банка“ АД и в „Банка ДСК“ АД.

Покана за доброволно изпълнение е била получена от длъжника В. Д.

Ж. на 10.03.2022г. В поканата е бил посочен общия размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 400 лв.- адв.възнаграждение, както и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ - 155,42 лева.

На 13.03.2023г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника В. Д. Ж., с която последната е уведомила съдебния изпълнител, че е погасила дълга по изпълнителния титул, като е платила сумата от 969,06 лв. по банковата сметка на взискателя в „ОББ“ АД преди получаване на ПДИ, а именно дата - 07.03.2023г. В подкрепа на тези твърдения е приложила заверено копие от вносна бележка за превод на сумата от 996 лв. по сметка на взискателя на посочената дата. С оглед на това е направила възражение за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя, както и на разноските по изпълнителното дело и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ, с искане за тяхното намаляване.

Молбата е била изпратена на взискателя по изпълнителното дело във връзка с което е постъпил отговор от пълномощника на взискателя, в който е направено признание за извънсъдебно плащане на изискуемите по изп. лист суми от 996 лв., но тъй като това плащане е било направено след образуване на изпълнителното производство, респ. след реализиране на такси и разноски съобразно ТТРЗЧСИ, въззивникът излага съображение, че длъжникът следва да отговаря за всички сторени в изпълнителното производство разноски.

На 20.03.2023г. с постановление за разноски с изх.№ 24412/20.03.2023г. съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на разноските. Със съобщение изх.№ 24416/20.03,2023г., получено на 24.03.2023г., длъжникът е бил уведомен за постановлението за разноски. Във връзка с това е постъпила настоящата жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

3

В конкретния случай съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за образуване на изп. дело, в която взискателя е посочил, че предоставя на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ, не е налице друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника на взискателя преди плащане на задължението на длъжника, което плащане видно от приложеното изпълнителното дело е станало на 07.03.2023г., т.е. след образуване на изпълнителното дело, но преди получаване на ПДИ от длъжницата.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази част е основателна.

Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя, като вместо това се намали адвокатското възнаграждение на взискателя на 200 лв.

Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В частта, относно определените разноски за пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ обжалваното постановление е неправилно, тъй като съгласно т.26, б. "б" от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от 100 лв. до 1000 лв. е 10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение не следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 155,42 лв. до 116.29 лв. с ДДС.

В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.

Настоящият съдебен състав отстъпва от поддържаното в предходни актове становище, че в производството направените от страните разноски подлежат на възстановяване.

В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. , по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на В. Д. Ж., чрез адв. С. Р. постановление за разноски от 20.03.2023г., по изп. д. № 667/2023г. по описа на ЧСИ- Г.И., рег.

№ 765, с район на действие - ОС - Стара Загора, с което се отказва намаляване на приетото по делото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 400 лв., както и в частта, с която е отказано намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като се изключат разноските за адв. възнаграждение от базата за изчисляване на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК дължимото от В. Д. Ж. адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя от 400 лв. на 200 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно на събраната сума без адвокатско възнаграждение от 155,42 лева до размера на 116.29 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5