Решение № 663 от 12.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Стара Загора, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20245530100367 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, вр. с чл.49 и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Б. Й. К. твърди в исковата си молба, че е претърпяла неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило при следните обстоятелства. На 31.05.2021г., около 07:20 ч., Б. К. управлявала собствения си лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, ДК № *** по републикански път I-5 в землището на Община Стара Загора посока от гр. Казанлък към гр. Стара Загора в светлата част на денонощието, в условия на дъждовалеж и мокър асфалт. Движейки се в упоменатата посока и достигайки км. 225, автомобилът попаднал в локва и в резултат на образувалия се воден клин между асфалта и гумите станал неуправляем (аквапланинг), поради което напуснал дясната лента и се ударил в средната еластична ограда (мантинела) между двете полуплатна, като част от мантинелата пробила и преминала през купето на МПС. При настъпилото ПТП ищцата получила травматично увреждане изразяващо се в счупване на дясната голямопищялна кост, както и разкъсно-контузни рани по десния крак. На пострадалата била оказана спешна медицинска помощ от екип на ЦСМП, след което била откарана и приета в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Професор д-р Стоян Киркович“ АД - гр. Стара Загора. При постъпването й били видими множество разкъсно-контузни рани в областта на дясната подбедрица и ходило, с размери около 3 см. - 5 см., които били обилно кървящи. Дясната й подбедрица била видимо деформирана, оточна, патологично подвижна, като активните и пасивните движения на крайника били силно ограничени и болезнени. След направени изследвания и консултации със съдов хирург, неврохирург и анестезиолог, на 01.06.2021г. пострадалата претърпяла оперативна интервенция. Извършено било открито наместване на 1 фрактурата на дясната голямопищялна кост посредством вътрешна, фиксация, тибия и фибула, като под спинална анестезия били осъществени минивазивни достъпи до костите на подбедрицата. След това под рьо-контрол била извършена индиректна открита репозиция и трапаниране туб. тибие, имплантиран бил ИТП, който бил заключен проксимално и дистално. Направени били лаваж, дренаж, послоен шев и стерилна превръзка. Увредената била изписана на 07.06.2021г. с препоръки за смяна на стерилните превръзки, ползване на помощни средства при ходене, без натоварване на оперирания крайник. На увредената били препоръчани също продължаване на профилактика с НМХ, ранна рехабилитация и физикална терапия. Причинените травми, проведеното оперативно лечение и последващото възстановяване, причинили на ищцата силни болки и множество ограничения в бита. До 1вия месец след инцидента пострадалата била неподвижна и не можела да става от леглото.

През този период търпяла изключително силна болка и постоянно приемала обезболяващи.

Болката била особено остра, поради наличната в областта на счупването разкъсно-контузна рана, която не зараствала, а започнала да некрозира. Налагало се пострадалата ежедневно да търпи изключително болезнена процедура по смяна на превръзките, тъй като в противен случай некрозата би могла да се разпростре до костта - нещо, което би довело до ампутация на увредения крайник. Ежедневната смяна на превръзките продължила до 3-тия месец.

Наред с търпяната болка ищцата била много отпаднала физически. Била неподвижна и изцяло зависима от помощта на близките си, които й помагали при ставане, тоалет, битово обслужване. След 3-тия месец увредената започнала постепенни опити да натоварва крака си. Въпреки проведеното лечение и рехабилитации увредената не била възстановена. Към настоящия момент при пострадалата било налице ограничено и затруднено движение в ставата с болка и ограничени движения в дясната подбедрица. Увредената не била в състояние да ползва десния си крак, налице била слабост и затруднена походка.

Възстановяването й продължавало. Наред с търпяната болка и неудобства свързани с възстановяванаето й, увредената търпяла негативни изживявания и поради обстоятелството, че инцидентът засегнал нейните професионални планове и развитие. Б. К. била дипломиран лекар, като към момента на произшествието специализирала “Медицинска онкология”.

Специализацията била свързана с постоянно провеждащи се теоретични и практични занимания и колоквиуми, в които поради възстановяването си ищцата не могла да участва.

Поради това постоянно се тревожила, че пропуска обучителния процес и нямало да придобие квалификация по избраната от нея специалност. Пострадалата изживяла изключително негативно инцидента и в емоционален план. Претърпяното произшествие и причинената травма предизвиквали у нея отрицателни емоционално-психични изменения.

По време на възстановяването си пострадалата се чувствала непълноценна и в тежест на близките си, изпитвала страх да излиза сама. Преди произшествието увредената била здрава и физически активна. Сега чувствала слабост, уморявала се лесно, придвижването й било затруднено, все още не можела да се върне към предишния си начин на живот. Сред причините за настъпване на произшествието били субективните действия на самата пострадала като водач на лекия автомобил, като същата не се съобразила с конкретните пътни условия, излизайки от десен завой по посоката й на движение, като не била 2 упражнила достатъчен контрол върху МПС, което управлява, вследствие на което напуснала пътното платно вляво (поради завъртане на автомобила) и самокатастрофирала в началото на недобре обезопасена метална предпазна ограда. Същевременно основната причина, довела до получаването на самите травми е, че мантинелата на мястото на процесния инцидент не била изпълнена правилно, съгласно изискванията за безопасност на движението - старата мантинела била срязана с оксижен, съответно не била свързана с новата. Също така началото на мантинелата (последната мантинела) следвало да бъде изпълнено с наклонен елемент и да бъде забита в земята. Този начин на монтиране на началото на мантинелата не би позволил да се стигне до врязването и проникването на шината в автомобила, тъй като основната функция на мантинелата била при удар да поеме кинетичната енергия на автомобила, като се деформира без да се нарушава целостта й. В конкретния случай, ако монтирането на мантинелата било изпълнено съгласно техническите изисквания, проникването й в автомобила щяло да бъде невъзможно, съответно нямало да настъпят телесни увреждания, причинени от мантинелата при проникването й в жизненото пространство на водачката в автомобила. При правилен монтаж автомобилът щял да се удари в мантинелата и щял да се върти още малко по пътя, съответно щели да настъпят само материални щети по автомобила. Телесните увреждания при ищцата настъпили от контакта на мантинелата и деформираните детайли на лекия автомобил с тялото на пострадалата - т.е. неправилното монтиране на процесната мантинела се явявало в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите телесни увреждания на ищцата. За описаните по-горе неимуществени вреди отговарял ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”. Агенцията била юридическо лице с нормативно възложени функции по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища (какъвто е пътният участък, на който е настъпило описаното ПТП), съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП, както и като държавен орган на изпълнителната власт, упражняващ правата на държавата като собственик на републиканската пътна мрежа, на когото орган съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП било възложено управлението на републиканските пътища, съответно отговаряла на основание чл. 49 ЗЗД. Във връзка с причинените й неимуществени вреди от описаното събитие ищцата предявила срещу ответника частичен иск до размер на сумата от 6 000 лева, която претенция била уважена изцяло с влязло в сила решение по гражданско дело № 3824/2022 г. по описа на Районен съд, Стара Загора. За разликата между сумата по предявения частичен иск от 6 000 лева, до пълния размер на претендираното обезщетение от 15 000 лева (при отчетен ½ принос от страна на ищцата), за Б. К. бил налице правен интерес да предяви настоящия иск. Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 9 000 (девет хиляди лева), представляващи разлика между предявената част в размер на 6 000 лева, до пълния претендиран размер от 15 000 лева (при отчетен ½ принос от страна на ищцата), като обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с описаното ПТП на 31.05.2021г., ведно с лихва за забава върху сумата по обезщетението, считано от датата на увреждането - 31.05.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се признава 3 иска до размера, посочен в исковата молба. Моли се на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските да бъдат възложени в тежест на ищцата.

От фактическа страна:

Приложено по делото е гр. д. №3824/2022г. по описа на РС Ст. Загора. По същото е постановено Решение № 20/12.01.2023г., по силата на което Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Б. И.ова К. сумата от 6000лв частична претенция от твърдяно цяло вземане в пълен размер 54000лв, приет от съда справедлив размер от 30 000лв-представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 31.05.2021г. на път I-5 км.225 в близост до гр. Ст. Загора по посока гр.

Казанлък-Ст. Загора, ведно със законна лихва считано от 31.05.2021г. до окончателно плащане. Решение №20 по гр. д. 3824/2022г. по описа на РС Ст. Загора е потвърдено с Решение №151/26.04.2023г. по гр. д. 222/2023г. по описа на ОС Ст. Загора.

Налице по делото е Констативен протокол за ПТП от 31.05.2021г.

Приложено по делото е Наказателно постановление №21-1228-003704/18.11.2021г. и Акт бл. № 573342.

Приложен по делото е Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.05.2021г. ведно с фотоалбум, заключение на съдебно авто-техническа и анализ на ПТП експертиза по ДП №1228-ЗМ-138/2021г. по описа на ОДМВР Ст. Загора и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни№238/2021г. по ДП №138/2021г. по описа на ОД МВР Ст. Загора.

Налице по делото е Постановление на РП Ст. Загора Териториално отделение гр.

Казанлък от 10.08.2021г., по силата на което е прекратено наказателното производство по ДП №1228 ЗМ 138/2021г. по описа на ОД МВР гр. Ст. Загора.

Представена по делото е молба Вх. № 94-00-13291/22.11.2023г. от страна на проц. представител на ищцата до ответната страна, с която се представят изпълнителен лист № 75/25.05.2023г., изпълнителен лист

№890/13.09.2023г. и изпълнителен лист

№891/13.09.2023г.

В Молба от проц. представител на ищцата се изнася, че представената от ответната страна Молба Вх. № 94-00-13291/22.11.2023г. била втора по ред в разменената между ищцата и ответника кореспонденция по повод плащането на присъдените суми по гр. д.

№3824/2022г. по описа на РС Ст. Загора. В предходен момент ищцата била депозирала до ответната страна молба от 17.07.2024г., с която канела ответника да плати задълженията си по изпълнителен лист №75/25.05.2023г.

Представена в съдебно заседание от ищцовата страна е молба от проц. представител на ищцата до ответната страна, на същата не е отбелязан входящ номер, на гърба на лист втори от молбата са налице в копие: обратна разписка и екземпляр на подател/14.07.2023г.

На обратната разписка е отбелязан срещу реквизита „получател“: АПИ, срещу реквизита:

„получател фамилия“ ръкописно изписаното: „А.“, положен е и подпис, отбелязано срещу реквизита „заб.“ е: „молба с копие на ИЛ и пълном.“, отбелязана е и дата на доставка 17.07.2023г.

4

От правна страна:

Съдът, като взе предвид направеното изявление от ответника с молба от 05.04.2024г., а именно, че счита иска за основателен, което по съществото си е признание на иска, както и, че не е налице възражение от ищцовата страна за постановяване на решение при признание на иска намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл.237 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.