Определение № 77 от 19.02.2026, Окръжен съд - Сливен

Мотиви към определение рег. №77/19.02.2026г. по ЧНД №39/2026г. по описа на Окръжен съд- Сливен, изготвени на 23.02.2026г.

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Е. Г. П., която изтърпява в Затвора в гр. Сливен определеното й наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА година като към момента на издаване на становището на началника на затвора 20.01.2026г. е изтърпяла фактически СЕДЕМ месеца и ЕДИН ден от наказанието, от работа ЕДИН месец и ДЕВЕТНАДЕСЕТ дни, всичко ОСЕМ месеца и ДВАДЕСЕТ дни. Към 20.01.2026г. остатъка от наказанието е в размер на ТРИ месеца и ДЕСЕТ дни. Осъдената Е. Г. П. иска да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.

Началникът на Затвора- гр. Сливен е депозирал становище, чието заключение е, че няма достатъчно доказателства за настъпили положителни промени в поведението и личността на осъдената. Дава мнение молбата на лишената от свобода П. да остане без уважение, осъдената да не бъде условно предсрочно освободена.

Прокурорът в съдебно заседание счита, че към момента не са изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК. Сочи, че макар да е изпълнена първата изискуема предпоставка, тъй като осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание, към момента в случая не може да се приеме по категоричен начин, че молителката се е поправила по време на престоя й в затвора. Заявява, че молбата на осъдената е допустима, но е неоснователна. Пледира молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода П. да остане без уважение.

Началникът на Затвора- гр. Сливен изпраща в съдебно заседание процесуален представител, който поддържа становището му като счита, че към днешна дата не са изпълнени кумулативните изисквания на закона.

Пледира да се остави без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода.

В съдебно заседание защитникът на осъдената П. счита, че са налице формалните предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпяно повече от половината от наложеното наказание. Моли съда да реши да уважи молбата на осъдената.

В съдебно заседание осъдената П. посочва, че иска да излезе от затвора и да работи, за да може да си гледа семейството. В последната си дума иска да се уважи молбата й за условно предсрочно освобождаване.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Лишената от свобода Е. Г. П. е постъпила в затвора на 20.06.2025г. за изтърпяване на присъда от 21.01.2025г. по НОХД №13009/2024г. по описа на Софийски районен съд, с която й е наложено наказание „Лишаване от 1 свобода“ за срок от ЕДНА година за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК.

Постановено е наказанието да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим, с начало на наказанието: 19.06.2025г.

Към 20.01.2026г. осъдената П. е изтърпяла фактически СЕДЕМ месеца и ЕДИН ден от наказанието, от работа ЕДИН месец и ДЕВЕТНАДЕСЕТ дни или всичко ОСЕМ месеца и ДВАДЕСЕТ дни. Към 20.01.2026г. остатъка от наказанието й е в размер на ТРИ месеца и ДЕСЕТ дни.

Формално право за условно предсрочно освобождаване и промяна на режима със следващия по- лек лицето е придобило съответно на 19.12.2025г. и 20.12.2025г.

Наказанието си търпи в затворническо общежитие от открит тип.

Лишената от свобода П. е на 34 години, субкултурален тип личност, с изразена гъвкавост, адаптивност и бърза ориентация в нова и непозната среда.

Принадлежи към етноса на роми кардараши, за които джебчийството е занаят, усвояван от ранна възраст. Находчива и организирана, осъдената умело планирала поведението си в условията на контрол и проявявала толерантност към всички изисквания на средата. По този начин се опитвала да си гарантира благоприятно и снизходително отношение към себе си и да си осигури предвидените в закона облекчения. В действителност осъдени с този профил спазвали реда и правилата в институцията, но имали устойчиви криминални нагласи и висок толеранс в живота на свобода към извършване на престъпни деяния.

Сред общността на останалите осъдени правило впечатление, че осъдената П. старателно избягвала дисциплинарно проявените лица, за да не бъде въвлечена в конфликти, в същото време сред своите се опитвала да демонстрира авторитет и да налага своето мнение. Предпочитала да общува предимно с други представители на своя етнос, където основно обменяли престъпен опит и криминални практики. В действителност администрацията не можела да разчита на нея в критични ситуации или да очаква да поеме ангажименти с по- високо ниво на отговорност или натоварване.

Регистрирано било едно единствено участие в културноинформационна дейност през месец декември 2025г. на лишената от свобода П.- „Послание с песен“ по повод отбелязване на 85 годишнината от рождението на Е. Д.. Осъдената била зрител и слушател на това, което други жени представяли за живота, биографията и творчеството на артиста и не се откроявала с особен интерес или подготовка.

Лишената от свобода П. не била наказвана.

В провежданата индивидуално- корекционна дейност осъдената П. споделяла, че един от основните фактори подтикващи я да извършва престъпления била лошата компания. Признавала, че най- близкото й обкръжение също е криминално проявено и толерира престъпната активност.

Осъзнавала, че като представител на „кардарашката“ общност и налаганите до сега по- леки наказания, както и изтърпените в чужди затвори присъди за идентични престъпления са пренебрежими в съпоставителен план с 2 финансовите облаги от тази активност. Това формирало извод, че криминалните нагласи са трудно преодолими и определят продължаване престъпния начин на живот.

В живота на свобода била с оскъдна и непостоянна трудова дейност.

Разполагала с малък набор от качества и умения необходими за реализация на трудовия пазар. В началото от изтърпяване на наказанието си пред служителите твърдяла, че е работила в продължение на седем месеца като общ работник в заведение и един месец като чистачка в Германия. На територията на страната не притежавала трудов стаж и никога не се е регистрирала като безработна в бюро по труда.

В затвора била устроена на работа от 11.07.2025г. на външен работен обект „Маги“ ЕООД, а от 09.10.2025г. е била преназначена на друг външен обект- „Карио“, с оглед потребностите на различните производствени звена.

Сравнително без проблеми усвоявала производството като по предложение на прекия работодател през месец декември 2025г. е била наградена на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС с „писмена похвала“.

Извършена е била проверка от администрацията на затвора относно данни, че осъдената е настоявала сама да бъде предложена за награда от ръководителя на обекта, които не били потвърдени изцяло.

Постъпила в затвора с твърдения, че има завършен пети клас в ОУ „Кирил и Методий“ в гр. П., но изпитвала затруднения при четене и често допускала правописни грешки. Правила опит да ръководи клубна дейност, но същата е била преустановена поради ниски образователни умения.

В условията на затвора имала възможност да повиши образованието си, но предпочела да работи и да извлича ползи от трудова дейност. Отказвала да бъде включена в учебен процес като твърдяла, че е твърде късно за подобно включване и надграждане на личността й.

През целия период на поправително въздействие са били извършени общо 2 оценки на лишената от свобода П.- една първоначална и една по повод настоящата молба. Прегледът на първоначално установените криминогенни зони и анализът на поведението, показвали минимално снижение в проблемните зони, а именно:

Актуалната оценка установява понижаване на стойностите в сравнение с първоначалната (81 точки, спрямо 75 точки)- понижение, което не можело да удостовери настъпила трайна промяна в личността и поведението на осъдената.

Диагностичните инструменти отчитали запазване на същите проблемни зони, както при първоначалното оценяване- продължават да бъдат завишени стойностите, свързани с образование, обучение и трудова заетост, начин на живот и обкръжение; мисловни умения и поведение и нагласи.

Причините за задържането били: отказ да бъде включена в учебен процес; признава открито криминалните си нагласи; поддържа самосъхранителна линия; недостиг на мотивация за промяна;

Част от целите в индивидуалния план за изпълнение на наказанието 3 били постигнати, а именно тези, свързани с устройване на работа, но друга част от целите в плана оставали неизпълнени като формиране на нагласи за промяна. Не се отчитала промяна в начина й на мислене и нагласите- основни динамични параметри, с пряко отношение към извършването на престъпления.

Осъдената правилно определяла проблемните области в живота си и признавала факторите, свързани с криминалните прояви, но съзнателно ги пренебрегвала, отчитайки единствено ползите, които й носят- финансово облагодетелстване по престъпен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на осъдената Е. Г. П. за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

В момента тя търпи наложеното й наказание. Остатъкът от това наказание към 20.01.2026г. е в размер на ТРИ месеца и ДЕВЕТ дни. Лишената от свобода П. изтърпява наказание ЕДНА година лишаване от свобода, определено съгласно присъда от 21.01.2025г., постановена по НОХД №13009/2024г. на Софийски районен съд, влязла в сила на 29.05.2025г.

Към датата на съдебното заседание- 19.02.2026г., тя е изтърпяла фактически 9 месеца и 29 дни от наказанието ЕДНА година лишаване от свобода. Има приспаднати от работа 1 месец и 29 дни. Следователно има остатък- 2 месеца и 1 дни.

С оглед на тези данни действително е налице една от предпоставките за допускане на условно предсрочно освобождаване, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК- изтърпяла е фактически повече от половината от наложеното й наказание.

От друга страна, обаче не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка- да е дала доказателства за своето поправяне.

От събраните по делото доказателства в съответствие с разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НПК не се установява у осъденото лице да са настъпили такива трайни и необратими промени в положителна посока, въз основа на които да може да се обоснове извод за нейното поправяне в условията на затвора и в резултат на провежданото спрямо нея пенитенциарно въздействие.

Съгласно разпоредбата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Несъмнено е, че осъдената в затвора е принципно с добро поведение като не е наказвана, но и е награждавана само един път.

Във връзка с поведението на П. следва да се отчете, че при постъпването й в затвора и представяне на различни възможности за структуриране на 4 свободното време, съобразно ресурси и идентифицирани потребности тя не проявява интерес и не търси възможности за позитивна реализация.

Осъдената е находчива и организирана като умело планира поведението си в условията на контрол и проявява толерантност към всички изисквания на средата. С това се опитва да си гарантира благоприятно и снизходително отношение към себе си и да си осигури облекченията, предвидени в закона.

Старателно избягва дисциплинарно проявените лица, за да не бъде въвлечена в конфликти, а в същото време сред своите се опитва да демонстрира авторитет и да налага своето мнение. Спазва реда и правилата в институцията, но има устойчиви криминални нагласи и висок толеранс в живота на свобода към извършване на престъпни деяния. Предпочита да общува предимно с други представители на своя етнос, където основно обменят престъпен опит и криминални практики. В действителност администрацията не може да разчита на осъдената в критични ситуации или да очаква да поеме ангажименти с повисоко ниво на отговорност или натоварване.