Решение № 4563 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4563 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100506761 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Б. Ф. Д. против разпореждане на ЧСИ А.П., с рег. № 849 при КЧСИ, обективирано в сметка за размера на дълга от 07.05.2024г., по и.д. № 20238490400698 по описа на ЧСИ, с което на длъжника били начислени такси по ТТР към ЗЧСИ за въвеждане във владение на недвижим имот, за издаване на удостоверение за данъчна оценка, за проучване на имуществото на длъжника и др., определени от съдебния изпълнител по и.д.

Жалбоподателят излага, че в срока за доброволно изпълнение доброволно предала владението върху процесния имот, за което на 04.09.2023г. ЧСИ съставил приемо-предавателен протокол. Въпреки доброволното предаване на 21.09.2023г. ЧСИ извършил въвод във владение и изготвил протокол за принудително отнемане, тъй като взискателят неоснователно твърдял, че нямал достъп до целия апартамент. Поради това таксите по ТТР към ЗЧСИ за въвеждане във владение на недвижим имот, за издаване на удостоверение за данъчна оценка, за проучване на имуществото на длъжника и др., определени от съдебния изпълнител по и.д. били недължими.

Моли същите, определени в сметката от 07.05.2024г. такси, да бъдат отменени.

Взискателят по изпълнителното дело И.П.П. депозира становище за неоснователност на жалбата. Разноските по изпълнението били за сметка на длъжника, като изключенията по чл. 79, ал. 1 ГПК в случая не били налице.

Жалбоподателят по силата на изпълнителния лист следвало да предаде владението на ½ ид.ч. от имота. Взискателят имал правомощието да осъществява владение върху всички помещения, а не върху определени помещения. Поведението на длъжника представлявало еднолично разпределение на ползването по чл. 32 ЗС, което тя нямала право да извършва.

1

Затова и взискателят поискал въвод във владение от ЧСИ, като авансово заплатил дължимите за това такси за имуществено проучване, снабдяване с данъчна оценка и актове за собственост. Същите били необходими за постигането на крайната цел на изпълнителния процес – удовлетворяване на непаричното притезание на взискателя. Размерът на таксите бил изчислен законосъобразно и същите следвало да бъдат понесени от длъжника Б. Ф., която с поведението си дала повод за образуването на изпълнителното дело и извършването на същите разходи.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ А.П., постановил обжалваното разпореждане. Намира частната жалба за допустима, но по същество неоснователна. При извършения на 21.09.2023г. въвод било установено, че жалбоподателката, макар и да предала ключ от входната врата на жилището, препятствала достъпа на взискателя, тъй като по свое усмотрение заключила някои от стаите. Поради това и органът по изпълнението счел, че доброволното предаване не било реализирано. Реализираното изпълнително действие било наложително, а не излишно, аргументите на жалбоподателя Д. били безпочвени. Всички такси били начислени от ЧСИ законосъобразно.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима.

По същество намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20238490400698 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 при КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба от 22.08.2023г. на взискателя И.П.П. въз основа на издаден по гр.д. № 7735/2015г. по описа на Софийски градски съд изпълнителен лист от 11.07.2023г., по който жалбоподателят Б. Ф. Д. била осъдена, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на В.П.М. и Б.П.М., които били признати за собственици на ½ ид.ч., владението върху ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, бул. *******, подробно описан. Към молбата си взискателят П. приложил договори за продажба на наследство, сключени на 10.08.2023г. с В.П.М. и Б.П.М., които го легитимирали като титуляр на правото владението на ½ ид.ч. от същия имот да бъде предадено на него. С молбата за образуване на изпълнителното дело поискал и сторените разноски по изпълнението.

От изпратената до длъжника Б. Ф. Д. покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена й на 23.08.2023г. е видно, че освен да предостави владението върху ½ ид.ч. от недвижимия имот, същата била поканена да заплати сума в общ размер 1 199 лева, от които 199 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ и адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева по изпълнителното дело.

В срока за доброволно изпълнение, на 04.09.2023г. длъжникът Б. Ф. Д. предала на служител на ЧСИ ключ за входната врата на апартамента, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Заявила, че входната врата на сградата не се заключвала, а мазето било със счупена ключалка.

От съставения на 18.09.2023г. приемо-предавателен протокол се установява, че на същата дата ЧСИ предал ключа на взискателя П.. На следващия ден – 19.09.2023г. взискателят сезирал ЧСИ с молба, в която посочил, че на място установил, че 4 от общо 6 врати вътре в жилището били заключени от длъжника, с което правото му да владее имота в признатата му ½ ид.ч. на практика било ограничено. Поискал изпълнително действие – въвод във владение. Внесъл и дължимите такси на ЧСИ.

За насрочения въвод длъжникът била уведомена по телефона на 2

21.09.2021г. В същия ден депозирала молба, в която заявила несъгласието си да се ползва частта й като съсобственик. Признава, че ползваната от нея част била обособена с отделен електромер и до момента съсобствениците й не я били оспорвали в продължение на 13 години. Поради това намира въвода за безсмислен.

С разпореждане от 21.09.2023г. ЧСИ оставил без уважение молбата на длъжника за неизвършване на въвод. Изложил мотиви, че нямало документ за разпределение на ползването между съсобствениците, че съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик има правото да ползва и достъпва свободно всички стаи в общия недвижим имот, като наличието на отделен електромер не е предпоставка за неизвършване на въвода. В същия ден въвод във владение – принудително отнемане на недвижим имот бил осъществен, за което бил съставен протокол. В протокола било удостоверено, че взискателят не разполагал с ключове от всички вътрешни помещения. Длъжникът поела задължение в тридневен срок да предостави ключове от всички стаи, които ползвала. Направени били снимки на вещите на длъжника, които останали в имота. Протоколът бил подписан със забележка на длъжника, че ползвала не повече от имота от притежаваната от нея част. На 27.09.2023г. длъжникът предала на служител на ЧСИ 3 бр. ключове, за което бил съставен приемопредавателен протокол.

В обжалвания акт от 07.05.2024г. ЧСИ посочил, че до момента по и.д. постъпили суми в общ размер 701.47 лева, разпределени, както следва: 345.60 лева – обикновени такси по изпълнението по ТТРЗЧСИ, 200 лева – адвокатско възнаграждение, 24 лева – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 131.87 лева – частично погасяване на пропорционална такса по т. 22 ТТРЗЧСИ.

Остатъкът на задължението възлизал на 561.33 лева – такса по т. 22 ТТРЗЧСИ.

В началната част на документа са посочени основания за начисляване на таксите по тарифата, а именно авансово платени такива по т. 1, 4, 5, 22 ТТРЗЧСИ и неплатени такива по т. 3, 4, 5, 9, 12 и т. 31 ТТРЗЧСИ и т. 24 ТТРЗЧСИ.

Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че с приемо-предавателния протокол от 04.09.2023г. доброволно предаване на владението на ½ ид.ч. от недвижимия имот на взискателя действително не било реализирано, предвид на което въводът във владение от 21.09.2023г. бил предприет законосъобразно. Това е така, тъй като липсва решение на съсобствениците или на съда, с което ползването на общата вещ да било разпределено по начина, по който длъжникът ползвала общата вещ. Ето защо основателно е възражението на взискателя, че владението на ½ ид.ч. от имота предполага възможността му да владее всички помещения в жилището според правата си, а не по определения по усмотрение на длъжника начин.

Законосъобразно по горните мотиви ЧСИ начислил такса по т. 22 ТТРЗЧСИ за въвеждане във владение на недвижим имот. Доколкото същата се начислява в размер на 1% от цената на имота законосъобразно била начислена и таксата за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота. Таксата за 3 проучване на имуществото на длъжника била начислена във връзка със събиране на дълга за такси и разноски по изпълнението (справка реално била изготвена и наложен запор – запорно съобщение изх. № 12337/31.08.2023г., като за запора също била начислена такса по т. 9 ТТРЗЧСИ, което е посочено в началната част на обжалвания акт).

По изложените мотиви настоящия състав на съда намира, че всички такси, които ЧСИ определил са законосъобразно начислени такива. Жалбата на длъжника е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 11674/30.05.2024г. на длъжника Б. Ф. Д. против против разпореждане на ЧСИ А.П., с рег. № 849 при КЧСИ, обективирано в сметка за размера на дълга от 07.05.2024г., по и.д. № 20238490400698 по описа на ЧСИ, с което на длъжника били начислени такси по ТТР към ЗЧСИ за въвеждане във владение на недвижим имот, за издаване на удостоверение за данъчна оценка, за проучване на имуществото на длъжника и др., определени от съдебния изпълнител.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4