Решение № 75 от 13.04.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ботевград, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20211810200445 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № *** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на ЦВ. В. С., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 700,00 (седемстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от ЦВ. В. С. се иска отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен поради наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно изписване на нарушената норма. Твърди се, че чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП са две взаимно изключващи се правни норми и не могат да образуват конструкция на едно нарушение. Моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш.

Въззивният жалбоподател, нередовно призован, не се явява .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото 1 доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 24.02.2021 г., в 13,50 часа, по АМ Хемус, км. 34+300, с посока на движение към гр. С., при ограничение от 70 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № ***, насочено към гр. В., е била сечена скорост на движение от 132 км/ч, т.е превишаване с 62 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег.

№ ***.

След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на АТСС от 25.02.2021 г., рег. № 1204р- 1635/25.02.2021 г. /приложение към чл.

10, ал. 1 от Наредба № *** от *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, подписан от съответното длъжностно лице.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че на 24.02.2021 г., в 13,50 часа, по АМ Хемус, км.

34+300, с посока към гр. С., при въведено ограничение от 70 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № ***, насочено към гр. В., е била сечена скорост на движение от 132 км/ч, т.е превишаване с 62 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „Мерцедес Е270“ с рег.

№ ***.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя. Поради това бил издаден процесният електронен фиш № К ***, издаден от ОДМВРС., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя, е наложена „глоба” в размер на 700,00 (седемстотин) лева.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол № 3-40-20 от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № ***/***г. и заповед №*** от ***г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 24.02.02.2021 г., заповед № ***/2.12.2020 г. на АПИ относно временна организация и безопасност на двежеине за обект „Ремонтно възстановителни дейности на пътен тунел „Витиня“ – лява тръба, виадукт при км 34+220 – дясно платно/аварийна лента/ на АМ „Хемус“, протокол за приемане на ВОБД от 06.01.2021 г., справка за собственост на 2

МПС „Мерцедес Е270“ с рег. № ***, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – С., от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /24.02.2021 г./ на АМ „Хемус” при км 34+300 ляво пътно платно в посока гр. С., е въведена временна организация и безопасност на движението за обект „Ремонтно-възстановителни дейности на пътен тунел „Витиня“ – лява тръба, виадукт при км 34+220 – дясно платно /аварийна лента/ с пътен знак В2 – ограничение на скоростта от 70 км в час.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания.

Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено нарушението, към процесната дата е бил собственост на жалбоподателя, се установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.

Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от приложената справка от ОДМВР С., сектор Пътна полиция, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 26.03.2021 г., а жалбата е депозирана на 06.04.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима

Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно използването на мобилни камери за 3 установяване на нарушения на ограниченията на скоростта, тъй като е използвано автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, а за установеното и заснето нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, поради което в съответствие с процесуалния ред към дата на деянието е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № ***, а от протокола от проверката на мобилна система за видеоконтрол се установява, че към процесната дата е и техническо годно. Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № *** от *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението 4 му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка клип, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.

В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено от собственика, той и водач на посочения автомобил – ЦВ. В. С..

Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед № ***/***г. и заповед №*** от ***г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.