Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3381 от 19.07.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15567/2018
Вид
Решение № 3381
Подписан
19.07.2019
В сила
11.06.2020
Състав
РУМЯНА ДИМОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 17, ал.2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 17, ал. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.2,ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.228 - чл.239 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 3381 гр.Варна, 19.07.2019год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХVІ-ти състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря

Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15567 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от търговско дружество „С."

ООД със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър воден при Агенция по вписванията с ЕИК *, представлявано от управителя С. И. С., чрез пълномощника му юрисконсулт П. Р., тел: *, *срещу търговско дружество „Т.Г." ЕООД със седалище и адрес на управление ***, *, вписано в Търговския регистър, воден при Агенция по вписванията с ЕИК *, представлявано от управителя Г. И. Г..

Исковете са с правно основание чл.2,ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, сумата от 140, 04 лв., представляваща арендна цена по Договор за аренда на земеделска земя от 03.07.2013 г. за стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г., както и обезщетение за забава за периода от 01.10.2016 г. до 12.10.2018г. в размер на 28, 87 лв.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018год., до окончателното плащане на сумата; сумата от 299, 93 лв., представляваща арендна цена по Договор за аренда на земеделска земя от 05.08.2014 г. за стопанската 2016/2017 г., както и обезщетение за забава за периода от 01.01.2017 г. до 05.10.2018 г. в размер на

31, 40 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на сумата.Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв., от които държавни и съдебни такси в размер на 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Търговско дружество „С.“ ООД е собственик на земеделски земи и основният предмет на дейност на Дружеството е отдаване под наем и аренда на собствените му земеделски имоти. При осъществяване на търговската си дейност, „С.“ ООД влиза в търговски отношения с ответното дружество „Т.Г.“ ЕООД.

На 03.07.2013 г. П. С. Ф.е сключил с ответника „Т.Г."

ЕООД Договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подпи*е на договарящите под per.

№ *г. от служебния архив на нотариус В. Б. с per. № *от регистъра на НК с район на действие PC *, вписан в Служба по вписванията - гр. *с дв. вх. peг. № *г., акт № *, том *. Договорът е със срок 7 (седем) стопански години, считано от стопанската 2012/2013 г.

По силата на договора, на арендатора „Т.Г." ЕООД са предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл. 1 от Раздел I „Предмет на договора" в общ размер на 7,002 дка.

Съобразно уговореното в чл.3 ал.1 от Договора за аренда на земеделски земи, арендаторът „Т.Г." ЕООД се задължава да заплати арендно възнаграждение в размер на 10 (десет) лева на декар или общо сумата от 70,02 лв. (седемдесет лева и две стотинки) за всички 7,002 дка отдадени под аренда земи. Арендното плащане е договорено да се извършва в края на всяка стопанска година.

За дължимата наемна цена е издадена Фактура №

********** от 31.10.2017 г.

Тъй като в Договора за аренда не е предвидена клауза за обезщетение при забава на плащането на дължимата арендна вноска, то на основание чл.26 от Договора за аренда за неуредените в настоящия договор въпроси се прилагат разпоредбите на ЗАЗ, ЗЗД и останалото действащо законодателство в Република

България. В конкретния случай следва да се приложи чл. 86, ал.1 от ЗЗД и да се определи обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху дължимата арендна вноска от деня на падежа до окончателното й заплащане.

На 09.04.2015 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * от * г. от служебния архив на нотариус В. Б. с per. № *от регистъра на НК с район на действие PC - *, вписан в Служба по вписванията - гр. *с вх. peг. № * г., акт № *, том *, по силата на който ТД „С.“ ООД закупува поземлени имоти с № *с площ от 3,999 дка и № *с площ от 3,003 дка, предмет на Договора за аренда, вписан в Служба по вписванията - гр. *с дв.вх. per.

№ *г. По силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят

„С." ООД встъпва в правата на Арендодателя по отношение на придобитите имоти и в изпълнение на чл.17, ал.З от ЗАЗ уведомява арендатора писмено за настъпилото заместване.

На 05.08.2014 г. Б. Б. Б.е сключил с ответника „Т.Г."

ЕООД Договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подпи*е на договарящите под peг.

№ * г. от служебния архив на нотариус Т. А. с peг. № * от регистъра на НК с район на действие PC *, вписан в Служба по вписванията - гр. *с вх. per. № * г., акт № *, том *. Договорът е със срок 7 (седем) стопански години, считано от стопанската 2014/2015 г. По силата на договора на арендатора „Т.Г.“ ЕООД са предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл. 1 от Раздел I „Предмет на договора“.

Съобразно уговореното в чл. 3 ал. 1 от Договора за аренда на земеделски земи, арендаторът „Т.Г.“ ЕООД се задължава да заплати арендно възнаграждение в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) на декар за имотите, описани в чл. 1 от Договора. Арендното плащане е договорено да се извършва в края на всяка стопанска година.

За дължимата наемна цена е издадена Фактура

№********** от 31.10.2017 г. Тъй като в Договора за аренда не е предвидена клауза за обезщетение при забава на плащането на дължимата арендна вноска, то на основание чл.26 от Договора за аренда за неуредените в настоящия договор въпроси се прилагат разпоредбите на ЗАЗ, ЗЗД и останалото действащото законодателство в Република България. В конкретния случай следва да се приложи чл.86, ал.1 от ЗЗД и да се определи обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху дължимата арендна вноска от деня на падежа до окончателното й заплащане.

На 28.06.2015 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * от * г. от служебния архив на нотариус В. Б. с peг. № *от регистъра на НК с район на действие PC - *, вписан в Служба по вписванията - гр. *с вх. per. № * от * г., акт № *, том *, по силата на който ТД „С.“ ООД закупува поземлени имоти с № *с площ от 3,995 дка, № *с площ от 3,006 дка и № *с площ от 4,996 дка, предмет на Договор за аренда, вписан в Служба по вписванията - гр. *с вх. per. № * г., акт № *, том *. По силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят „С.“ ООД встъпва в правата на Арендодателя по отношение на придобитите имоти и в изпълнение на чл.17, ал.З от ЗАЗ уведомява арендатора писмено за настъпилото заместване.

С напомнително съобщение от месец юли 2018 г. „С.“ ООД отправя покана до ответника, с която го информира, още веднъж, че имотите са собственост на дружеството и че арендното плащане за ползването им следва да бъде извършено по банкова сметка *** „С.“ ООД. Арендаторът е получил напомнителното съобщение на 19.07.2018 г., но не е възразил, че е извършил плащане на дължимите арендни вноски на стария арендодател.

На основание чл.2, ал.1 от ЗАЗ с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане. Съгласно изискването на чл.2, ал.1 от ЗАЗ, арендодателят „С.“ ООД е предоставил на арендатора „Т.Г.“ ЕООД държането върху земеделските земи, находящи се в землището с. *.

Поради изложеното, за арендатора е възникнало договорно задължение за заплащане на уговорената арендна цена:

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК , ответникът депозира отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани.

Съображенията му за това са следните: Липса на материалноправна легитимация на ищеца по исковете за заплащане на арендните вноски за процесните стопански години.Видно от цитираните в исковата молба договори за аренда, първоначални арендодатели са трети лица, различни от ищеца. Ищецът е придобил процесните имоти след сключване на процесните договори за аренда. В чл. 17, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието е предвидено задължение за последващ приобритател на арендуван обект да уведоми незабавно арендатора, в случай на настъпило основание за заместване в договор за аренда.

Аналогично задължение е предвидено и в процесните договори за аренда.За да породи действие встъпването в правата и задълженията на арендодател по договор за аренда, законът изисква новият собственик надлежно да уведоми за настъпилото правоприемство.

В настоящия случай счита, че единственото лице, което е материално легитимирано да претендира арендно плащане по процесните договори за аренда за процесиите стопански години са само и единствено собствениците на имотите, от които ищецът е придобил процесните имоти.Моли предявените искове да бъдат отхвърлени поради липса на материалноправна легитимация на ищеца.

Предявените осъдителни искове за заплащане на арендните вноски за процесиите периоди са неоснователни, необосновани и недоказани и поради следните съображения:В договорите са посочени дължимите от арендатора арендни възнаграждения, чиято изискуемост настъпва в края на всяка стопанска година. В конкретните разпоредби, в съответствие с § 2, т. 3 от ПЗР на Закона за арендата в земеделието, е посочено, че понятието „стопанска година" следва да се разбира периода от 1-ви октомври на текущата година до 1-ви октомври на следващата година.„Т.Г.“ ЕООД е дружество, чийто основен предмет на дейност е изкупуване и продажба на селскостопанска продукция. Това предполага сключването на множество договори за аренда. С цел рационализиране и по-добро планиране на разходи във връзка с дейността си, Дружеството понякога предплаща поети задължения по сключените арендни договори.Именно с цел да погаси дължимите по процесните договори за аренда задължения, „Т.Г." ЕООД е изплатило дължимите арендни вноски за процесиите периоди на собствениците на процесиите имоти, преди тези имоти да бъдат придобити от ищеца „*“ ООД и преди „Т.Г.“ ЕООД да получи уведомление за прехвърляне на собствеността върху арендуваните имоти. „Т.Г.“ ЕООД е извършвало плащания по процесиите договори дори и авансово към собствениците на процесиите имоти, преди тези имоти да бъдат придобити от ищеца „С.И.Г“ ООД и преди „Т.Г.“ ЕООД да получи уведомление за прехвърляне на собствеността върху арендуваните имоти.

Предвид изложеното и доколкото задължението за заплащане на арендни вноски за процесиите стопански години е изцяло и предсрочно погасено, моли предявените осъдителни искове срещу „Т.Г.“ ЕООД да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Поради недължимостта на вземанията за главница са неоснователни и исковете за присъждане на законна лихва.

Моли исковете да бъдат отхвърлени,както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете, а ответникът отговора на исковата молба. В хода по същество на делото не изразяват становище.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията , възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор за аренда от * г., сключен между П. С. Ф.и „Т.Г." ЕООД Договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подпи*е на договарящите под per. № *г. от служебния архив на нотариус В. Б. с per. № *от регистъра на НК с район на действие PC *, вписан в Служба по вписванията - гр. *с дв. вх. peг. № *г., акт № *, том *. Договорът е със срок

7 (седем) стопански години,влиза в сила на 01.10.2012год. ,за стопанската 2012/2013 г. /чл.2 от Договора за аренда/.

Предмет на договора за аренда са следните имоти: нива от 3.999дка, трета категория , местност *, имот №*по плана за земеразделяне на с.*, общ. *, обл.* и нива от