Определение № 1228 от 07.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1228 гр. Шумен, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заС.ние на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

ПредС.тел:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. П. като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500490 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№5575/15.07.2025г. на „Обединена българска банка“АД-гр.София, представлявано от изпълнителните директори С. Г. и Т. М., против разпореждане №1517/12.07.2025г. по ч.гр.д.№873/2025г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението на банката за сумата 784.09лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 05.05.2025г.-29.06.2025г.. Сочи, че същото се явявало неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение разпоредбите на чл.418, ал.2 от ГПК от една страна, а от друга не била налице нищожност на чл.6.2 от договора за кредит. Общият лихвен процент за просрочие възлизал на 16.80%. Когато се дължала неустойка за забава на парично задължение, макар и размерът й да е определен в лихвен процент, неустойката обезщетявала вреди, но не се превръщала в лихва за ползвания ресурс. Именно, защото служи за обезщетение на претърпените мвреди, неустойката не можела да се присъжда едновременно с обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД за едно и също нещо. Предвид това и следвало, че кредиторът имал право да претендира обезщетение за забава само до размера на законната лихва върху просрочената вноска за главницата и договорна лихва., първата от които в размер на 62.36лв., а останалите вноски в размер на по 191.63лв., съгласно погасителния план, дължима за периода от падежа на всяка просроче вноска, първата от които с падеж 05.10.2022г. до обявяване кредита за пресрочно изискуем04.05.2025г., изсислена при условията на чл.162 от ГПК от съда, за която сума следвало съдът да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за сумата 784.09лв., както и за разноски над сумата 288.15лв. и 47.80лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Ч.гр.д. №873/2025г на НПРС е образувано по заявление на „Обединена българска банка“АД-гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. С. А., за следните суми по договор за потребителски кредит № 21R – L629932 от 22.12.2021г., както следва: 14 442,08лв. – главница, ведно със законна лихва върху присъдената главница от дата на депозиране на заявлението – 30.06.2025г., 2 219,25лв.

– договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2022г. до 04.05.2025г., 784,09лв. – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода от 05.10.2022г. до 04.05.2025г., 285,74лв.– обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от 05.05.2025г. до 29.06.2025г., 60лв.– дължими разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, както и сторени разноски в размер на 301.43лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 21R – L629932 от 22.12.2021г. сключен между него и А..

Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит № 21R – L629932 от 22.12.2021г. с погасителен план към него и методика за изчисляване на референтен лихвен процент на банката за кредити на физически лица, извлечение от счетоводните книги на банката, протокол по чл.47 от ГПК относоно връчване на обявление за пресрочна изискуемост на длъжника на ЧСИ с рег.№....

С разпореждане №1517/12.07.2025г. съдът е отхвърлил заявлението на банката в частта, с която е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата от 784,09лв., претендирана за периода от 05.10.2022 г. до 04.05.2025г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК. За да достигне до този резултат е приел, че неустойката /обезщетение за забава върху просрочени плащания/ по т.6.2. от процесния договор за потребителски кредит в размер на 784.09лв., претендирана за периода от 05.10.2022 г. до 04.05.2025г. се явява нищожна, тъй като е уговорена в размер на 16,8 %, а за процесния период съгласно данните на БНБ най-високият размер на законната лихва е през м.декември 2023 г.- 13,80 %, без да бъде достигнато лихвено ниво от 16,8 %. По този начин неустойката излизала извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и наказателна) и целяла само и единствено да постигане неоснователно обогатяване за икономически по-силната страна в правната връзка. Уговарянето на подобна мораторна неустойка противоречала на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава при плащането се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.

По отношение на останалите претендирани вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен листг.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или С.лище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или С.лище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение 2 съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които, би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая жалбоподателят атакува разпореждането на районния съд в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата 784,09лв. – обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода от 05.10.2022г. до 04.05.2025г..

Така в т.2 на чл.417 ГПК е предвидено издаване за заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банка. В случая с оглед служебното задължение на съда по чл. 419, ал. 3 от ГПК, въззивнията състав намира, че представеното извлечение от счетоводни книги на банката е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по отношение на претендираните суми, включително и вземането за неустойката /обезщетение за забава върху просрочени плащания/ в размер на 784.09лв.. Същото съдържа данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, както и за момента на неговата изискуемост. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за заявените вземания.

Въпреки изложеното, съдът намира, че са налице отрицателните предпоставки на чл.

411, ал. 2, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата 784.09лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочени плащания за периода от 05.10.2022г. до 04.05.2025г..

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В ал. 2 на цитираната норма 3 изрично е записано, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая обезщетението за забава е формирано/видно и от приложената към частната жалба справка/ във връзка с чл. 6.2. от договора за кредит, където е предвидено, че при забава плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно над действащия, съгласно договореното в т.6.1 лихвен процент 6.8%, или общо 16.8%. Видно от официалния сайт на БНБ, за целия процесен период законната лихва е под сочения размер / най-високият размер на законната лихва е през м.декември 2023г. и м.март 2024г., когато достига 13,80 %/.

Така претендираната лихва има санкционен характер и по съществото си представлява неустойка. Тази клауза противоречи пряко на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, ограничаваща възможността на кредитора при забавено изпълнение да претендира само законната лихва.

В настоящото производство не би могло да се изчисли какъв би бил следващия се размер обезщетение за забава до размера на законна лихва, поради което претенцията за тази сума следва изцяло да се отхвърли. В случая е подадено и заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банка/чл.417, т.2 от ГПК/, в което не фигурира подобно изичсляване на обезщетение за забава/върху 31 вноски при различна законна лихва и период/. Подобни изчисления не са представени и с уточняващите молби от заявителя.Заявителят има възможност да установи точния размер на това вземане в исково производство чрез заключение на вещо лице.

3

С оглед горното, въззивният състав на съда намира, че разпореждането на районния съд, с което е отхвърлено заявлението за сумата 784.09лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 05.05.2025г.-29.06.2025г.. е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. Предвид това не се налага и корекция в размера на присъдените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Поради неоснователността на частната жалба, разноски на жалбоподателя не се следват.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1517/12.07.2025г. по ч.гр.д.№873/2025г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото „Обединена българска банка“АД-гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист против С. С. А., за сумата 784.09лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода 05.05.2025г.-29.06.2025г. по договор за потребителски кредит № 21R – L629932 от 22.12.2021г.

В останалата част разпореждането, като необжалвано, е влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПредС.тел: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4