Решение № 241 от 19.05.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Смолян, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №

20225440100517 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищеца К. С. К. срещу ответниците Б. Т. И. и В. Б. И. с правната квалификация на чл.135 от ЗЗД да бъде обявена за недействителна спрямо К. С.

К. сделката, изповядана с Нотариален акт № *, том * , per. № *, дело № * , на нотариус М.Н.К., Нотариус per. № ** на Нотариалната камара, с район на действие РС- Смолян, с която Б. Т. И. продава на дъщеря си В. Б. И. 1/6 /една шеста/ идеални части от следния свой собствен недвижим имот, а именно: Втори жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** /**/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Смолян, община Смолян, област Смолян, с административен адрес град Смолян, п.к. *, ул.

„*" № * /*/, ет. * /*/, ап/ * /*/, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта :

2/ две/, със застроена площ на първо ниво ** кв.м. /* кв.м./, при съседи на първо ниво : на същия етаж и над обекта - няма посочен обект и под обекта - обект с идентификатор ** /***/ и застроена площ на второ ниво 57,71 кв.м. /*** кв.м./, при съседи на второ ниво : на същия етаж и над обекта - няма посочен обект, разположен на третия и четвъртия етаж в масивна жилищна сграда с идентификатор ** /*/, със застроена площ * кв.м. /** кв.м./, брой етажи 4 /*/, състояща се от избен етаж, преустроен в жилищен и 2 /два/ жилищни етажа, от които втори етаж на две нива, ведно със съответните идеални части от правото на собственост, върху общите части на сградата и 1/3 /една трета/ идеална част от правото на собственост върху имота, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор ** /**/ с административен адрес : гр. Смолян, п.к. **. ул. „**" № * **/, с площ 208 кв.м.

/двеста и осем кв.м./, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно 1 ползване : ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на имота : имот с идентификатор ** /**/, ** /**/,/**/ и ** /**/, който имот образува урегулиран поземлен имот ** /***/,в квартал ** /***/ по действащия план на град Смолян, квартал **, идентичен с имот пл. № ** /хиляда сто осемдесет и три/, образуващ урегулиран поземлен имот **-** /***/ в квартал ** /*/ и с имот пл. № * /*/, образуващ урегулиран поземлен имот * /*/ в квартал * /*/ по предходните планове за град Смолян, квартал **,за сумата от 5 466,67 лв. /1/6 от 32 800 лв. / Твърденията в исковата молба са, че с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.1266/ 2004г. на БРС Б. Т. И. е бил осъден да заплати на К. С. К. 10 000 лв., ведно с лихви и разноски. С изпълнителният лист е било образувано изп.д. №60 / 2006г. на ЧСИ И. Б..

Видно от издаденото на ищеца удостоверение, към 04.03.2022г. задълженията по делото са в размер на общо 34 206.44 лв.

С Нотариален акт № *, том * per. № *. дело № * от 05.04.2020г. на М.Н.К., Нотариус per. № * на Нотариалната камара, с район на действие P C - Смолян. Б. Т. И. е продал на дъщеря си В. Б. И. 1/6 идеална част от следните имоти : имот с идентификатор **.*., ведно с 1/3 идеална част от земя с идентификатор **, за сумата от 5 466.67 лв. / 1/6 от 32800 лв. /. При справка в имотния регистър е видно, че имотът, предмет на сделката все още е собственост на В. Б. И..

Налице са всички материално-правни предпоставки за предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД, а именно - Вземането е установено с влязъл в сила съдебен акт, а размерът му се доказва от приложеното удостоверение; - Продажбата уврежда кредитора, като намалява имуществото на длъжника.Имотът е прехвърлен на низходящ, поради което знанието за увреждане се предполага по аргумент от чл. 135, ал. 2 ЗЗД.

В отговора на В. Б. И., подаден чрез адв.М., се сочи, че ищецът е техен познат или приятел/така и не става ясно от разговора/, който преди години бил дал на баща й 5 000лв. и го принудил/това отново според роднините му/ да подпише запис на заповед за 10 000лв.

През 2011 г. един от тези роднини платил на ищеца 10 000лв. с цел да погаси дълга.

Подписали спогодба за извънсъдебно уреждане на спора за дълга без да ползват услугите на адвокат или друго юридически подготвено лице. В. И. считала, че именно роднините на баща й и самият той искали разваляне на продажбата на имота в Смолян, тъй като години преди реалното извършване на сделката, тя и майка й многократно настоявали този имот да й бъде прехвърлен, за да има нещо от човека наречен неин баща. С много увещания роднините се съгласили при условие, че имотът ще им бъде заплатен по посочена от тях сметка. През 2020г. майката и дъщерята с помощтта на техни близки и приятели осигурили сумата поискана от продавачите и извършили сделката. Поради това, ответната страна В. И. оспорва иска както по основание така и по размер досежно търсената от ищеца сума, за която се твърди, че Б. И. - първият ответник, му дължи, поне съобразно декларираното от роднините по бащина линия.

С постъпилия в срока по ГПК от назначения особен представител на ответника Б. И.- адв.

А., се прави възражение за недопустимост на иска, поради липса на активна процесуална 2 легитимация на ищеца да води такова дело срещу ответника И.. Ищецът черпи твърдени негови права от наличие на изпълнително дело № 60 от 2006 г., водено пред ЧСИ И. Б., с район на действие Бургаски окръжен съд, като към момента на депозиране на исковата молба не е налице валидно вземане на ищеца спрямо ответника. За последното се изтъква, предвид приложено като доказателство Удостоверение изх.№ 1849 от 04.03.2022 г., издадено от ЧСИ И.Б. за размер на дълга по изп.дело № 60 от 2006 г. по неговия опис, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, в случай че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя /ЧСИ/ предприемането на изпълнителни действия. За настъпването на този факт не е необходимо да се издава нарочен акт от ЧСИ. Към датата на предявяване на исковата молба не е налице вземане на К. К. спрямо ответника Б. И., което да го легитимира като ищец със съответните процесуални права. Поради това, счита, че производството по делото подлежи на прекратяване. По същество се заявява становище, че по отношение на твърдяното вземане е настъпила погасителна давност, с оглед времевата разлика от датата на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ И.Б. до датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело. Задължение на ищеца по делото е да доказва, че към депозирането на исковата молба е налице вземане, което не е погасено по давност. Не са налице хипотезите по чл.135, ал.1 и 2 от ЗЗД, за да се приеме, че ответникът Б. И. е извършил разпореждането със своята част от съсобствения недвижим имот, с цел увреждането на интересите на ищеца по делото, тъй като не се установява, че спрямо него е налице валидно вземане от страна на този ищец. По изложените съображения, се поддържа становище за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание за ищеца адв.К. поддържа предявения иск. Представя и писмена защита.

За ответника Б. И. назначеният му особен представител адв.А. оспорва иска. Представя писмена защита, с която поддържа възраженията във внесения отговор.

За ответника В. И. адв.М. оспорва иска.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговорите на ответниците, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

Искът по чл.135 от ЗЗД е спо8соб за правна защита на кредитора срещу разпоредителни действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите и което осуетява реализиране на вземането му.

Целта на защитата, предприета с иска с правното основание на чл.135 от ЗЗД е да запази целостта на имуществото на длъжника с оглед удовлетворяване на кредиторите, като с предявяването на този иск кредиторът упражнява изрично признатото му от закона материално субективно право да поиска от съда обявяване за недействително спрямо него извършената от длъжника разпоредително сделка с имуществено право от неговия 3 патримониум и е намалил имуществото си.

Предявеният иск е конститутивен и цели правна промяна, като се обяви по отношение на кредитора за недействително извършеното разпоредително действие.

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Видно от цитираната разпоредба на чл.135, ал.1 от ЗЗД подлежат на доказване следните елементи, като част от фактическия състав на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД-. ищецът да има качеството на кредитор на ответника, атакуваната сделка да има увреждащ кредитора ефект, т. е. да води до намаляване на имуществото на длъжника или да затруднява удовлетворяването на вземането на ищеца, както и ответника и приобретателите да са знаели, че увреждат кредитора, тъй като сделката е възмездна, като знанието за увреждането се презумира в случаите когато ответника и третото лице са близки роднини или между тях има фактическа близост, в това число представляват свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Липсата на която и да е от изброените предпоставки води де извода за неоснователност на предявения иск.

В разглеждания казус ищецът безспорно се легитимира като кредитор на ответника Б. Т.

И. като вземането му се установява от приложения изпълнителен лист от 06.12.2004г., издаден въз основа на Определение по чгр.дело №1266/2004г. по описа на Бургаски районен съд.

Видно от изпълнителния лист Б. Т. И. е осъден да заплати на К. С. К. сумата от 10 000 лева въз основа на запис на заповед от 03.06.2022 г., 3 260 лева мораторна лихва върху главницата по записа на заповед, законна лихва от подаване на молбата, разноски в размер на 675,20 лева. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано и изпълнителното дело с №60/2006г.по описа на ЧСИ рег.№** с район на действие Бургаски окръжен, сега №302/2022г. по описа на ЧСИ рег.№** с район на действие ОС- Смолян.

Тъй като по делото се правят възражения от ответниците, следва да се посочи, че за производството по иска по чл. 135 от ЗЗД предпоставка е наличието на качеството кредитор на ищеца, но в предмета му не подлежи на изследване и установяване размера на вземането му спрямо длъжника.

С представения по делото договор за спогодба за извънсъдебно уреждане на задълженията по изп.дело №20067050400060 по описа на ЧСИ И.Б. №**, от 01.02.2011г. между К. С. К., като взискател, и Б. Т. И., представляван от М. И. К., страните се споразумяват, като приемат за безспорно, че задълженията на длъжника по делото към 31.01.2011г. са в размер на 24 667,03 лева, съобразно приложена справка по делото. Длъжникът заплаща 10 000 лева в момента на подписване на спогодбата. Длъжникът ще заплати остатъка на равни месечни вноски от 500 лева, платими до всяко първо число на съответния месец. Взискателят се задължава да поиска вдигане на забраната за напускане на страната на длъжника случай на 4 неплащане от страна на длъжника на някоя от дължимите вноски, взискателят има право да поиска отново налагане на принудителна административна мярка- забрана за напускане на страната. В този случай платените суми се прихващат по изпълнителното дело, в последователност разноски, лихви, главница. Изпълнителното дело ще бъде прекратено след плащането на всички вноски , в договорените срокове. Евентуални бъдещи разноски, такси и др. по изпълнителното дело са за сметка на длъжника.

Горната спогодба е изискана и изпратена по делото от М. И. К. с уведомление от него, като е посочил, че той е платил заради Б. И., лично, сума в размер на 10 000 лева, спогодбата е разписка за получената сума от 10 000 лв., това е участието му в този процес, не е имал писмено пълномощно за това.