Решение № 201 от 03.05.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Дупница, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Миглена С. Кавалова Шекирова при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско дело № 20211510102537 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от управителя ***, чрез адвокат П.В. - САК срещу ЕВ. ЦВ. З., ЕГН **********, адрес: с. ***.

Ищецът твърди, че на 13.06.2008 г. в гр. Дупница е сключен договор за потребителски кредит № FL416053 между „Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), ЕИК 000694749 в качеството му на кредитор и ***, ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател и ЕВ. ЦВ. З., ЕГН ********** в качеството й на съкредитополучател. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателите паричен кредит в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ сумата е усвоена (банково бордеро с № 1277941/13.06.2008 г.) Предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. С подписването на договора ответникът се е задължили да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски в размер на 214, 77 лв. всяка с краен падеж 13.06.2018 г., като последната вноска по кредита е изравнителна и е в размер на 215, 56 лв., съгласно чл. 6 и чл. 8 от договора и приложения като доказателство към исковата молба погасителен план. След усвояване на кредита, кредитополучателите не изпълнили поетите договорни задължения към „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ЕИК 000694749, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 8 507, 94 лв. от които: 7 517, 23 лв. - главница и договорна лихва - 990, 71 лв.

Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 13.06.2018 г. На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на ***, ЕГН ********** и ЕВ. ЦВ. З., ЕГН ********** произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № FL416053 от 13.06.2008 г. било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. На адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия и „ЕОС Матрикс“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 15.09.2021 г. подало по пощата до Районен съд - гр. Дупница заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с което поискало длъжниците да бъдат осъден за следните суми: 4 800 лв. - частично от неизплатена главница в размер на 7 517, 23 лв. и 200 лв. - частично от неизплатена договорна лихва в размер на 990, 71 лв. Образувано е ч. гр. д.

№ 1829/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Дупница. Срещу издадената заповед ответникът ЕВ. ЦВ. З., ЕГН ********** е възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 422 във вр. чл. 414 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по договор за потребителски кредит № FL416053 от 13.06.2008 г. ответницата му дължи сума в размер на 4 800 лв., представляващи част от неизплатена главница в общ размер на 7 517, 23 лв., както и законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. По отношение на претендираната в заповедното производство договорна лихва в размер на 200, 00 лева заявява, че оттегля иска си на основание чл. 232 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез адв. Й.Б. от АК – Кюстендил, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложени съображения в отговора. Прави се възражение за нищожност, поради противоречието му на закона – чл. 11 от ЗПК, както и възражение за погасяване на претендираното вземане по давност на основание чл. 111 б. „в“ ЗЗД.

В определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание от 21.01.2022г. съдът е приел, че заявеното оттегляне на иска за договорна лихва в размер на 200, 00 лева, не съставлява оттегляне на иск по смисъла на чл. 232 ГПК предвид характера и предмета на настоящото производство, а е непредявяване на иск за тази сума по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 1829/2021г. по описа на РС - Дупница.

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото доказателства - Договор за потребителски кредит № FL416053 от 13.06.2008 г., Банково бордеро с № 1277941/13.06.2008 г. и Погасителен план, е видно, че между между „Юробанк И Еф Джи България” АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД), ЕИК 000694749 в качеството му на кредитор и ***, ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател и ЕВ. ЦВ. З., ЕГН ********** ( ответник в производството) в качеството й на съкредитополучател, е сключен договор за паричен кредит в размер на 15 000 лв. със срок за погасяване 120 месеца. Предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, задължението на *** и Е.З. произтичащо от сключения Договор за потебителски кредит № FL416053 от 13.06.2008г. е изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – ищецът в настоящото производсвто.

От представеното по делото пълномощно е видно, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез изпълнителния си директор и прокуриста си, е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.

Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.Ш., неоспорено от страните, от което се установява, че общата сума отпусната по кредита е в размер на 15 000 лв. Размерът на непогасената главница и договорна лихва към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е на обща стойност 8 507, 97 лв., от които 7 517, 23 лв. - главница и 990, 71 лв. договорна лихва за периода от м. 07.2015 до м. 05.2018г. Извършени са плащания за погасяване на процесния кредит за периода от 13.06.2008г. до 16.07.2015г. на стойност 17 264, 46 лв., от която са погасени - 375, 00лв

- еднократна такса за обработка на документи, изплатена на

2

13.06.2008г.; 200, 00 лв. - такса управление на кредита, изплатена на 21.05.2015г.; 2 691, 23 лв. - сума представляваща прехвърляне на средства по продаден кредит или издължаване на кредит № 768269 изплатена на 13.06.2008г.; 3 643, 99 лв.— сума, представляваща прехвърляне на средства по продаден кредит или издължаване на кредит № 910762 за период от 14.07.2008г. до 10.12.2009г; 7 482, 77 лв. - погасени просрочени главници по кредит № FL416053 от 13.06.2008г. в периода от 10.12.2009г. до 16.07.2015г.; 2 871, 47 лв. погасени договорени просрочени лихви по кредит MFL416053 за периода от 10.12.2009г. до 16.07.2015г. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит от 13.06.2008г. договорената лихва е в размер на 10 772, 40 лв. или общата стойност на заема по сключения Договор от 13.06.2008г. е на стойност 25 772, 40 лв. Договорената лихва, разпределена и включена за изплащане в месечните погасителни вноски съгласно изготвения погасителен план, неразделна част от Договор № FL161053 от 13.06.2013г., изразена в процент е на стойност 71.82 %, или с 31, 82% по - висока от трикратния размер на законната лихва /10%/.

Основният текст на Договора за потребителски кредит FL161053 от 13.06.2008г. е подготвен и сключен с шрифт на изписване отговарящ на № 9.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът прави възражения с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 111 б. „в“ ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже изпълнение на задължението на първоначалния кредитор по договора за кредит, както и размера на претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и обстоятелството, че е правоприемник на първоначалния кредитор по договор за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Исковете – предмет на производството са допустими – предявени са в срока по чл.

415 ГПК от активно легитимирана страна.

По отношение основателността на същите:

Възражението за недължимост и на претендираните с исковата молба суми поради това, че цесията е непротивопоставима на длъжника, тъй като е ненадлежно уведомен за цесията – съдът намира за неоснователно. Задължението за съобщаване по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице от една страна, от друга страна константната практика на ВКС сочи, че връчването на исковата молба представлява уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Настоящият състав на съда, като съобрази предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор, намира за неоснователни доводите на ответницата, че процесният договор не отговоря на изискванията за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да 3 възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договора. Установено е от приетото по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице, че шрифтът на процесния договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но настоящият състав счита, че това несъответствие не би следвало да води до недействителност на конкретното облигационно правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК. Безспорно това е предвидената от законодателя санкция за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, но същата не съответства на тежестта на нарушението. Изискването за изготвяне на договора за кредит с конкретен размер на шрифта е въведено с цел охраняване интересите на икономически послабата страна - кредитополучателят от недобросъвестни практики, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява кредитополучателя да осъзнае съдържанието на отделните клаузи, тоест не е самоцелно. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя не са нарушени, тъй като договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, приложените копия са четливи. Изрично в него е посочена сумата за усвояване на кредита, лихвения процент, броя на вноските и на падежа на всяка една от тях. Всичко това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и след като вида и размера на шрифта не е пречка за това, не следва само поради формалното несъответствие, кредитодателят да бъде санкциониран с най-тежката санкция.