Определение № 177 от 26.03.2026, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Свиленград, 26.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20265620100098 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл.422 от ГПК установителни искове.

Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК: 131001375, иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Д. Т. Т. съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 402/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 7669,38 евро (15000 лв.) – главница, сумата 2384,92 евро (4664,55 лв.) – договорна лихва за периода 10.10.2008 г. – 01.10.2009 г., сумата 23,86 евро (46,67 лв.) – наказателна лихва за периода 10.10.2008 г. – 01.10.2009 г., сумата 128,11 евро (250,57 лв.) – такса за периода 10.10.2008 г. – 01.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2009 г. до погасяване на вземането. Претендира направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.

Ищецът посочва, че предявява исковете в изпълнение на дадените му от заповедния съд указания, но счита, че издадената по ч.гр.д. № 402/2009 г. заповед по чл.410 от ГПК е стабилизирана, като се позовава на т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В исковата молба се посочва, че на 28.03.2008 г. между „Банка Пиреос България“ АД, като кредитор, и Д. Т. Т., като картодържател, бил сключен Договор № 00007/28.03.2008 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Piraeus Visa Gold, по силата на който бил предоставен е кредит в размер на 15000,00 лева, посредством предоставена на картодържателя кредитна карта. Срещу ползването на кредитната карта, картодържателят се задължил да заплаща на Банката лихва, такси и комисионни, съгласно Тарифата на Банката.

Вследствие на неизпълнението на задълженията от страна на картодържателя за връщане на отпусната сума, кредиторът „Банка Пиреос България“ АД пристъпил към принудително събиране на вземането, като подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу картодържателя. Образувано било ч.гр.д. № 402/2009 г. по описа на PC - Свиленград, по което съдът издал в полза на „Банка Пиреос България" АД Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 15000,00 лева главница, ведно със законна лихва за периода от 01.10.2009 г. до изплащане на вземането;

4664,50 лева - договорна лихва за периода от 10.10.2008 г. до 01.10.2009 г.; 46,67 лева наказателна лихва за периода от 10.10.2008 г. до 01.10.2009 г.; 250,57 лева - такса за периода от 10.10.2008 г. до 01.10.2009 г. и 399,24 лева -разноски по делото за държавна такса.

Заповедта била влязла в сила и въз основа на нея бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на тях било образувано изпълнително дело № 647/2010 г. по описа на ЧСИ Захари 1

Георгиев Запрянов, с peг. № 875 по КЧСИ.

На 30.06.2016 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), по силата на който „Банка Пиреос България“ АД прехвърлила на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, в това число - вземането, възникнало от процесния Договор № 00007/28.03.2008 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Piraeus Visa Gold.

Ищецът моли съда, в случай, че ответникът - длъжник оспори, че не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от „Банка Пиреос България“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да се приеме, че той е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба и приложенията й, сред които уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД по пълномощно от цедента.

С оглед настъпилото частно правоприемство на вземането, дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД било конституирано като взискател по образуваното изпълнително дело № 647/2010 г. по описа на ЧСИ Захари Георгиев Запрянов. Производството било прекратено на 12.09.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и било преобразувано по депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД молба в ново изпълнително дело № 2161/2016 г. по описа същия съдебен изпълнител, което било висящо към датата на депозиране на исковата молба.

СЪДЪТ, след проверка на исковата молба и запознаване със съхранените материали в изисканото ч.гр.д. № 402/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с оглед преценката за допустимост на предявените искове, намери следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано гр.д. № 402/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1245/10.11.2009 г., с която е разпоредено длъжникът Д. Т. Т. да заплати на кредитора «Банка Пиреос България» АД дължими суми по договор за банков кредит № 00007 от 28.03.2008 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта PIREUS VISA GOLD, а именно: сумата 15000 лв. – главница, сумата 4664,55 лв. – просрочена лихва за периода 10.10.2008 г. – 01.10.2009 г., сумата 46,67 лв. – наказателна лихва за периода 10.10.2008 г. – 01.10.2009 г., сумата 250,57 лв. – такса за периода 10.10.2008 г. – 01.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2009 г. до погасяване на вземането, както и сумата 399,24 лв. – разноски за държавна такса. Видно от заявлението и от заповедта, вземанията произтичат от Договор № 00007/28.03.2008 г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта PIRAEUS VISA GOLD.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая е налице посочената идентичност от обективна страна, тъй като установителните искове имат за предмет вземанията, по отношение на които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК

С оглед представените с исковата молба доказателства (договор за покупко-продажба на вземане и изходящо от цесионера по пълномощие на цедента уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, адресирано до ответника), съдът намира, че е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани от лице, придобило вземанията и имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение п о чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.10б от от ТР №4/2013 г. на ОС на ГТК на ВКС.

В случая обаче, издадената по ч.гр.д. № 402/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника на 14.11.2009 г., чрез майка му Ружа Т.а, видно от приложената разписка. В указания едномесечен срок, който е изтекъл на 2

14.12.2009 г. длъжникът не е депозирал възражение по чл.414 от ГПК. След влизане в сила на заповедта по чл.410 от ГПК, въз основа на нея и съгласно разпореждане на съдия от 23.12.2009 г., е издаден Изпълнителен лист от същата дата, представен с исковата молба.

По ч.гр.д. № 402/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград е постъпило възражение от длъжника Д. Т. Т. с вх.рег. № 16933 от 07.12.2016 г., което е върнато с влязло в сила Разпореждане № 4717/12.12.2016 г., постановено по делото.

Съгласно разясненията, дадени в т.10а от ТР №4/2013 г. на ОС на ГТК на ВКС, служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намери, че в случая длъжникът – настоящ ответник не е оспорил вземането по заповедта по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 402/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград, като не е подал възражение по чл.414, ал.1 ГПК в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Оспорване на вземането не е изразено от длъжника под никаква форма в преклузивния законов срок, като едва на 07.12.2016 г. същият е депозирал възражение.

Постоянната практика на ВКС, както и правната доктрина приемат, че възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято полза е издадена заповед по чл.410 ГПК, доколкото наличието на това възражение формира правния интерес от самия иск. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, следи за наличието на интерес през цялото време на висящност на спора и не е обвързан при тази преценка от действията на съда по заповедното производство.

Съдът намира, че в случая за ищеца липсва правен интерес от съдебно установяване на паричните притезания срещу ответника, предмет на издадената заповед за изпълнение. С влизане в сила на заповедта, съществуването на вземането по нея вече не може да се оспорва от длъжника и при непредявено възражение по чл. 414 ГПК против заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК. В случай, че такъв е предявен, то производството е недопустимо, поради което подлежи на прекратяване.

Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №98/2026 г., поради недопустимост на предявените искове.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съда – Хасково в 1-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3