Решение № 141 от 15.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София , 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002390 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Уника“АД срещу решение № 2281 от 16.12.2019 г., поправено с решение № 1216 от 14.08.2020 г. по т.д. № 1449/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 23 състав, с което са отхвърлени предявените от „Застрахователна компания Уника“АД срещу „Дженерали застраховане”АД, искове с правно основание § 24 от преходните и заключителни разпоредби на КЗ, в сила от 1.01.2016 г., във връзка с чл. 484 от КЗ, чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 56 776.45 лева.

В жалбата се твърди, че към датата на настъпване процесното пътнотранспортно произшествие - 9.08.2010 г., автомобилът на виновния за настъпването му водач е с две валидни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно при ЗК „Уника“АД и при въззиваемото дружество „Дженерали Застраховане“АД. Поддържа се, че с влязла в законна сила присъда, задължителна за гражданския съд, съобразно чл. 300 от ГПК, е установено увреждащото деяние - процесното пътнотранспортно произшествие, виновното и противоправно поведение на водача, в резултат на което е предизвикано, както и причинната връзка между произшествието и претърпените от пострадалите трети лица травми и увреждания. Изложено е, че обезщетяване на увредените от „Застрахователна компания Уника“АД, в негова полза е възникнало регресно вземане към ответника за заплащане на половината от сумата на обезщетенията, ведно със законната лихва за забава.

1

Твърди се, че заплатилият обезщетение застраховател встъпва в правата на пострадалите от пътнотранспортното произшествие лица срещу другия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което разполага с аналогични на техните права, включително и с правото предвидено в § 24 от п.з.р. на КЗ. С позоваване на § 31 от п. з. р. на КЗ, във връзка с чл. 378, ал. 6 от КЗ е оспорено е като неоснователно направеното в първоинстанционното производство възражение на ответното дружество за погасяване по давност на иска за процесното регресно вземане, с довода че от датата на плащане на застрахователното обезщетение на увредените лица, извършено съответно на 2.06.2015 г., 3.06.2015 г. и 5.06.2015 г. до предявяване на иска на 25.07.2019 г., не е изтекла предвидената петгодишна давност.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният по делото иск да бъде уважен, както и за присъждане на направените по водене на делото разноски.

Въззиваемият „Дженерали застраховане“АД оспорва въззивната жалба.

В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че към датата на настъпване на застрахователното събитие дружеството не е имало качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, тъй като сключеният с полица № 085100012367/6.01.2010 г. застрахователен договор относно моторното превозно средство, с което е причинено увреждането, не е действал към датата на предизвикване на произшествието - 9.08.2010 г., тъй като е бил прекратен на 22.04.2010 г. в 00:00 часа, съобразно чл. 260, ал. 2, във връзка с чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), съобразно изричната уговорка между страните, с изтичането на 15-дневният срок от 6.04.2010 г., когато е настъпил падежът на задължението за заплащане на втората разсрочена вноска от 32 лв., което не е било изпълнено застрахования. Изложено е, че „Дженерали Застраховане”АД действително не е изпълнило в срок задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, което е сторило едва на 1.10.2010 г., но с позоваване на т. 3 от ТРОСТК № 1/2014 г. се твърди, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал.2, във връзка с чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) и дали в регистъра на Гаранционния фонд е вписано прекратяването на застрахователния договор.

Посочено е, че при неизпълнение на задължението си за известяване по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) към датата на инцидента застрахователят не може успешно да се освободи от отговорност, но само по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на увредените лица. Наведен е довод, че „ЗК Уника“АД няма качеството на трето увредено лице, а на последващ застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със собственика на процесното моторно превозно средство на втория ден след автоматичното прекратяване на 2 полица № 085100012367 от 24.04.2010 г., поради знанието на собственика на автомобила, че след прекратяването не разполага с валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Поддържа се заявеното пред първоинстанционния съд евентуално възражение за погасяване по давност на иска с изтичане на 5-годишния давностен срок от деня на застрахователното събитие, установен в приложимата разпоредба на чл. 197 от КЗ (отм.). Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че на 6.01.2010 г. между Д. Т. В. и „Дженерали застраховане“ АД е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на полица № 085100012367 за застраховане на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Форд Мондео“, с ДК № ********, собственост на застрахования, със срок на действие от 00.00 часа на 7.01.2010 г. до 24.00 ч. на 6.01.2011 г.

Уговорено е дължимата застрахователна премия от 138 лева, да бъде заплатена на четири вноски, първата от които в размер на 42 лв. е заплатена при издаване на полицата, а разликата до пълния уговорен размер – на три равни вноски от по 32 лв., платими съответно на 6.04.2010 г., 6.07.2010 г. и на 8.10.2010 г. В полицата е посочено, че съобразно чл. 260, ал.

2, във връзка с чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), при неплащане на която и да е разсрочена вноска най-късно до 15 дни от датата на падежа, застрахователят упражнява правото си да прекрати договора за застраховка, като същият се счита прекратен в 24.00 ч. на петнадесетия ден от датата на падежа на незаплатената разсрочена вноска.

По делото е безспорно, а липсват и доказателства в противния смисъл, че застрахованият не е заплатил нито една от разсрочените вноски, чиито падеж е обусловен от отлагателен срок, поради което на 1.10.2010 г. по реда на чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.), е било в регистъра по чл. 292 от КЗ (отм.) при Информационния център на Гаранционния фонд е вписано прекратяването на застрахователния договор.

От събраните доказателства е установено също, че със застрахователна полица № 055-0015843 от 24.04.2010 г. Д. Т. В. е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с жалбоподателя „Застрахователна компания Уника“АД за застраховане отговорността на водача на същия лек автомобил, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 24.04.2010 г. до 24.00 ч. на 23.04.2011 г. срещу 3 застрахователна премия от 164 лв., платима на четири вноски, първата от които от 50 лв.заплатена при издаване на полицата, а останалите три, всяка от които от по 38 лв.- платима на 23-то число съответно на м. 07. и м. 10.2010 г. и на м. 01.2011 г.

Установява се от констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, че на 9.06.2010 г. около 5.00 ч. по първокласен път 1-8 при км. 374,100, в посока с. Кап. Андреево, при управление на лек автомобил марка „Форд Мондео” с peг. № ******** с несъобразена скорост, водачът П. Н. Й. е предизвикал пътнотранспортно произшествие, като на десен завой е излязъл в ляво по посока на движението си и се е блъснал в крайпътна канавка.

Посочено е, че от последвалия удар са пострадали пътничките в автомобила - Н. Х., З. Ч. и Ф. Ч.. Фактът на предизвикване на произшествието по вина на застрахования водач на лекия автомобил е установен и с влязла в сила присъда от 19.09.2011 г. по н.о.х.д.№ 19/2011 г. на Свиленградския районен съд, в която подробно е посочен механизмът на настъпване на произшествието, нарушените от него правила на ЗДвП и травматичните увреждания, причинени на пострадалите лица, квалифицирани като средни телесни повреди. С влязло в сила решение от 30.04.2015 г. по гр.д.№ 17276/2013 г. на Софийския градски съд, по иск с правно основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) за обезщетяване на вредите от пътнотранспортното произшествие „Застрахователна компания Уника“АД, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента е осъдено да заплати съответно на Ф. Х. Ч., сумата от 8 000 лева обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 9.06.2010г. до окончателното ѝ изплащане; 902,68 лева обезщетение за забава върху 4000 лева, дължимо за периода от 9.06.2010 г. до 14.08.2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; на Н. Х. Х.- сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва до окончателното изплащане; сумата от 1579,71 леваобезщетение за забава върху 7000 лева за периода от 9.06.2010 г. до 14.08.2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; на З. И. Ч.- сумата от 31 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и от 850 лева- обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортното произшествие, настъпило на 09.06.2010 ведно със законната лихва от 9.06.2010 г. до окончателното изплащане и 3159,53 лева - обезщетение за забава върху главницата от 14 000 лева, дължима за периода от 9.06.2010 г. до 14.08.2012 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците Ф. Ч., Н. Х. и З. Ч. са присъдени разноски по водене на делото в размер на 138,45 лева.

Безспорно е между страните, а това се установява и от представените доказателства, че на 5.06.2015 г. ЗК „Уника“АД е заплатило на Н. Х. Х. сумата от 43 888.04 лева, на 3.06.2015 г. на З. И. Ч. - 51 285.24 лева и на 2.06.2015 г., на Ф. Х. Ч. - 12 990.77 лева.

Общият размер на заплатените от „Застрахователна компания Уника“АД суми по решението, заедно с адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. и заплатената по сметката на Софийския градски съд държавна такса възлиза на 113 552.09 лв.

При горните данни, съдът намира следното:

4

С нормата на чл. 484 от действащия понастоящем КЗ в сила от 1.01.2016 г. е установена несъществувала дотогава забрана застраховател да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също моторно превозно средство, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат. В нормата на § 24 от п.з.р. на КЗ е предвидена солидарна отговорност за изплащане на обезщетението на застрахователите по заварени до влизането в сила на чл. 484 случаи на повече от една действаща, както и изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която са възникнали застрахователни събития, пред увредените лица и застрахования в случаите, когато последният е платил на увредените лица. Със същата преходна разпоредба са регламентирани вътрешните отношения между застрахователите- страни по съответните договори, като аналогично на общата уредба, съдържаща се в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД е прието, че те отговарят помежду си поравно. Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Предмет на предявения по делото иск е именно регресната претенция на „Застрахователна компания Уника“АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, който е обезщетил увредените от застрахователното събитие лица, към „Дженерали застраховане“АД като солидарно отговорен с него застраховател на отговорността на същия делинквент за платената в повече част, съобразно равенството на тяхната отговорност, установено във вътрешните им отношения с нормата на § 24 от п.з.р. на КЗ.