Решение № 609 от 09.06.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 295/2020
- Вид
- Решение № 609
- Подписан
- 09.06.2020
- В сила
- 09.06.2020
- Състав
- ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА, МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187,ал.3,изр.последно · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р
Е Ш Е Н И Е
№І- 101 09.06.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, прокурора като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 295 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 3747 от 23.12.2019г., постановено по гр.д.№ 6329/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Н.В.К., ЕГН ********** от гр. *** сумата от 1701.58 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 247.10 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г.
1728 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 213.68 лева , представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 30.07.2019г.; присъдени са разноски в полза на ищеца К. в размер на 350 лева ; Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 118.06 лева и 180 лева разноски за експертиза.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. На първо място се проследява действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143,както и текстовете и действието на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.;
Наредба № 8121 з-776/29.06.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.На второ място се изтъкват подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл.
187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.На трето място се изтъкват конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен.В случай, че съдът не приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано отчитане на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл. 9г през този период от НРВПО/ обн. ДВ бр. 41/2017г./. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат З.Б. предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия не се явява, процесуалният му представител с писмено становище моли потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за адв. Възнаграждение, за което представя договор за правна помощ и списък на разноските.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.
269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.В.К.,предявена в БРС чрез процесуалния му представител адвокат З. Б., с която претендира, че ищецът като държавен служител за периода 29.07.2016г. до 29.07.2019г. полагал труд на длъжността „водач на специализиран автомобил“ в Служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Летище Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие.
Ищецът твърди, че за периода от 29.07.2016г„ до 29.07.2019г. положил нощен труд в размер на 1640 часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1874 часа дневен труд; в резултат на това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно време извънреден труд в размер на 234 часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1404 лева,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; претендира се и лихви за забава в размер на 180 лева на основание чл.86 ЗЗД.; претендира съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на иска и претендира сумата от 1701,58 лева за положен извънреден труд , представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 247,10 часа за процесния период от време.Акцесорният иск за мораторна лихва е увеличен от 180 лева на 213,68 лева/ вж. с.з. на 28.11.2019г. от делото на БРС/.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за процесния период ищецът К. е положил общо 1728 часа нощен труд;преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1975,10 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 247,10 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 247,10 часа възлиза на 1701,58 лева.Вещото лице Джалева установява и размера на лихвата за забава върху дължимата главница, изчислена от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плакане и до датата на завеждане на делото- в размер на 213,68 лева.
С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).