Решение № 23 от 18.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 18.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Тр. Б. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500762 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20153248 от 07.07.2021 г., постановено по гр. д. № 17393/2020 г. по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени субективно предявените от А. Р. Н., Т. Т. А. и Т. Ж. Ц. срещу Софийски градски съд, осъдителни искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сума от по 6000,00 лева за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на нарушение на правото на ЕС при постановяване на окончателния съдебен акт по гр.д. № 5284/2019 г. по описа на СГС, постановен при проведен несправедлив съдебен процес, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Със същото решение производството по делото е прекратено по отношение на предявените от З. К. С. искове с правна квалификация чл. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от злепоставянето му при постановяване на съдебно решение по гр.д. № 5284/2019 г. по описа на СГС, с което е бил набеден, че е причина за забавяне на дела и сумата от 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от злепоставянето му при постановяване на съдебно решение по гр.д. № 5274/2019 г. по описа на СГС, с което е бил набеден, че е причина за забавяне на дела, ведно със законната 1 лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците в производството, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Според жалбоподателите първоинстанционният съд не бил обсъдил всички доказателства, липсвало описание на фактите, собствен анализ и синтез. По този начин обжалваното решение представлявало съдебен произвол. Поддържа се, че мотивите на всички ищци се основават на нарушение на европейското общностно право, като по отношение на ищеца З.

С. се претендират неимуществени вреди от обвинението в забава на делата, водени пред АССГ и ВАС, а по отношение на останалите ищци – от неправилно описване на фактите довели до забава на същите дела. Искането е за обезсилване на постановеното решение, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг „съвестен, знаещ и можещ състав“.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – Софийски градски съд, оспорва въззивната жалба и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му.

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като същата не се оспорва от въззивниците.

Във връзка с доводите за неправилност на решението, въззивният състав намира за необходимо да посочи следното.

По отношение на предявените от ищеца З. К. С. искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за които производството е прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

В рамките на първоинстанционното производство ищецът С. поддържа, че твърдяните неимуществени вреди са вследствие действията на два съдебни състава на СГС, които са извършили спрямо него престъпленията „набедяване“ и „клевета“. Непротиворечива е практиката на ВКС, че при осъществяване на правомощията си като магистрати, съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове (чл. 132 КРБ).Функционалният имунитет 2 обхваща всички случаи, в които магистратите действат в това си качество и упражняват дадените им правомощия, освен ако не се установи, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В този смисъл Определение № 56 от 28.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4540/2019 г. на ВКС и цитираните в него актове.

В настоящия случай липсват доказателства, а и твърдения на ищеца, от които да се установява по категоричен начин, че съдиите от двата въззивни състава на СГС, са признати за виновни в извършването на умишлено престъпление (набедяване, клевета, обида или друго) при осъществяване на правомощията си в съдебната власт. Поради това не би могла да бъде ангажирана тяхната лична отговорност като деликвенти, а оттам и отговорността на ответника, като техен работодател, което обуславя недопустимост на предявените претенции.

Районният съд е достигнал до същият правен извод, поради което решението в тази му част (независимо от това, че има характер на определение) следва да бъде потвърдено.

По отношение на предявените от ищците А. Р. Н., Т. Т. А. и Т. Ж. Ц. искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, въззивният съд намира следното.

Фактическият състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, обхваща следните кумулативни предпоставки: 1). нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2). нарушението следва да е достатъчно съществено и 3). наличие на п р я к а причинно-следствена връзка между нарушението и вредите. Квалификацията "достатъчно съществено" предполага явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са предоставени в нейното право на преценка. Факторите, които следва да се вземат предвид са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът и свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи; извинимият или неизвиним характер на нарушение или причинени увреждане и дали вредата е причинена умишлено или не. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т. е. отговорността за вреди е обективна.

В настоящия случай от тримата ищци се твърди, че при постановяване по отношение на ищцата Т. Ц. на решение по в.гр.д. № 5284/2019 г. по описа на СГС и по отношение на ищците А. Н. и Т. А. на решение по в.гр.д. № 5274/2019 г. по описа на СГС, съставите на Софийски градски съд са допуснали нарушения на чл. 6, § 1, от ЕКЗПЧОС и чл. 13, от ЕКЗПЧОС, като конкретните нарушения се изразяват в това, че посочените актове са недопустими, неправилни и нищожни и в тях непълно, неточно, погрешно и превратно са описани фактическите изводи на съда.

Съгласно чл. 6, § 1, изр. първо ЕКЗПЧОС – право на справедлив съдебен процес "всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". Член 6, § 1 включва "право на съд", един от аспектите на което е правото на достъп, тоест правото на иницииране на 3 производство пред съд по гражданскоправни въпроси (Golder v. the United Kingdom, § 36). Правото на съд безспорно включва правото да се инициира производство, но също и правото на разрешаване на спора от съд (Kutic v.

Croatia, § 25 и § 32 във връзка със спиране на производството; Acimovic v.

Croatia, § 41; Beneficio Cappella Paolini v. San Marino, § 29, относно отказ от правосъдие). Правото на достъп до съд е нарушено, когато пред лицето се поставят правни и практически пречки, поради които не може да отнесе делото си за разглеждане до независим и безпристрастен съд, който отговаря на изискванията на чл. 6.

В настоящия случай видно от представените пред първоинстанционния съд доказателства, включително приложените по делото решения по в.гр.д. № 5284/2019 г. и № 5274/2019 г. и двете по описа на СГС, по отношение на ищците не е допуснато нарушение на правото им на справедлив процес.

Напротив – пред тях са били налице всички процесуални гаранции за упражняване правото им на защита, била им е осигурена в пълна степен възможността да участват в производствата по всяко едно от делата пред СГС, а крайните актове са мотивирани и постановени след самостоятелна преценка на събраните доказателства.

Обстоятелството, че ищците не са съгласни с крайните правни изводи по съществото на спора в конкретните производства, не може да обоснове извод за наличие на допуснато съществено нарушение на общностното право и конкретно на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. В тази връзка следва да се отбележи също така, че в настоящото производство е недопустимо да бъде преразгледан спорният въпрос, разрешен с двете процесни решения на СГС.

Не е налице и бланкетно посоченото нарушение на чл. 13 ЕКЗПЧОС.

Съгласно нормата всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. Разпоредбата на чл. 13 не представлява отделно право, а е обща разпоредба относно упражняването и закрилата на правата и свободите.

Действително решенията, с които ищците твърдят, че е допуснато съществено нарушение на правото на ЕС са окончателни, но въпреки това, както се посочи по-горе, предмет на настоящото производство не би могло да бъде разглеждането на вече решеният материално правен спор. В настоящото производство следва да бъдат преценени действията на ответника при постановяване на решенията и в случай че е налице неправилно прилагане на нормите на общностното право, да бъде активирана отговорността на държавата. Принципът за отговорност на държавата, присъщ на правния ред на общността, изисква присъждане на обезщетение, но не и преразглеждане на съдебното решение, от което се твърди настъпването на вреди, в каквато насока всъщност са поддържаните от ищците възражения.

Предвид посоченото настоящият състав намира, че по делото не се установява осъществено съществено нарушение от страна на ответника на правото на ищците на достъп до правосъдие или на правото им на защита.

Следователно, при липса на първата от посочените кумулативно 4 изискуеми предпоставки, за възникване на отговорността на ответника по реда на чл. 2в ЗОДОВ, е безпредметно да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на нормата и отговорността му, като процесуален субституент на държавата, не може да бъде ангажирана.

С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в настоящата инстанция въззивниците следа да бъдат осъдени да заплатят сторените от насрещната страна разноски в производството пред настоящата инстанция. Съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема осъществени процесуални действия, съдът определя по реда на вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200,00 лв.

Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06c6d7bf-370c-40b5-807b-a9c3f84c58a9