Решение № 259 от 18.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Добрич, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20253230200765 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул.

„.“ № ..., вх...., ет...., ап. ..., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 9352/14.05.2025 г., издадено от Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл.

26, ал. 2, т. 1, б. „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

В, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 500 лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява. С писмени бележки пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи по съществото на делото, като се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

1

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с АУАН № 0010819 от 17.04.2025 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата и приложената по делото Заповед № РД-11-97/29.01.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, както и е надлежно връчен на нарушителя.

При съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Нямам възражение!“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение по акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. Липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата и приложената по делото Заповед № РД-11-96/29.01.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

2

От събраните по делото доказателства се установява следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.04.2025 г., в 12:51 часа, на път IІІ-2702, км. 0+716, в посока гр. С. кв. Р., служителите от Агенция „Пътна инфраструктура“ – свидетелите Е. Г. Г. и М. С. И., спрели за проверка моторно превозно средство с 4 оси с две управляеми оси марка „...“, модел „...“ с рег. ..., управлявано от И. В. И..

Моторното превозно средство било собственост на „...“ .... с ЕИК ... със седалище и адрес на управление с. Б., ул. „...“ №..., представлявано от М. А. А.

- упр.. Жалбоподателят И. е изпълнявал длъжността „..., съгласно Трудов договор № . (л. 24)....

При проверката се установило, че жалбоподателят извършва превоз на трошен камък (видно от Пътен лист сер. А, № 0018035 – л. 22) без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя - Агенция „Пътна инфраструктура), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел ... и ролетка № 1305/18/5 м/, при което е констатирано следното:

1. При измерено разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.650 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 10.650 т.

При така измерените параметри на МПС, същото се явява тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като водачът не представил на проверяващите валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, респективно тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

В резултат на констатираното св. Г. образувал против водача административно-наказателно производство, като в негово присъствие и на св. И. съставил АУАН на водача за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. В, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.

1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са 3 установени от свидетелите Г. и И., който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

От друга страна, същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства – Жалба от И. В. И. с рег. № 94-00-4511/01.08.2025 г.;

Наказателно постановление № 9352/14.05.2025 г., ведно с известие за доставяне – 5 л.; АУАН № 0010819/17.04.2025 г., ведно с разписка за получаване – 2 л.; Протокол за измерване на превозно средство № 27/2025 г., Свидетелство за регистрация част II, пътен лист А № 0018035/17.04.2025 г. 2 л., Трудов договор от 03.10.2024 г. – 4 л.; Заверено копие на Заповед № РД-1197/29.01.2025 г. – 2 л.; Заверено копие на Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г.;

Заверено копие на Заявление № 000029-30193/10.06.2024 г.- 2 л.; Заверено копие на Ръководство за потребителя на преносима система за претегляне PW – 10 – 24 л.; Заверено копие на ЕО Сертификат за одобряване типа на средство за измерване PW - 10: ТМС 128/04-4103 – 13 л.; Заверено копие на Сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие за вид PW – 10, сер. № К 0200009 – 10 л.; Заверено копие на Протокол за проведено обучение от 21.01.2025 г.; Заверено копие на Декларация за съответствие и сертификат за съответствие на ролетката, с която е извършено замерването – 6 л.; Решение № 959/31.12./2018 г. и Приложение № 1 към Решение на МС № 959/2018 г., с което е утвърден списъкът на Републиканските пътища в Р България – 24 л.

Анализът на събраните доказателства навежда съда към следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата (ЗП), за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.

Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при 4

Министерството на вътрешните работи

(МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното (чл. 8, ал. 2 от Наредбата).

Видно от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „В” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t);

От своя страна, разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, вменява в задължение на контролните органи от Агенция „Пътна инфраструктура“ да спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда глоба от 1000 до 5000 лв. за физическите лица, извършващи движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел RW-10 № K0200009 е пусната на европейския пазар след оценяване на съответствие по Директива 90/384/ЕИО, изменена с Директива 93/68/ЕИО от нотифициран от Европейската комисия орган, като към датата на проверката 17.04.2025 г. техническото средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел RW-10 № KK00009 е било преминало метрологична проверка, с валидност до 25.06.2025 г.