Решение № 20 от 17.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Перник, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Административно наказателно дело № 20231720201194 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Настоящето производство е образувано по жалба от „Стефи Лоджистик и Дистрибюшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. К., ул. ***, представлявано от управителя С.С.Т. срещу Наказателно постановление № 14-2300020 от 07.06.2023г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ н а „Стефи Лоджистик и Дистрибюшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. К., ул.

***, представлявано от управителя С.С.Т. , за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, за което е наложена на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от същия закон имуществена санкция в размер 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева).

Жалбоподателят „Стефи Лоджистик и Дистрибюшън“ ЕООД моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура, като оспорва и по същество извършването на нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят пълномощник, който поддържа жалбата. се представлява от

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) представител, който развива доводи във връзка с неоснователност на жалбата. изпраща

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

1

На 22.04.2023 г., на място в обект на контрол: магазин „***", находящ се в гр.

Перник, ул. ***, стопанисван от „Стефи лоджистик и дистрибюшън" ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление - гр. К., ул. **** представлявано от С.Т. управител била извършена проверка от свидетелите Г. Г. и М. Д.. В търговския обект установили В.В.А., който изпълнявал функциите на касиер. За приключване на проверката била извършена справка чрез информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" до регистъра на трудовите договори. При справката било установено, че „Стефи лоджистик и дистрибюшън" ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, на 22.04.2023 г., е допуснал до работа В.В.А., на длъжност „касиер", в горепосочения обект, преди да й предостави екземпляр от заверено от ТД на НАП копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Лицето било заварено да работи като продавач - консултант, на 22.04.2023 г., в 00.14 ч., на обекта и собственоръчно е попълнило и подписало декларация, че работи като касиер.

В хода на проверката от жалбоподателя е представен Трудов договор сключен с работника на 21.04.2023г., който е подписан от управителя на жалбоподателя от една страна и от работника В.В.А. от друга.

Срещу съставения акт, в законоустановения срок, не е постъпило възражение.

От правна страна:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, която норма постановява, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. А чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателят да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

АУАН е съставен от св. М. Д. - инспектор в Д "ИТ"-Перник, която е оправомощена изрично със Заповед № 3-0035 от 29.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да съставя актове на територията на Д "ИТ"-Перник. В случая проверката е в обект на контрол на територията на Д "ИТ"-Перник, поради което акта е съставен от териториално и материално компетентно лице. НП също е издадено от компетентен орган съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Ето защо съдът приема, че на дружеството-жалбоподател точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране отговорността на работодателя нарушения, които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на формално основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Според нормата на чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключване на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице, е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за 2 приходите. В тази връзка работодателят е задължен с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ да връчи на работника или служителят преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като му е забранено с чл. 63, ал. 2 от КТ да допусне до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба.

Съдът прие за доказан факта, че към момента на извършената проверка на 22.04.2023 г. В.В.А. е осъществявала трудова дейност – продавач- консултант в проверявания търговски обект. В тази връзка са свидетелските показания на актосъставителката, която непосредствено е възприела обстоятелствата, при които е заварила това лице в проверявания обект. В същата посока е и изложеното от св. Г. Г..

Съдът кредитира като безпристрастни и логични показанията на посочените свидетели, поради което ги прие за правдиви и обективни. Тези доказателствени източници кореспондират и със собственоръчно попълнената декларация от работника и безспорно установяват полагането на труд от лице, на което не му е връчено уведомление по чл. 62, ал.

3 от КТ.

Обстоятелството, че непосредствено след проверката дружеството жалбоподател е подало уведомление за сключен трудов договор именно с това лице е в подкрепа на изложените от работника обстоятелства.

Предвид изложеното може да се направи единствения правилен извод, че с деянието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като е допуснало до работа лицето В.В.А. преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.

3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е извършено нарушение на трудовото законодателство. След като уведомяването се явява последващ допускането на работника до работа факт, обективно невъзможно е било преди този момент на същия да е връчен екземпляр от документа, поради което материалният закон е приложен правилно.

С оглед изложеното, съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства изясняват всестранно и пълно обстоятелствата по делото и обосновават несъмнен извод за осъществяване на вменения на работодателя административнонаказателен състав.

По вида и размера на наказанието:

АНО правилно е ангажирал отговорността на дружествотожалбоподател, в качеството му на работодател, като му е наложил имуществена санкция, тъй като същото попада в кръга на субектите по чл. 414, ал. 3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. В конкретния случай е наложена имуществена санкция в определения законоустановен минимум от 1500 лв, който е съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е съответен на характера и тежестта на нарушението, като в този си размер в най-висока степен би допринесъл за реализиране на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът не споделя доводите за приложение на специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не е маловажно нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което и привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ е неприложим, дори и да са налице визираните в него условия. В този смисъл макар и по делото да са налични доказателства, че уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е подадено до ТД на НАП веднага след проверката и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение е маловажно, именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.

Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена 3 опасност от тази на нарушенията от същия вид.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството жалбоподател, в качеството на работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на разноски в настоящото производство има АНО, който е бил представляван от юрисконсулт. В случая, той своевременно е поискал присъждане на такива, поради което съдът след като съобрази фактическа и правна сложност на делото, което е разгледано в едно съдебно заседание, съгласно чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 лв (осемдесет лева) за процесуално представителство пред настоящата инстанция, което е дължимо от дружеството-жалбоподател.

Съдът намира за неоснователно своевременно направеното искане от пълномощника на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, предвид потвърждаване на обжалваното НП, поради което и същото следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 14-2300020 от 07.06.2023г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на „Стефи Лоджистик и Дистрибюшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. К., ул. ***, представлявано от управителя С.С.Т., за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, за което е наложена на основание чл.

416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от същия закон имуществена санкция в размер 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева).

ОСЪЖДА „Стефи Лоджистик и Дистрибюшън“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. К., ул. ***, представлявано от управителя С.С.Т. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-Перник сумата от 80 лв (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4