Решение № 2049 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2049 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100513194 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от Т. П. Л. въззивна жалба срещу решение № 12613/26.06.2024г. постановено по гр.д. № 12605/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу И. И. Л. искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 и предл.2 от ЗЗД и чл.26 ал.2 предл.1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.2 ал.3 от раздел II от сключения между страните брачен договор с нотариална заверка на съдържанието рег.№ 03100/01.04.2010 г. и на подписите рег.№ 03101/01.04.2010 г. по описа на М.К., нотариус с район на действие СРС, поради противоречие със закона, при условията на евентуалност поради заобикаляне на закона, при условията на евентуалност поради невъзможен предмет, при условията на евентуалност поради неспазване на предписана от закона форма, както и евентуален спрямо описаните искове иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че И. И. Л. не е собственик на описания в чл.2 ал.3 т.1 от брачен договор с нотариална заверка на съдържанието рег.№ 03100/01.04.2010 г. и на подписите рег.№ 03101/01.04.2010 г. по описа на М.К., нотариус с район на действие СРС банков портфейл в „HSBC PRIVATE BANK GENEVE“ ; NR: de Client: 1113674; Personelle Acc: 16529ТН, включително всичките 1000 акции на фирма European land and building Company, съдържащи се в него.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаканосъобразност на обжалваното решение, постановено съществени нарушения на материалния закон и необоснованост.

Въззивникът твърди, че в противоречие със събраните по делото доказателства вкл. и при необсъждане на представеното съдебно решение от първи франкофонски съд в Брюксел от 24.04.2024г. е изводът на първоинстанционният съд, че липсва идентичност между предмета на договора за покупко- продажба на акции и съдържащите се в процесния банков портфейл; сочи, че районният съд е пренебрегнал факта, че по наказателното дело, водено в Брюксел са иззети всички 1 ценни книжа, тъй като е установено, че сделката с тях е в резултата на противоречие със закона; налични са данни и доказателства, че сделката е сключена и при измама и изнудване - т.е. несъмнено всички посочени обстоятелства обосновават заобикаляне на закона и противоречие с него като основание за нищожност. Не е спазена и формата за извършване на разпореждания с посочения предмет, доколкото редът за прехвърляне на акции е различен и не може да стане чрез брачен договор т.е. в тази му част е налице и невъзможен предмет. Сочи, че въпреки приетото от първоинстанционният съд, че договора не е породил транслативен ефект, е отхвърлен евентуалния иск за признаване за установено, че ответника не е собственик на портфейла, което е вътрешно противоречие в самия съдебен акт и мотиви. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете по чл.26 ал.1 от ЗЗД бъдат уважени, а при условията на евентуалност и иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК от насрещната страна И. И. Л. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон, както и не са допуснати процесуални нарушения в хода на процеса. Излага съображения за неоснователност на исковете, идентични с направените и в отговора на исковата молба. Не са заявени доказателствени искания.

Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

И. И. Л. е сезирала въззивния съд и с частна жалба срещу определение №

34216/26.08.2024г. постановено по гр.д. № 12605/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което се оставя без уважение подадената от неямолба за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

В същата се твърди, че първоинстанционният съд при неправилно приложение на закона чл.78 ал.5 от ГПК е намалил размера на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение от 2500 лв. да 1000 лв., като не е отчел фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд, извършените от него процесуални действия и участия в съдебни заседания. Излага доводи, че така определеното от първоинстанционния съд възнаграждение е дори под минималните размери в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, което нарушава конкуреността. Моли определението да бъде отменено и да се присъди пълния размер на заплатеното от ответника възнаграждение, а именно още 1500,00 лв.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – Т. П. Л., в която изразява становище за правилност на обжалваното определение. Излага съображения за несъстоятелност на наведените доводи за незаконосъобразност на определението и моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно.

Първоинстанционният съд е сезиран с искане за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.2, ал.3 от раздел II от сключения между страните Т. П. Л. и И. И. Л. брачен договор с нотариална заверка на съдържанието рег. № 03100/01.04.2010 г. и на подписите рег. № 03101/01.04.2010 г. по описа на М.К., нотариус с район на действие СРС при следните предявени искове:

-иск по чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД – порди противоречие на клаузата със закона;

2

-евентуален иск по чл. 26 ал. 1 предл. 2 ЗЗД – поради заобикаляне със закона;

-евентуален иск по чл. 26 ал. 2 предл. 1 ЗЗД – поради невъзможен предмет;

-евентуален иск по чл. 26 ал. 2 предл. 3 ЗЗД – неспазване на предписаната от закона форма; и в която част решението е допустимо. както и сезиран с евентуален иск по чл. 124 ал. 1 предл. 1 ГПК – за признаване за установено, че И. И. Л. не е собственик на банковия портфейл и 1000 акции, описани в клаузата на чл.2, ал.3 от раздел II от сключения между страните брачен договор.

Относно положителните установителни искове:

С оглед гореизложеното и разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК, съгласно която въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция част фактическата обстановка установено от първоинстанционният съд въз основа на писмените доказателства по делото, неоспорени от страните, а именно:

- на 12.12.2007 г. в Република България, страните са сключили граждански брак, прекратен със съдебно решение по гр.д. № 5551/2018 г. на СРС, 92 с-в, влязло в сила на 19.04.2023 г.;

- на 01.04.2010 г. са сключили брачен договор с нотариална заверка на съдържанието рег.№ 03100/01.04.2010г. и на подписите рег.№ 03101/01.04.2010 г. по описа на М.К., нотариус с район на действие СРС.

С оглед правомощията на въззивната инстанция предвид цитираната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават предмета на въззивното производство, са: налице ли са основания за нищожност на клаузата на чл. 2, ал. 3 от брачния договор от 01.04.2010 г. и прехвърлените с нея от съпруга на съпругата 1000 броя акции – поради противоречие или заобикаляне на закона, невъзможен предмет или неспазване на изискуемата форма; установена ли е идентичност между 1000 акции, включени в „банковия портфейл“, и акциите по договора от 28.01.2010 г., както и какво е значението на наказателното производство в Белгия за действителността на процесната клауза; породила ли е същата вещнопрехвърлително действие, респ. придобила ли е въззиваемата собственост върху акциите, ако въззивникът не е бил техен собственик към момента на сключване на договора.

В теорията и практиката на ВКС е изяснена природата на брачния договор, за който липсва легално определение в законодателството ни. В СК се съдържат отделни разпоредби, които регламентират съдържанието на брачния договор /чл. 38/, неговата форма и сключване / чл. 39/, действие /чл. 40/, изменение /чл. 41/, прекратяване и разваляне /чл. 42/ и недействителност /чл. 43/.

Брачният договор е двустранна правна сделка, с която лицата /съпрузите или на които предстои да сключат граждански брак/ уреждат своите имуществени права и задължения и за него са приложими всички общи правила на ЗЗД, доколкото в СК не е посочено друго и доколкото субсидиарното прилагане на ЗЗД не влиза в противоречие с принципите за уреждане на семейните отношения. Брачният договор, с оглед специфичния му предмет и цел, може да включва различни по вид и характер договорни клаузи, предвид възможността с него да бъдат уредени различни групи, но само имуществени отношения, неизчерпателно изброени – чл.38 ал.1 от СК. Една от съществените особености на брачния договор е предвидената възможност за разпореждане с права 3 от единия съпруг в полза на другия, включително и с вещни права върху недвижими имоти, като формата за валидност е облекчена и е винаги писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Прехвърлянето на права между съпрузите би могло да е възмездно или безвъзмездно, като в тези случаи брачният договор ще съдържа елементи на договор за продажба, или на дарение, възможно е също да има и белезите на договор за замяна, или на цесия, когато се прехвърлят вземания. С прекратяването на брака автоматично се прекратява и брачният договор в тази му част, която е предназначена да действа по време на брака, но продължават да действат клаузите, уреждащи имуществените отношения за след това /чл. 42 ал. 1 т. 3 СК /. Прекратяването има действие за в бъдеще, поради което поначало то не засяга придобитите до този момент права от страните, респ. извършените разпореждания с имуществото, по отношение на които транслативният ефект /вкл. и вещно-транслативния ефект/ е настъпил.

Брачният договор може да бъде развален при условията и реда на чл.87-89 от ЗЗД, което право след смъртта на съпруга е наследнимо право/решение № 1171/05.12.2008 г. по гр. д. № 4490/2007 г., I г. о., решение № 240/13.10.2014 г. по гр. д. № 3144/2014 г., III г. о., опр. № 150/13.04.2021 г. по ч. гр. д. № 494/2021 г., ІІІ г. о. /, същия може да бъде унижощен /чл. 37-33 ЗЗД/, както и обявен за нищожен /чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.38 ал.2 от СК/– целия или отделни негови клаузи /чл.26 ал.4 от ЗЗД и чл.38 ал.4 от СК/.

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, предявени според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия /противоречие със закона или заобикалянето му/ през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. /в този смисъл решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д.