Решение № 28 от 12.08.2026, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Е., 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20264130200035 по описа за 2026 година С НП № 26-0260-000023/11.03.2026 г. на началника на РУ - Е. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.

179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 153.39 евро, чиято равностойност е 300.00 лв., на Р. Х. Р. от гр. Е..

Постъпила е жалба от Р. Х. Р., чрез пълномощника му адв. С. Н., против НП. В същата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения при съставянето му, както и поради несъставомерност на извършеното деяние.

Според изложеното в жалбата, на 18.02.2026 г. около 06.00 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с рег. № ВТ **** ВС по пътя от гр. Е. към гр. Велико Търново, като пътувал към гр.

София, за да откара майка си на преглед в лечебно заведение. В автомобила били още майка му и И.Д.И.. Пътната обстановка била тежка, а именно било тъмно, пътят бил заснежен, имало обилен снеговалеж и силно ограничена видимост, поради което същият се движел бавно и внимателно. В участъка след табелата за началото на Община Златарица жалбоподателят забелязал на платното паднало дърво. Поради силно ограничената видимост, последният го възприел едва непосредствено пред автомобила и не успял да спре навреме, 1 вследствие на което се ударил в него. След инцидента слязъл, огледал автомобила и установил, че щетите са леки, вероятно заради ниската скорост.

Същият подал сигнал за произшествието, за да бъде съставен протокол за ПТП и за да уведоми полицията за падналото дърво, така че да бъдат предприети действия по отстраняването му и да се предотвратят други инциденти. С оглед на изложеното, жалбоподателят намира, че не е нарушил правилата за движение, а е действал съобразно конкретната пътна обстановка и е изпълнил задълженията си след произшествието.

Жалбоподателят Р. Х. Р. моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят Р. Х. Р. се явява лично и с пълномощника си адв. С. Н.. Двамата поддържат депозираната жалба и молят съда да отмени издаденото НП. Претендират направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба – Началника на РУ - Е. не се явява и не взема писмено становище.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

На 18.02.2026 г. около 06.00 ч. жалбоподателят Р. Х. Р. заедно със свидетеля И.Д.И., който живеел на семейни начала със сестра му, и майка му М. тръгнали от гр. Е. за гр. София, където последната трябвало да отиде на медицински преглед в лечебно заведение. Същите се придвижвали с лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с рег. № ВТ **** ВС, собственост на Л.З..

МПС се управлявало от жалбоподателя. Видимостта не била добра, тъй като все още било тъмно и валял обилен снеговалеж. На същите им направило впечатление, че пътното платно не било почистено и опесъчено. МПС се движело по път II-53 и при км. 37+400 на територията на Община Златарица.

Около 06.45 часа същото се ударило в паднало дърво, което било заело цялото пътно платно и не позволявало да продължат движението си напред.

Жалбоподателят веднага слязъл от автомобила и огледал щетите по него.

Последните не били сериозни и били съсредоточени по предната броня, гумата и фара. Същият се обадил на телефон 112 и съобщил за настъпилото 2

ПТП, както и че има препятствие на пътя, което трябва да бъде отстранено.

Малко по-късно пристигнали служители на Агенция „Пътна инфраструктура“, които почистили пътя, опесъчили го и премахнали дървото, препречващо пътя. След тях на произшествието около 07.20 часа дошли свидетелите С. В.

П. и И. С. И., двамата служители на РУ – Е., които били изплатени от оперативния дежурен, вследствие на подадения сигнал на телефон 112.

Жалбоподателят им обяснил, че поради тежката пътна обстановка и влошената видимост, не могъл да спре и се ударил в падналото дърво с автомобила, който управлявал. Полицейските служители прегледали гумите на МПС, измерили ги и установили, че са в норма, т.е. над 4 мм. на протектора.

Свидетелят С. В. П. изготвил Протокол за ПТП № 2026-1030-500861/18.02.2026 г. Същият съставил и АУАН № 4794807/18.02.2026 г. на жалбоподателя Р. Х. Р. в присъствието на свидетеля И. С. И.. В изготвения АУАН е посочено, че жалбоподателят Р. Х. Р. на 18.02.2026 г. на път II-53 при км. 37+400 на територията на Община Златарица в посока от гр. Велико Търново към гр. Е., при заснежена пътна настилка и обилен снеговалеж управлявал лек автомобил „Фолксваген Фокс“ с рег. № ВТ **** ВС, собственост на Л.З., като при движение с несъобразена скорост с пътните и атмосферните условия, движейки се направо, се сблъскал челно в неподвижно препятствие на пътното платно – паднало дърво, като реализирал ПТП с материални щети по автомобила, който управлявал. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и жалбоподателя. На последния е връчен препис от документа на 18.02.2026 г.

Въз основа на АУАН е съставено НП № 26-0260-000023/11.03.2026 г. от началника на РУ - Е.. В същото по идентичен начин, както в АУАН е описано извършеното нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На жалбоподателя за извършеното нарушение на осн. чл.

53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 153.39 евро, чиято равностойност е 300.00 лв.

От удостоверение № 260000-4625/01.09.2021 г., удостоверение № 260000-1047/26.02.2026 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на Министерство на вътрешните работи се установява компетентността на 3 актосъставителя да съставя АУАН и на административнонаказващият орган да изготвя НП.

По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят Р. Х. Р. е правоспособен водач на МПС, както и че същият е санкциониран за извършени нарушения по ЗДвП с фишове и НП.

По делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят С. В. П., свидетелят по АУАН И. С. И. и свидетеля И.Д.И..

Съдът възприема така установената фактическа обстановка въз основа на приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

От правна страна, съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно изискванията на ЗАНН, в АУАН и в НП следва да бъдат посочени точно и ясно нарушението, датата, мястото и обстоятелствата по извършването му, така че нарушението да е индивидуализирано по начин, който позволява на привлеченото към отговорност лице да разбере за какво точно е санкционирано и да организира защитата си.

В случая в АУАН и в НП е посочена посока на движение „от гр.

Велико Търново към гр. Е.“, докато от събраните по делото доказателства се установява, че автомобилът е пътувал в обратната посока, т.е. от гр. Е. към гр.

Велико Търново, като целта на пътуването е била гр. София.

Съдът приема, че тази неточност не е несъществена техническа грешка. При твърдяно нарушение на правилото за движение със съобразена скорост конкретната пътна обстановка има определящо значение. Посоката на движение е част от тази обстановка, тъй като е свързана с начина на възприемане на препятствието, с особеностите на пътния участък и с преценката дали опасността е била предвидима за водача. Следователно, наказващият орган е описал деянието чрез факти, които не съответстват на действително установената фактическа обстановка. Това засяга, както правото на защита, така и възможността съдът да извърши пълна и точна проверка на законосъобразността на акта.

4

Наред с това в НП липсва необходимата конкретика относно самото твърдяно нарушение. Посочен е правният извод, че водачът не е избрал скоростта съобразно пътните и атмосферните условия, но не са изложени конкретни факти, въз основа на които този извод е направен. Не е посочена приблизителната скорост на движение, не е изяснено от какво разстояние е било възможно възприемането на падналото дърво, нито защо последното е квалифицирано като „предвидимо препятствие“.

По този начин административнонаказателното обвинение е формулирано общо и абстрактно, въпреки възпроизвеждането на законовия текст, като същото не пресъздава действителната фактическа обстановка. Това представлява съществен порок на НП.

Независимо от горното, съдът намира, че НП е незаконосъобразно и по същество.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

От тази разпоредба следва, че за да е налице нарушение, не е достатъчно само да е настъпило ПТП. Необходимо е да се установи по несъмнен начин, че водачът е избрал скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, че препятствието е било предвидимо, както и че при съобразена скорост произшествието е могло да бъде избегнато.

В случая по делото безспорно е установено, че произшествието е настъпило при изключително неблагоприятна пътна обстановка – тъмна част на денонощието, обилен снеговалеж, силно ограничена видимост, заснежен, непочистен и неопесъчен път. Констатирано е и че на пътното платно е имало паднало дърво, което е било отстранено впоследствие от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“.

5

Същевременно не са събрани доказателства за решаващите елементи на административното обвинение, а именно не е установена конкретната скорост на движение на автомобила, не е доказано от какво разстояние дървото е било видимо, не е изяснено кога точно е паднало на пътя, не е доказано, че е представлявало предвидимо препятствие, не е установено, че при друга скорост ударът е бил предотвратим. Липсата на тези данни не може да бъде компенсирана с предположение, че щом е настъпил удар, то водачът непременно се е движил с несъобразена скорост. Това би означавало административнонаказателната отговорност да се основава единствено на резултата, а не на доказано виновно поведение. Особено значение съдът отдава и на обстоятелството, че препятствието е било паднало дърво, заемащо платното за движение. Това по естеството си е извънредна опасност на пътя. По делото няма данни водачът да е имал обективна възможност да възприеме препятствието от достатъчно разстояние и да спре безопасно, още повече при описаните тежки метеорологични условия. Леките материални щети по автомобила също косвено подкрепят тезата, че жалбоподателят се е движил с ниска скорост. Ако скоростта беше очевидно несъобразена, при такива условия обичайно биха настъпили и по-сериозни последици. В същата насока е и поведението на жалбоподателя след инцидента – незабавно подаване на сигнал на телефон 112 и съдействие за обезопасяване на участъка. Това поведение не разкрива укоримо пренебрежение към пътните условия, а реакция на водач, попаднал в извънредна и опасна ситуация.

С оглед всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда приема, че административнонаказващият орган е издал НП при неизяснена фактическа обстановка. Същият не е изследвал детайлно и пълно причината за настъпилото ПТП, а събраните в хода на настоящото производство доказателства силно разколебават извода, че посоченото нарушение е извършено виновно, за да бъде възприето като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.